При строежа на нови пътища ще се взима предвид трафикът за 30 г. напред
Когато се проектират нови пътища и пътни сектори, би трябвало да се взема поради интензивността на трафика за 30 години напред. Това е един от акцентите на новата Наредба за планиране на пътища, която към този момент е обнародвана в " Държавен вестник ". Наредбата ще бъде наложителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при главен ремонт или реорганизация на съществуващата мрежа.
Дава се по-голяма независимост при установяване на планова скорост за всеки клас път според от транспортните функционалности и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през низина, плановата скорост е 140 км/ч, при хълмист терен – 130 км/ч, а при планински – 120 км/ч . При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с планова скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с планова скорост 90 км/ч . За първокласните пътища е посочена оптималната позволена планова скорост от 100 км/ч . Проектната скорост обаче е друга от оптимално допустимата скорост на придвижване, избрана в Закона за придвижване по пътищата, само че не може да я надвишава.
С наредбата се вкарват повишени условия за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и основаването на условия за аквапланинг. В секторите с по-сложно придвижване ще се слага осветяване за обезпечаване на по-голяма видимост и сигурност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за използване на тази мярка ще се взима след технико-икономическа аргументация.
Край автомагистралите и пътищата ще бъдат основани зони за сигурност. Целта е при излизане на моторното транспортно средство от пътното платно да се избегнат тежките последствия за водача и пасажерите от удар в стълбове, стени, здания и други трудности, или следствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и други Обхватът на зоната ще се дефинира според от класа на пътя и допустимата оптималната скорост на придвижване за колите. Край автомагистралите тя би трябвало да е с широчина 16 метра, при позволена оптималната скорост от 140 км, за скоростните пътища – 13 метра, при позволена оптималната скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са планувани 8 метра. Ширината може да е и по-малка, в случай че в даден сектор са въведени локални ограничавания на скоростта.
В наредбата има ранглиста и какви са заплахите на пътя, както и коя носи максимален риск. С максимален риск за пътуващите в моторните транспортни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните детайли и други. Опасност от тежки контузии крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата планува в зоната за сигурност да се заобикаля проектирането на рискови детайли и уреди. А в случай че това е невероятно, те би трябвало да бъдат обезопасени според стандартите.
Въвеждат се редица нови екологични условия при проектирането на пътища. Предвижда се построяването на уреди от така наречен " зелена " инфраструктура - това са " зелени " мостове, тунели и виадукти, които обезпечават гладко прекосяване на животните по обичайните им направления. В момента също се построяват тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, най-вече по плановете с европейско финансиране. Но мярката до момента не е била категорично залегнала в разпоредба.
Редактор: Деница Райкова
Дава се по-голяма независимост при установяване на планова скорост за всеки клас път според от транспортните функционалности и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през низина, плановата скорост е 140 км/ч, при хълмист терен – 130 км/ч, а при планински – 120 км/ч . При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с планова скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с планова скорост 90 км/ч . За първокласните пътища е посочена оптималната позволена планова скорост от 100 км/ч . Проектната скорост обаче е друга от оптимално допустимата скорост на придвижване, избрана в Закона за придвижване по пътищата, само че не може да я надвишава.
С наредбата се вкарват повишени условия за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и основаването на условия за аквапланинг. В секторите с по-сложно придвижване ще се слага осветяване за обезпечаване на по-голяма видимост и сигурност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за използване на тази мярка ще се взима след технико-икономическа аргументация.
Край автомагистралите и пътищата ще бъдат основани зони за сигурност. Целта е при излизане на моторното транспортно средство от пътното платно да се избегнат тежките последствия за водача и пасажерите от удар в стълбове, стени, здания и други трудности, или следствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и други Обхватът на зоната ще се дефинира според от класа на пътя и допустимата оптималната скорост на придвижване за колите. Край автомагистралите тя би трябвало да е с широчина 16 метра, при позволена оптималната скорост от 140 км, за скоростните пътища – 13 метра, при позволена оптималната скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са планувани 8 метра. Ширината може да е и по-малка, в случай че в даден сектор са въведени локални ограничавания на скоростта.
В наредбата има ранглиста и какви са заплахите на пътя, както и коя носи максимален риск. С максимален риск за пътуващите в моторните транспортни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните детайли и други. Опасност от тежки контузии крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата планува в зоната за сигурност да се заобикаля проектирането на рискови детайли и уреди. А в случай че това е невероятно, те би трябвало да бъдат обезопасени според стандартите.
Въвеждат се редица нови екологични условия при проектирането на пътища. Предвижда се построяването на уреди от така наречен " зелена " инфраструктура - това са " зелени " мостове, тунели и виадукти, които обезпечават гладко прекосяване на животните по обичайните им направления. В момента също се построяват тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, най-вече по плановете с европейско финансиране. Но мярката до момента не е била категорично залегнала в разпоредба.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ