Защо Индия вече не е най-бързо растящата голяма икономика?
Когато се кандидатираха за преизбиране индийският министър председател Нарендра Моди и неговите министри подчертаха, че по време на тяхното ръководство Индия се е трансформирала в най-бързо растящата огромна стопанска система, напомня Михир Шарма за Bloomberg.
Това в никакъв случай не е било огромно достижение. В края на краищата Китай бе в забележителен спад още преди комерсиалната война със Съединени американски щати. Според последните данни обаче Индия към този момент изостава от Китай – растежът й през първото тримесечие е бил 5,8% по отношение на 6,4% за най-многолюдната страна.
Това е четвърто следващо тримесечие на забавящ се напредък – поредно от 8% през 7% и 6,6%. На това закъснение може да се гледа като на класическо - от типа, който се предвиждаше от известно време. Индийските статистическите данни непрекъснато се поставяни под подозрение, само че в тази ситуация траекторията е ясна.
Финансовото министерство на Индия е изрично по отношение на аргументите за забавянето – частното ползване, вложенията и износът порастват с по-малко от предстоящото, като при последните две има проблеми от години.
Дълго време икономическите данни бяха подкрепяни от потреблението, само че няколко знака към този момент демонстрират известна рецесия и при него. Продажбите на пътнически коли да вземем за пример са намалели със 17% през април – най-големият спад от октомври 2011 година Големите компании за потребителски артикули предизвестяват вложителите по отношение на забавящото се търсене.
Икономическият спад елементарно можеше да бъде предсказан – никоя стопанска система не може да пораства единствено въз основата на потребителското търсене.
Междувременно финансов министър стана Нирмала Ситхараман, която пристигна от министерството на защитата. Ситхараман бе действително представител на партията, до момента в който тя беше в съпротива, и не беше доста сполучлива в ръководството.
Докато беше министър на търговията експортният напредък на страната бе болнав. Тя започва ръководството си с преразглеждане на комерсиалните съглашения на страната, като отхвърли всички индийски двустранни капиталови контракти. Обръщането на Индия към себе си може да се ускори по време на настоящето й министерстване.
Това би било огромна неточност. Износът и вложенията пострадаха поради манията за отбрана на вътрешния пазар и вярата, че фирмите и вложителите ще се втурнат към Индия без значение от държанието на държавното управление.
Реалността е, че страната пропиля пет години в изпуснати благоприятни условия. Днес фирмите, които желаят да изоставен Китай рядко виждат Индия като първия си избор. Всъщност доста индийски производители, които желаят да останат свързани със международния пазар тихомълком търсят способи за изнасяне на производството си в чужбина.
Това се случва макар действителните усъвършенствания в инфраструктурата и вътрешната съгласуваност през последните няколко години. Подходът на Моди от първия му мандат явно не е задоволителен, с цел да подтиква индийския стопански напредък.
Той се фокусираше върху градеж на инфраструктура, повишение на държавните доходи, нарастване на обществените разноски, отбрана на индийската промишленост и опит да се провиснал заеми на изключените от финансовата система.
Сега, откакто изборите завършиха, държавното управление най-сетне призна, че методът му е довел до най-голямата безработица от 70-те години насам. Все още обаче не е признало своята надменност като част от казуса.
Да, Индия е огромна страна, само че производството единствено за вътрешния й пазар няма да е задоволително да развие стопанската система. Като всяка друга страна, която сътвори устойчива междинна класа, Индия би трябвало да създава за света.
Това значи обезпечаване на главните права – ясни, транспарантни и надеждни регулации, система за разрешаване на разногласия на международно равнище, и гъвкави пазари на земя и труд. Страната също ще би трябвало да влага в работната си мощ – служащите, които компаниите желаят да наемат са прекомерно скъпи спрямо тези от стопански системи като Бангладеш, а останалите не са задоволително квалифицирани.
Основното обучение и опазването на здравето би трябвало да са по-качествени, с цел да може индийската работна мощ да е конкурентна. Индия не може да пренебрегва и комерсиалните съглашения и вътрешните регулации, които ще бъдат нужни за привличането на световните вериги на доставки.
За страдание не се вижда Индия да бърза с решаването на тези въпроси, които се знае, че са спънка пред стопанската система, още откогато Моди пристигна на власт през 2014 година Правителството разгласи, че са били основани министерски комисии, които да се заемат с стопанската система и безработицата. Предшествениците на Моди обаче също пробваха нещо сходно.
Без смяна в мирогледа и насмалко повече покорност, няма причина да се надяваме на по-добър шанс.
източник: www.investor.bg
Това в никакъв случай не е било огромно достижение. В края на краищата Китай бе в забележителен спад още преди комерсиалната война със Съединени американски щати. Според последните данни обаче Индия към този момент изостава от Китай – растежът й през първото тримесечие е бил 5,8% по отношение на 6,4% за най-многолюдната страна.
Това е четвърто следващо тримесечие на забавящ се напредък – поредно от 8% през 7% и 6,6%. На това закъснение може да се гледа като на класическо - от типа, който се предвиждаше от известно време. Индийските статистическите данни непрекъснато се поставяни под подозрение, само че в тази ситуация траекторията е ясна.
Финансовото министерство на Индия е изрично по отношение на аргументите за забавянето – частното ползване, вложенията и износът порастват с по-малко от предстоящото, като при последните две има проблеми от години.
Дълго време икономическите данни бяха подкрепяни от потреблението, само че няколко знака към този момент демонстрират известна рецесия и при него. Продажбите на пътнически коли да вземем за пример са намалели със 17% през април – най-големият спад от октомври 2011 година Големите компании за потребителски артикули предизвестяват вложителите по отношение на забавящото се търсене.
Икономическият спад елементарно можеше да бъде предсказан – никоя стопанска система не може да пораства единствено въз основата на потребителското търсене.
Междувременно финансов министър стана Нирмала Ситхараман, която пристигна от министерството на защитата. Ситхараман бе действително представител на партията, до момента в който тя беше в съпротива, и не беше доста сполучлива в ръководството.
Докато беше министър на търговията експортният напредък на страната бе болнав. Тя започва ръководството си с преразглеждане на комерсиалните съглашения на страната, като отхвърли всички индийски двустранни капиталови контракти. Обръщането на Индия към себе си може да се ускори по време на настоящето й министерстване.
Това би било огромна неточност. Износът и вложенията пострадаха поради манията за отбрана на вътрешния пазар и вярата, че фирмите и вложителите ще се втурнат към Индия без значение от държанието на държавното управление.
Реалността е, че страната пропиля пет години в изпуснати благоприятни условия. Днес фирмите, които желаят да изоставен Китай рядко виждат Индия като първия си избор. Всъщност доста индийски производители, които желаят да останат свързани със международния пазар тихомълком търсят способи за изнасяне на производството си в чужбина.
Това се случва макар действителните усъвършенствания в инфраструктурата и вътрешната съгласуваност през последните няколко години. Подходът на Моди от първия му мандат явно не е задоволителен, с цел да подтиква индийския стопански напредък.
Той се фокусираше върху градеж на инфраструктура, повишение на държавните доходи, нарастване на обществените разноски, отбрана на индийската промишленост и опит да се провиснал заеми на изключените от финансовата система.
Сега, откакто изборите завършиха, държавното управление най-сетне призна, че методът му е довел до най-голямата безработица от 70-те години насам. Все още обаче не е признало своята надменност като част от казуса.
Да, Индия е огромна страна, само че производството единствено за вътрешния й пазар няма да е задоволително да развие стопанската система. Като всяка друга страна, която сътвори устойчива междинна класа, Индия би трябвало да създава за света.
Това значи обезпечаване на главните права – ясни, транспарантни и надеждни регулации, система за разрешаване на разногласия на международно равнище, и гъвкави пазари на земя и труд. Страната също ще би трябвало да влага в работната си мощ – служащите, които компаниите желаят да наемат са прекомерно скъпи спрямо тези от стопански системи като Бангладеш, а останалите не са задоволително квалифицирани.
Основното обучение и опазването на здравето би трябвало да са по-качествени, с цел да може индийската работна мощ да е конкурентна. Индия не може да пренебрегва и комерсиалните съглашения и вътрешните регулации, които ще бъдат нужни за привличането на световните вериги на доставки.
За страдание не се вижда Индия да бърза с решаването на тези въпроси, които се знае, че са спънка пред стопанската система, още откогато Моди пристигна на власт през 2014 година Правителството разгласи, че са били основани министерски комисии, които да се заемат с стопанската система и безработицата. Предшествениците на Моди обаче също пробваха нещо сходно.
Без смяна в мирогледа и насмалко повече покорност, няма причина да се надяваме на по-добър шанс.
източник: www.investor.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ