„Шесто чувство“ помага на шофьора, но само при едно условие
Когато караме колата и се разсейваме със странични задания, нашият мозък самичък изравнява траекторията. С други думи, сработва „ автокоректор “, само че не и когато пишем SMS-и зад кормилото.
При опит на Хюстънския университет и Института за превоз на Тексаския университет A&M 76 души карали през виртуално трасе четири пъти. Първия път те били съсредоточени върху шофирането, втория път решавали несложни задачки, третия път отговаряли на въпроси, предизвикващи прочувствена реакция, а четвъртия път трябвало да карат и да пишат SMS-и.
И трите фактора – умствената и прочувствената интензивност, както и писането на SMS-и отклоняват вниманието от пътя. Движението на ръцете върху кормилото стават нервни, само че това води до съществени последици единствено в тази ситуация с SMS-ите. Разсеяни с прекарвания или логичен задания, водачите се държат по-адекватно от тези, които гледат в екрана на смарт телефона.
„ Имаме пояснение на резултатите – твърди създателят на проучването Йоанис Павлидис. – По-скоро става дума за активността на предната поясна кора на основния мозък.
Ние знаем, че предната поясна кора работи като коректор на неверното държание. В нашия случай грешката се поражда от когнитивни и прочувствени дразнители и писане на известия на телефона.
За да може предната поясна кора да записва грешките, ѝ е нужна информация от два типа: зрителна – лидерът гледа в пътя, и моторно-сензорна – ръцете лежат на кормилото. Ако не се разсейваме към екрана на мобилния телефон, обмяната на такава информация съставлява затворена верига.
На пътя това наподобява по този начин: информацията за мощното отклоняване непосредствено постъпва в мозъка и „ автокоректорът “ изпраща подтик на ръцете, който кара лидера да завърти кормилото наляво.
Когато сензорната верига е раздрана, поясната кора не включва своя самокоригиращ механизъм и траекторията става по-непредсказуема и рискова.
