Защо имаме различни кръвни групи?
Когато родителите ме осведомиха, че кръвната ми група е A+, усетих необичайно възприятие на горделивост. Мислех си, че откакто А+ е най-хубавата оценка в учебно заведение, значи A+ е най-хубавата кръвна група – биологична марка за отличие, написа Карл Цимер в Mosaic.
Не ми лиши доста време да разпозная какъв брой неуместно е това възприятие. Но не научих доста повече за това какво в действителност значи да имаш кръвна група А+. Когато пораснах, всичко, което знаех, беше, че в случай че вляза в болница и нуждая се от кръв, лекарите ще би трябвало да се уверят, че ме преливат подобаващата.
И въпреки всичко оставаха доста въпроси. Откъде идват другите кръвни групи и каква е функционалността им? За да получа някои отговори, се обърнах към специалистите – хематолози, генетици, еволюционни биолози, вирусолози и диетолози.
През 1900 година австрийският доктор Карл Ландщайнер открива за първи път кръвните групи, за което печели Нобеловата премия през 1930 година Оттогава учените създават все по-мощни принадлежности за проучване на биологията на кръвните групи. Те са разкрили редица завладяващи неща за тях - да вземем за пример дълбокото им потекло и метода, по който въздействат върху здравето ни. И все пак открих, че в доста връзки кръвните групи си остават мистериозни. Учените към момента търсят пояснение за самото им битие.
„ Не е ли изумително? “ – споделя Ажит Варки, биолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. „ Почти 100 години след присъждането на Нобелова премия за това изобретение, ние към момента не знаем защо служат. “
Знам, че съм група А с помощта на едно от най-големите открития в историята на медицината. Днес лекарите избавят животи посредством кръвопреливане. Но през по-голямата част от историята концепцията за вливане на кръв от един човек на различен е звучала налудничаво.
Ренесансовите лекари размишлявали какво може да се случи, в случай че влеят кръв във вените на пациентите си. Някои считали, че това ще лекува всички заболявания, даже и психологичните. И най-после, през 1600 година, няколко лекари изпитват тази концепция – върху хора – с пагубни резултати.
Един френски доктор инжектира на психологично болен пациент телешка кръв. Човекът стартира да се поти, да повръща и да уринира с цвят на сажди. При идващото преливане той умира.
Такива трагични случаи дават на кръвопреливането неприятна известност за идващите 150 години. Дори през 19-и век единствено няколко лекари се осмелявали да пробват процедурата. Един от тях бил английски доктор на име Джеймс Блъндел. Подобно на други лекари от неговата ера, той виждал по какъв начин доста негови пациентки умират от загуба на кръв по време на раждане. След гибелта на един пациентка през 1817 година той не може да отхвърли:
„ Не можех да отхвърля догатката, че пациентката щеше прекомерно евентуално да бъде избавена посредством трансфузия “ – написа той по-късно.
Човешките пациенти би трябвало да получават единствено човешка кръв, взема решение той. Но никой до тогава не е опитвал да извърши такова преливане. Блъндел създал система от фунии, спринцовки и епруветки, които могат да пренасочат кръвта от донора към болния пациент.
След като тествал апарата върху кучета, Блъндел бил извикан при човек, който кървял до гибел. „ Самото преливането можеше да му даде късмет за живот “, написа той.
Няколко донори обезпечават на Блъндел 400 грама кръв, която той инжектира в ръката на мъжа. След процедурата пациентът оповестява, че се усеща по-добре, „ по-малко слаб “, само че два дни по-късно той умира.
И въпреки всичко опитът убеждава Блъндел, че кръвопреливането би било от голяма употребява за човечеството и той продължава да прелива кръв на обезверени пациенти през идващите години. Извършил е общо 10 кръвопреливания. Само четирима оживели.
Блъндел вярно е бил уверен, че хората би трябвало да получават единствено човешка кръв. Но нямало по какъв начин да знае различен решителен факт: че хората могат да получават кръв единствено от избрани хора. Вероятно незнанието на този елементарен факт е довело до гибелта на множеството му пациенти.
Това, което прави гибелта им още по-трагична, е, че единствено няколко десетилетия по-късно кръвните групи са открити в следствие от една много елементарна процедура.
Първите свидетелства за това за какво трансфузиите от началото на 19-и век били несполучливи, били кръвните съсиреци. Когато учените в края на 19-ти век смесват кръв от разнообразни хора в епруветки, те виждат, че от време на време алените кръвни кафези се слепват дружно. Но защото кръвта нормално идвала от заболели пациенти, учените отхвърлят съсирването като някаква патология, която не си коства да се проверява.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg.
Не ми лиши доста време да разпозная какъв брой неуместно е това възприятие. Но не научих доста повече за това какво в действителност значи да имаш кръвна група А+. Когато пораснах, всичко, което знаех, беше, че в случай че вляза в болница и нуждая се от кръв, лекарите ще би трябвало да се уверят, че ме преливат подобаващата.
И въпреки всичко оставаха доста въпроси. Откъде идват другите кръвни групи и каква е функционалността им? За да получа някои отговори, се обърнах към специалистите – хематолози, генетици, еволюционни биолози, вирусолози и диетолози.
През 1900 година австрийският доктор Карл Ландщайнер открива за първи път кръвните групи, за което печели Нобеловата премия през 1930 година Оттогава учените създават все по-мощни принадлежности за проучване на биологията на кръвните групи. Те са разкрили редица завладяващи неща за тях - да вземем за пример дълбокото им потекло и метода, по който въздействат върху здравето ни. И все пак открих, че в доста връзки кръвните групи си остават мистериозни. Учените към момента търсят пояснение за самото им битие.
„ Не е ли изумително? “ – споделя Ажит Варки, биолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. „ Почти 100 години след присъждането на Нобелова премия за това изобретение, ние към момента не знаем защо служат. “
Знам, че съм група А с помощта на едно от най-големите открития в историята на медицината. Днес лекарите избавят животи посредством кръвопреливане. Но през по-голямата част от историята концепцията за вливане на кръв от един човек на различен е звучала налудничаво.
Ренесансовите лекари размишлявали какво може да се случи, в случай че влеят кръв във вените на пациентите си. Някои считали, че това ще лекува всички заболявания, даже и психологичните. И най-после, през 1600 година, няколко лекари изпитват тази концепция – върху хора – с пагубни резултати.
Един френски доктор инжектира на психологично болен пациент телешка кръв. Човекът стартира да се поти, да повръща и да уринира с цвят на сажди. При идващото преливане той умира.
Такива трагични случаи дават на кръвопреливането неприятна известност за идващите 150 години. Дори през 19-и век единствено няколко лекари се осмелявали да пробват процедурата. Един от тях бил английски доктор на име Джеймс Блъндел. Подобно на други лекари от неговата ера, той виждал по какъв начин доста негови пациентки умират от загуба на кръв по време на раждане. След гибелта на един пациентка през 1817 година той не може да отхвърли:
„ Не можех да отхвърля догатката, че пациентката щеше прекомерно евентуално да бъде избавена посредством трансфузия “ – написа той по-късно.
Човешките пациенти би трябвало да получават единствено човешка кръв, взема решение той. Но никой до тогава не е опитвал да извърши такова преливане. Блъндел създал система от фунии, спринцовки и епруветки, които могат да пренасочат кръвта от донора към болния пациент.
След като тествал апарата върху кучета, Блъндел бил извикан при човек, който кървял до гибел. „ Самото преливането можеше да му даде късмет за живот “, написа той.
Няколко донори обезпечават на Блъндел 400 грама кръв, която той инжектира в ръката на мъжа. След процедурата пациентът оповестява, че се усеща по-добре, „ по-малко слаб “, само че два дни по-късно той умира.
И въпреки всичко опитът убеждава Блъндел, че кръвопреливането би било от голяма употребява за човечеството и той продължава да прелива кръв на обезверени пациенти през идващите години. Извършил е общо 10 кръвопреливания. Само четирима оживели.
Блъндел вярно е бил уверен, че хората би трябвало да получават единствено човешка кръв. Но нямало по какъв начин да знае различен решителен факт: че хората могат да получават кръв единствено от избрани хора. Вероятно незнанието на този елементарен факт е довело до гибелта на множеството му пациенти.
Това, което прави гибелта им още по-трагична, е, че единствено няколко десетилетия по-късно кръвните групи са открити в следствие от една много елементарна процедура.
Първите свидетелства за това за какво трансфузиите от началото на 19-и век били несполучливи, били кръвните съсиреци. Когато учените в края на 19-ти век смесват кръв от разнообразни хора в епруветки, те виждат, че от време на време алените кръвни кафези се слепват дружно. Но защото кръвта нормално идвала от заболели пациенти, учените отхвърлят съсирването като някаква патология, която не си коства да се проверява.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ