Д-р Делян Георгиев: Добро съвпадение е лекарят за определено време да бъде и кмет
Когато си член на партия, когато споделяш концепциите й, няма от какво да се притесняваш да излезеш с лицето си и да заявиш, че си нейният претендент. Аз съм претендентът на Българска социалистическа партия за кмет на регион " Изгрев ", споделя лекарят от " Спешна помощ " - София.
Сред претендентите на Българска социалистическа партия за районни кметове в София е един доктор от " Спешна помощ " - София който е някогашен фехтовач, разпуска с каяк, има куп занимания, доста и разностранни ползи, постоянно му се постанова да заговорничи със брачната половинка си, с цел да го показва тя като водач на мотокар, и е татко на три деца. Името му е доктор Делян Георгиев, на 33 години, и влиза в конкуренцията за кметския стол на регион " Изгрев " от името на социалистическата партия. " Съпругата ми по принцип постоянно ме е подкрепяла във всичко. Тя не е аполитичен човек, постоянно гласуваме дружно, само че счита, че може би не би трябвало да се понечвам с това предизвикателство, тъй като е прекомерно завладяващо, признава доктор Георгиев. - В момента нейният главен приоритет са децата ни. Синът ни е на 11, а девойките ще навършат 6 и 5 години надлежно през септември и ноември ".
Д-р Георгиев мощно има вяра, че любознанието движи света. " По принцип имам доста ползи и занимания. Бивш състезател съм, упражнявах фехтовка дълго време. Това е един от обичаните ми спортове, споделя той. - Страшно обичам да отивам на риба. Тази година съумях единствено два пъти да отида, а това е огромна тъга за човек, който обича. Обичам спокойствието на риболова. Обичам планината, природата... Скоро водих децата в Бели Искър, Самоковско, където открихме едни хубави екопътеки. Обичам да чета книги, най-различна литература. Много обичам да карам каяк. Обичам да отивам на концерти. Като изключим обичайните рок, джаз и модерна музика въобще, ужасно доста обичам опера. Харесва ми. Това изкуство, което доста хора не схващат, мен ме успокоява. Миризмата на залата, столовете, музиката, гласовете... Старая се да уплътнявам всяка свободна минута пълноценно и да не я изгубвам. Надявам се да съм добър образец за децата. Но това ще го разберем, живот и здраве, след време. Когато те самите ми кажат какъв татко съм бил... ".
Броени дни откакто беше определен за претендент на Българска социалистическа партия за кмет на регион " Изгрев " доктор Делян Георгиев отдели време от натоварената си стратегия, с цел да даде изявление за уеб страницата на Градския съвет на Българска социалистическа партия - София и да се показа:
- Лекарската специалност постоянно се предава по завещание. И при Вас ли е по този начин, доктор Георгиев?
- По завещание? Определено не! Вярно, че моята специалност, като една от буржоазните специалности, има детайл на приемственост. Аз обаче, нямам нито един доктор в рода си. Дори имах известни спорове с татко ми, тъй като той не искаше да ставам доктор. Но като дребен, може би, съм бил много скучно дете, тъй като откогато се помня съм желал единствено две неща. Първоначално планирах да стана ветеринарен доктор, само че това беше някъде до към първи клас. После взех решение, че ще стана човечен доктор и това беше. Не бях като множеството деца, които през днешния ден желаят да са космонавти, на следващия ден служители на реда... Моята фантазия беше да стана доктор, освен това не просто доктор, а незабавен доктор. И, популярност Богу, съумях да я осъществя.
- Защо тъкмо незабавен доктор?
- А, това е... Без да жегвам никого от сътрудниците, за мен това е перлата в короната на медицината. Защото сред живота и гибелта стоиш единствено ти. Ако направиш всичко, което знаеш, в случай че го направиш в точния момент, индивидът ще оживее. Ако не... За мен това е голямото предизвикателство. Адреналинът в незабавна помощ и действителната изгода от твоите дейности са безспорни. Разбира се, никога не отхвърлям, че да лекуваш един хронично болен пациент 20 години е изкуство. Аз обаче обичам да виждам резултатите от работата си бързо, незабавно, тук и в този момент...
- Но е извънредно отговорно.
- Отговорно е. Всичко е отговорно.
- Каква душeвност би трябвало да има човек, с цел да работи в незабавна помощ?
- Ами, не знам. Не знам... Може би човек се ражда с това. Не считам, че всеки може да го прави. Дори не всеки доктор може да работи в региона на незабавната медицина, на реанимацията. Видял съм много мои сътрудници и състуденти, които не съумяват. Мнозина идват да работят при нас, впечатлени от романтиката на спешността, само че бързо се ориентират, че това не е тяхното място и напущат. Защото фактически напрежението е доста огромно, стресът е голям, отговорността е сложна за понасяне. Защото ти си индивидът! Ами в случай че сбъркаш... А знаете, че errare humanum est - човешко е да се бърка, са споделили в миналото античните римляни. Във всяка специалност, даже в лекарската може да сгрешиш. Никой не е предпазен от това. Но при нас, изключително при незабавните, животозастрашаващи положения, грешките може да бъдат 100-процентови. Там няма вид за корекция. И това в действителност е огромно напрежение, само че... душeвност, конфигурация на съзнанието и убеденост в наученото през годините. Не знам какво тъкмо ме е построило като човек с такава душeвност, с такова схващане за живота.
- Как се понася гибелта всеки ден? Реално Вие държите човешки животи в ръцете си непрекъснато.
- А, в никакъв случай не се привиква със гибелта. Много пъти съм чувал сътрудници - било лекари, медицински сестри или фелдшери - да споделят, че след 30 години работа към този момент са привикнали. Аз не мисля, че е по този начин. Дори и в този момент, след всичките години работа в " Спешна помощ ", след многото болежка и човешко страдалчество, което съм видял, има неща, с които няма по какъв начин да привикна. Не можеш да приемеш безстрастно гибелта, да неглижираш наличието й, за мен това е неуместно изказване. Не можеш да свикнеш със страданието, болката или угасването на живота на дете. Това са тежки моменти! Да, може да запазиш наличие на духа в тежка обстановка и си задължен, като доктор, да го сториш. Да, може да се абстрахираш от някакви мисли и усеща на суматоха в избран миг, с цел да бъдеш съответен в конюнктура на всеобща суматоха и боязън, само че в никакъв случай не можеш да свикнеш! В противоположен случай би трябвало да не си човек, а някаква безчувствена машина.
- Как лекарят лекува личната си душeвност след тези прекарвания?
- С слагането на везните на хубавите и неприятните моменти. Те са почти 50:50 най-малко във връзка с незабавна помощ. Имам доста хубави моменти, които постоянно ще вардя в съзнанието си. Действително е несравнимо чувството да върнеш един човек към живота или да му окажеш помощ да се роди. Няма друго такова чувство. Да знаеш, че в случай че не си бил ти - край, всичко свършва. Това са моментите, които те зареждат с доста наслада, с положителна страст. Благодарността на хората - това е ужасно чувство, ужасно лекарство, фактически. Тежките моменти - мъча се да ги претърпявам някак. Имам и доста такива мемоари. Важното е, че ги има и хубавите. Те постоянно са повече. Това ми е задоволително. Заслужава си даже за един-единствен подобен миг човек да се отдаде на тази специалност.
- Как ще оставите всичко това, с цел да станете кмет?
- Лекарите сме едни от хората, които в никакъв случай не могат да си оставят специалността и в никакъв случай не се пенсионират. Действително, пенсиониран доктор няма. Когато бях дребен, моят прародител, който беше правист, ми даде един съвет. Той, несъмнено, не знаеше, че ще стана доктор, тогава към момента бях на вълна ветеринарна медицина. Та, моят прародител ми сподели - направи по този начин, че да си намериш за другар един доктор на твоята възраст, с който да остарявате дружно. Защото до момента в който седите на пейката и си говорите, ти може да споделиш нещо, което на него да му направи усещане и той да ти даде верен съвет в точния момент. Много пъти ми се е случвало хора да споделят с мен някакъв признак, който те неглижират или смятат, че не е нищо значително, а то в действителност е значимо. Запомнил съм този съвет от прародител ми - в този момент имам доста другари лекари...
- Но се постанова и Вие да слушате приятелите си по-внимателно.
- Да. Те са си основали една такава процедура да ме питат за всичко, обвързвано със здравето им. Това е разбираемо. Много пъти ми се е налагало в всякакви компании да предизвестявам жена ми да не споделя, че съм доктор, ами да вземем за пример, че ръководя мотокар. Съвсем съществено приказвам. Едно от най-изморителните неща за мен е да седна в компания, присъстващите да схванат, че съм доктор и в момент целият диалог да премине в разискване на болежки, здравни рядкости, интервенции и други. В последна сметка, аз съм там, с цел да разпущам, не мисля за работа. Затова съм си разрешавал да се представям като водач или мотокарист. Тогава никой не демонстрира никакъв интерес към занятието ми. Иначе приятелите, съседите, познатите... те ме питат за всичко. Но е изцяло обикновено това, откакто знаеш, че имаш доктор против теб в блока.
- Тоест кметът на " Изгрев " и ще лекува жителите?
- Лекарят постоянно ще лекува. А това, че за несъмнено време е и кмет, е едно положително съвпадане, съгласно мен. Много пъти се случва да ме питат - добре, ти в този момент си лекар, какво разбираш от кметската работа. Не знам те какво тъкмо имат поради, само че знам, че 47% от кметовете във Франция са лекари. Това е забавна статистика. 47%! Почти половината. Бил съм във Франция много пъти и мисля, че сътрудниците добре се оправят.
- Всъщност и лекарят, и кметът се грижат за хората, само че по друг метод...
- Така е. Има и една друга забавна взаимозависимост, която се отнася еднообразно за медицината и живота, както и за районната администрация и ръководството на една община. В процеса на образование нас, лекарите, ни учат първо да слушаме доста добре. Защото чуването на пациента е половината диагноза. Второто, на което ни учат, е да сме доста наблюдателни. Зад дребните привидно елементи може да се крият доста огромни проблеми. Третото е да имаме извънредно спретнат метод на мислене и поредност на мисълта. И несъмнено, да помним един от главните постулати в медицината - предварителната защита. Тоест, лекарят по този начин устройва мисленето си, че да планува какво може да се случи в бъдеще и да се постарае да не го допусне, в случай че е в ущърб. Това са много потребни умения и в работата на кмета, съгласно мен.
- Звучите като, че сте подготвен за кметския пост. Тази убеденост ли ви разреши да се кандидатирате?
- Всъщност, аргументите са няколко. Израснал съм в регион " Изгрев ", пребивавам в " Дианабад ". В този квартал мина цялото ми детство. Животът ми е доста обвързван с това място. А това, което се случи с нашите три квартала в последните 10 години не харесва на никого от локалните там. Районът беше прелестен, а в този момент голямото застрояване, което не е съобразено с инфраструктурата, пренаселването, неналичието тук-там за паркиране... Тези проблеми тормозят всички ни. Мисля, че нещата биха могли да бъдат и по различен метод уредени. Има какво да се направи в тази посока, с цел да не се превърнем в бетонна джунгла. Районът ни е един от най-зелените, имаме два парка и доста хубави междублокови пространства със остарели дървета. За страдание, в последните години това стартира да се унищожава. Зад блока, в който пребивавам, имаше пет 70-годишни ореха, които бяха преднамерено изсушени с нафта, с цел да се построи кооперация. Ами детските градини, които през лятото почиват и има единствено дежурни. Това основава съществени проблеми освен за родителите, само че и за децата. Би могло да не е по този начин. Всяка детска градина може да работи целогодишно с дежурни учители, а не децата да бъдат местени от едно ОДЗ в друго, освен това няколко пъти. Това е стресиращо за тях. Действително има доста неща, които може да бъдат направени при положително предпочитание. При това те не изискват кой знае какви финансови инжекции или някакви тежки бюрократични ограничения. Въпрос на планово размишление е. Да се мисли напред във времето, а не да се работи на парче - да създадем това, пък след това ще забележим какво ще стане. Реално, аз в никакъв случай не съм бил безразличен към това, което се случва към мен - със съседите, с квартала, с региона, в който пребивавам. В последна сметка ние, българите, сме хора, които обичат земята си, обичаме си родното място. За мен това е родното място и като виждам в какво се трансформира, по никакъв начин не ми харесва.
- А и сте доктор, което допуска, че сте сносно прочут на територията на региона.
- По принцип съм разговорлив човек. Имам доста другари, доста познати. Когато някои от тях започнаха да подмятат концепцията да се кандидатирам за кмет, много от приятелите ми, които са безпартийни или даже фенове на други политически партии, ми споделиха: " Абе, докторе, я се кандидатирай! Поне един от нас тук действително да може да оказва въздействие върху процесите, които се случват ". Преди няколко дни даже един комшия, мой другар, ми сподели, че за него е извънредно значимо да може да срещне персонално кмета, да пие по кафе с него и да му каже, че нещо не се прави по този начин, както би трябвало, или да му подмятна концепция.
- Как възприемат хората обстоятелството, че сте претендент от Българска социалистическа партия?
- Честно казано, малко се изненадах от реакцията. Очаквах много по-негативно отношение. А в противен случай! Усещам схващане. В последна сметка социализмът, лявата концепция е прерогатив на младежите. В България нещата стоят малко по-различно, само че в целия свят обстановката е друга. Аз не виждам за какво би трябвало да се драматизира толкоз, да се прикачват етикети. В интерес на истината, когато хората схванаха, че съм претендент от Българска социалистическа партия, го одобриха напълно обикновено. Аз съм чисто партиен претендент, не става въпрос за обединения, цивилен начинания и впрочем. Много хора от най-близкото ми обграждане - от квартала, съседи - ми споделиха, че за пръв път в живота си ще гласоподават за Българска социалистическа партия. Именно поради претендента на Българска социалистическа партия.
- Може ли Вие да сте модел за смяната в Българска социалистическа партия?
- За смяна в Българска социалистическа партия като цяло - не бих споделил, че тъкмо това е пътят. Но е реалност, че се вижда наклонност хората да залагат от ден на ден и повече на персони, а не на партии. Личността е доста определяща. За доста неща. Аз, да вземем за пример, постоянно съм бил обожател на правилото, че когато си член на някоя партия, когато споделяш концепциите й, няма от какво да се притесняваш ти да си претендентът на тази партия. Всякакъв вид еквилибристики от този жанр - хем да ползваш поддръжката на партията, хем да не си от тази партия, да се дистанцираш или пък някакви формули да търсиш и да измисляш... Аз, като човек, това не го одобрявам. Трябва да застанеш с лицето си, да се заявиш и да не се притесняваш от това. Както споделяше дядо ми - постоянно прави в живота си по този начин, че в случай че на следващия ден видиш това, което си направил или споделил на първа страница на всички вестници, да не те е позор от него.
Сред претендентите на Българска социалистическа партия за районни кметове в София е един доктор от " Спешна помощ " - София който е някогашен фехтовач, разпуска с каяк, има куп занимания, доста и разностранни ползи, постоянно му се постанова да заговорничи със брачната половинка си, с цел да го показва тя като водач на мотокар, и е татко на три деца. Името му е доктор Делян Георгиев, на 33 години, и влиза в конкуренцията за кметския стол на регион " Изгрев " от името на социалистическата партия. " Съпругата ми по принцип постоянно ме е подкрепяла във всичко. Тя не е аполитичен човек, постоянно гласуваме дружно, само че счита, че може би не би трябвало да се понечвам с това предизвикателство, тъй като е прекомерно завладяващо, признава доктор Георгиев. - В момента нейният главен приоритет са децата ни. Синът ни е на 11, а девойките ще навършат 6 и 5 години надлежно през септември и ноември ".
Д-р Георгиев мощно има вяра, че любознанието движи света. " По принцип имам доста ползи и занимания. Бивш състезател съм, упражнявах фехтовка дълго време. Това е един от обичаните ми спортове, споделя той. - Страшно обичам да отивам на риба. Тази година съумях единствено два пъти да отида, а това е огромна тъга за човек, който обича. Обичам спокойствието на риболова. Обичам планината, природата... Скоро водих децата в Бели Искър, Самоковско, където открихме едни хубави екопътеки. Обичам да чета книги, най-различна литература. Много обичам да карам каяк. Обичам да отивам на концерти. Като изключим обичайните рок, джаз и модерна музика въобще, ужасно доста обичам опера. Харесва ми. Това изкуство, което доста хора не схващат, мен ме успокоява. Миризмата на залата, столовете, музиката, гласовете... Старая се да уплътнявам всяка свободна минута пълноценно и да не я изгубвам. Надявам се да съм добър образец за децата. Но това ще го разберем, живот и здраве, след време. Когато те самите ми кажат какъв татко съм бил... ".
Броени дни откакто беше определен за претендент на Българска социалистическа партия за кмет на регион " Изгрев " доктор Делян Георгиев отдели време от натоварената си стратегия, с цел да даде изявление за уеб страницата на Градския съвет на Българска социалистическа партия - София и да се показа:
- Лекарската специалност постоянно се предава по завещание. И при Вас ли е по този начин, доктор Георгиев?
- По завещание? Определено не! Вярно, че моята специалност, като една от буржоазните специалности, има детайл на приемственост. Аз обаче, нямам нито един доктор в рода си. Дори имах известни спорове с татко ми, тъй като той не искаше да ставам доктор. Но като дребен, може би, съм бил много скучно дете, тъй като откогато се помня съм желал единствено две неща. Първоначално планирах да стана ветеринарен доктор, само че това беше някъде до към първи клас. После взех решение, че ще стана човечен доктор и това беше. Не бях като множеството деца, които през днешния ден желаят да са космонавти, на следващия ден служители на реда... Моята фантазия беше да стана доктор, освен това не просто доктор, а незабавен доктор. И, популярност Богу, съумях да я осъществя.
- Защо тъкмо незабавен доктор?
- А, това е... Без да жегвам никого от сътрудниците, за мен това е перлата в короната на медицината. Защото сред живота и гибелта стоиш единствено ти. Ако направиш всичко, което знаеш, в случай че го направиш в точния момент, индивидът ще оживее. Ако не... За мен това е голямото предизвикателство. Адреналинът в незабавна помощ и действителната изгода от твоите дейности са безспорни. Разбира се, никога не отхвърлям, че да лекуваш един хронично болен пациент 20 години е изкуство. Аз обаче обичам да виждам резултатите от работата си бързо, незабавно, тук и в този момент...
- Но е извънредно отговорно.
- Отговорно е. Всичко е отговорно.
- Каква душeвност би трябвало да има човек, с цел да работи в незабавна помощ?
- Ами, не знам. Не знам... Може би човек се ражда с това. Не считам, че всеки може да го прави. Дори не всеки доктор може да работи в региона на незабавната медицина, на реанимацията. Видял съм много мои сътрудници и състуденти, които не съумяват. Мнозина идват да работят при нас, впечатлени от романтиката на спешността, само че бързо се ориентират, че това не е тяхното място и напущат. Защото фактически напрежението е доста огромно, стресът е голям, отговорността е сложна за понасяне. Защото ти си индивидът! Ами в случай че сбъркаш... А знаете, че errare humanum est - човешко е да се бърка, са споделили в миналото античните римляни. Във всяка специалност, даже в лекарската може да сгрешиш. Никой не е предпазен от това. Но при нас, изключително при незабавните, животозастрашаващи положения, грешките може да бъдат 100-процентови. Там няма вид за корекция. И това в действителност е огромно напрежение, само че... душeвност, конфигурация на съзнанието и убеденост в наученото през годините. Не знам какво тъкмо ме е построило като човек с такава душeвност, с такова схващане за живота.
- Как се понася гибелта всеки ден? Реално Вие държите човешки животи в ръцете си непрекъснато.
- А, в никакъв случай не се привиква със гибелта. Много пъти съм чувал сътрудници - било лекари, медицински сестри или фелдшери - да споделят, че след 30 години работа към този момент са привикнали. Аз не мисля, че е по този начин. Дори и в този момент, след всичките години работа в " Спешна помощ ", след многото болежка и човешко страдалчество, което съм видял, има неща, с които няма по какъв начин да привикна. Не можеш да приемеш безстрастно гибелта, да неглижираш наличието й, за мен това е неуместно изказване. Не можеш да свикнеш със страданието, болката или угасването на живота на дете. Това са тежки моменти! Да, може да запазиш наличие на духа в тежка обстановка и си задължен, като доктор, да го сториш. Да, може да се абстрахираш от някакви мисли и усеща на суматоха в избран миг, с цел да бъдеш съответен в конюнктура на всеобща суматоха и боязън, само че в никакъв случай не можеш да свикнеш! В противоположен случай би трябвало да не си човек, а някаква безчувствена машина.
- Как лекарят лекува личната си душeвност след тези прекарвания?
- С слагането на везните на хубавите и неприятните моменти. Те са почти 50:50 най-малко във връзка с незабавна помощ. Имам доста хубави моменти, които постоянно ще вардя в съзнанието си. Действително е несравнимо чувството да върнеш един човек към живота или да му окажеш помощ да се роди. Няма друго такова чувство. Да знаеш, че в случай че не си бил ти - край, всичко свършва. Това са моментите, които те зареждат с доста наслада, с положителна страст. Благодарността на хората - това е ужасно чувство, ужасно лекарство, фактически. Тежките моменти - мъча се да ги претърпявам някак. Имам и доста такива мемоари. Важното е, че ги има и хубавите. Те постоянно са повече. Това ми е задоволително. Заслужава си даже за един-единствен подобен миг човек да се отдаде на тази специалност.
- Как ще оставите всичко това, с цел да станете кмет?
- Лекарите сме едни от хората, които в никакъв случай не могат да си оставят специалността и в никакъв случай не се пенсионират. Действително, пенсиониран доктор няма. Когато бях дребен, моят прародител, който беше правист, ми даде един съвет. Той, несъмнено, не знаеше, че ще стана доктор, тогава към момента бях на вълна ветеринарна медицина. Та, моят прародител ми сподели - направи по този начин, че да си намериш за другар един доктор на твоята възраст, с който да остарявате дружно. Защото до момента в който седите на пейката и си говорите, ти може да споделиш нещо, което на него да му направи усещане и той да ти даде верен съвет в точния момент. Много пъти ми се е случвало хора да споделят с мен някакъв признак, който те неглижират или смятат, че не е нищо значително, а то в действителност е значимо. Запомнил съм този съвет от прародител ми - в този момент имам доста другари лекари...
- Но се постанова и Вие да слушате приятелите си по-внимателно.
- Да. Те са си основали една такава процедура да ме питат за всичко, обвързвано със здравето им. Това е разбираемо. Много пъти ми се е налагало в всякакви компании да предизвестявам жена ми да не споделя, че съм доктор, ами да вземем за пример, че ръководя мотокар. Съвсем съществено приказвам. Едно от най-изморителните неща за мен е да седна в компания, присъстващите да схванат, че съм доктор и в момент целият диалог да премине в разискване на болежки, здравни рядкости, интервенции и други. В последна сметка, аз съм там, с цел да разпущам, не мисля за работа. Затова съм си разрешавал да се представям като водач или мотокарист. Тогава никой не демонстрира никакъв интерес към занятието ми. Иначе приятелите, съседите, познатите... те ме питат за всичко. Но е изцяло обикновено това, откакто знаеш, че имаш доктор против теб в блока.
- Тоест кметът на " Изгрев " и ще лекува жителите?
- Лекарят постоянно ще лекува. А това, че за несъмнено време е и кмет, е едно положително съвпадане, съгласно мен. Много пъти се случва да ме питат - добре, ти в този момент си лекар, какво разбираш от кметската работа. Не знам те какво тъкмо имат поради, само че знам, че 47% от кметовете във Франция са лекари. Това е забавна статистика. 47%! Почти половината. Бил съм във Франция много пъти и мисля, че сътрудниците добре се оправят.
- Всъщност и лекарят, и кметът се грижат за хората, само че по друг метод...
- Така е. Има и една друга забавна взаимозависимост, която се отнася еднообразно за медицината и живота, както и за районната администрация и ръководството на една община. В процеса на образование нас, лекарите, ни учат първо да слушаме доста добре. Защото чуването на пациента е половината диагноза. Второто, на което ни учат, е да сме доста наблюдателни. Зад дребните привидно елементи може да се крият доста огромни проблеми. Третото е да имаме извънредно спретнат метод на мислене и поредност на мисълта. И несъмнено, да помним един от главните постулати в медицината - предварителната защита. Тоест, лекарят по този начин устройва мисленето си, че да планува какво може да се случи в бъдеще и да се постарае да не го допусне, в случай че е в ущърб. Това са много потребни умения и в работата на кмета, съгласно мен.
- Звучите като, че сте подготвен за кметския пост. Тази убеденост ли ви разреши да се кандидатирате?
- Всъщност, аргументите са няколко. Израснал съм в регион " Изгрев ", пребивавам в " Дианабад ". В този квартал мина цялото ми детство. Животът ми е доста обвързван с това място. А това, което се случи с нашите три квартала в последните 10 години не харесва на никого от локалните там. Районът беше прелестен, а в този момент голямото застрояване, което не е съобразено с инфраструктурата, пренаселването, неналичието тук-там за паркиране... Тези проблеми тормозят всички ни. Мисля, че нещата биха могли да бъдат и по различен метод уредени. Има какво да се направи в тази посока, с цел да не се превърнем в бетонна джунгла. Районът ни е един от най-зелените, имаме два парка и доста хубави междублокови пространства със остарели дървета. За страдание, в последните години това стартира да се унищожава. Зад блока, в който пребивавам, имаше пет 70-годишни ореха, които бяха преднамерено изсушени с нафта, с цел да се построи кооперация. Ами детските градини, които през лятото почиват и има единствено дежурни. Това основава съществени проблеми освен за родителите, само че и за децата. Би могло да не е по този начин. Всяка детска градина може да работи целогодишно с дежурни учители, а не децата да бъдат местени от едно ОДЗ в друго, освен това няколко пъти. Това е стресиращо за тях. Действително има доста неща, които може да бъдат направени при положително предпочитание. При това те не изискват кой знае какви финансови инжекции или някакви тежки бюрократични ограничения. Въпрос на планово размишление е. Да се мисли напред във времето, а не да се работи на парче - да създадем това, пък след това ще забележим какво ще стане. Реално, аз в никакъв случай не съм бил безразличен към това, което се случва към мен - със съседите, с квартала, с региона, в който пребивавам. В последна сметка ние, българите, сме хора, които обичат земята си, обичаме си родното място. За мен това е родното място и като виждам в какво се трансформира, по никакъв начин не ми харесва.
- А и сте доктор, което допуска, че сте сносно прочут на територията на региона.
- По принцип съм разговорлив човек. Имам доста другари, доста познати. Когато някои от тях започнаха да подмятат концепцията да се кандидатирам за кмет, много от приятелите ми, които са безпартийни или даже фенове на други политически партии, ми споделиха: " Абе, докторе, я се кандидатирай! Поне един от нас тук действително да може да оказва въздействие върху процесите, които се случват ". Преди няколко дни даже един комшия, мой другар, ми сподели, че за него е извънредно значимо да може да срещне персонално кмета, да пие по кафе с него и да му каже, че нещо не се прави по този начин, както би трябвало, или да му подмятна концепция.
- Как възприемат хората обстоятелството, че сте претендент от Българска социалистическа партия?
- Честно казано, малко се изненадах от реакцията. Очаквах много по-негативно отношение. А в противен случай! Усещам схващане. В последна сметка социализмът, лявата концепция е прерогатив на младежите. В България нещата стоят малко по-различно, само че в целия свят обстановката е друга. Аз не виждам за какво би трябвало да се драматизира толкоз, да се прикачват етикети. В интерес на истината, когато хората схванаха, че съм претендент от Българска социалистическа партия, го одобриха напълно обикновено. Аз съм чисто партиен претендент, не става въпрос за обединения, цивилен начинания и впрочем. Много хора от най-близкото ми обграждане - от квартала, съседи - ми споделиха, че за пръв път в живота си ще гласоподават за Българска социалистическа партия. Именно поради претендента на Българска социалистическа партия.
- Може ли Вие да сте модел за смяната в Българска социалистическа партия?
- За смяна в Българска социалистическа партия като цяло - не бих споделил, че тъкмо това е пътят. Но е реалност, че се вижда наклонност хората да залагат от ден на ден и повече на персони, а не на партии. Личността е доста определяща. За доста неща. Аз, да вземем за пример, постоянно съм бил обожател на правилото, че когато си член на някоя партия, когато споделяш концепциите й, няма от какво да се притесняваш ти да си претендентът на тази партия. Всякакъв вид еквилибристики от този жанр - хем да ползваш поддръжката на партията, хем да не си от тази партия, да се дистанцираш или пък някакви формули да търсиш и да измисляш... Аз, като човек, това не го одобрявам. Трябва да застанеш с лицето си, да се заявиш и да не се притесняваш от това. Както споделяше дядо ми - постоянно прави в живота си по този начин, че в случай че на следващия ден видиш това, което си направил или споделил на първа страница на всички вестници, да не те е позор от него.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ