Когато разбрах, че държавата отваря сергията и всеки може да

Когато разбрах, че страната отваря сергията и всеки може да си купи партия, незабавно отидох при кварталния дилър.

- Може ли – запитвам го – да ми доставиш една партийка, че огромен апетит и бедност ни натиснаха нещо, за заплащането ще приказваме след това?

Той е безапелационен.

- Ти си вманиачен! За какво ти е партия, бе?

- Честно казано – признавам му, – не знам. Ама доста се приказва по този въпрос и очевидно има сметка човек да си купи партия.

- Брато – вика ми той, – чул съм, че който си е купил партия, може и в контакта да бръкне с две ръце и отново да не го хване електрическият ток. Който се е бръкнал за партия, всякога има на масата си първо, второ, трето, десерт и дарове. Когато стане въпрос за делата му, контролните органи го подминават, проверяващите се обръщат на другата страна, огромна респект и почитание се сипят от всички направления. Няма подобен, който си е купил партия и да живее като прошляк, да клечи на сухоежбина и менте пред тв приемника.

Оглежда се на всички страни и продължава: 

- Който си е купил партия, самичък споделя на тв приемника какво да предава, дефинира на вестниците какво да пишат и споделя на читателите какво да четат.

И продължава:

- Ние сме дребни риби. Каквото можем – въртим. Тревица, бело, елитни девойки, оръжие – също, само че другояче сме кротки, гледаме да не се бутаме. Ама било ужасно и нелегално? Така ли? Да виждаш полиция или прокуратура наоколо? Обаче партия, твърдо не! Там е рисково и там не пи-па-ме! А както се приказва – и доста скъпо! Трябват не пари, а същински кинти – хиляди, милиони, и то не в левчета. Така съм чул.

- Е, все някой – крещя аз – се занимава с продажба и на партиите, нали?

- Няма метод! – върти глава кварталният дилър. – Стока ли е – незабавно има врътка. Аз от началниците знам, че да търгуваш с партиите е най-голямата далаверка, но и те единствено се облизват, никой не ги пуска по-нагоре.

- Толкова ли е комплицирано? – запитвам го.

Онзи подвига плещи.

- Не знам. Преди години един от шефовете се опитва да купи партия и извади едни огромни пари, но като ти споделям огромни – значи бали от пари! Рече, че повече няма да се занимава с нелепости като нас и ще влезе в огромната игра, с цел да си поживее. Ще си вземе партия.

- И? – запитвам го.

- Купи партия. Цяла-целеничка. Беше се пазарил, че ще му дадат нещо същинско, тествано. Партия, която знае по какъв начин се коват правила и закони, но и по какъв начин се разковават непознати проекти и далавери. Партия, която знае всички пируети и постоянно оцелява при салтомортале. А бе, пръстите си да оближеш, споделям ти. Донесоха му я пакетирана в целофан. Е, беше поочукана по ъглите, леко фасонът й беше сплескан, но другояче си беше като същинска. Всички ходихме да я гледаме, а той не можа да й се нарадва.

- И къде се прецакаха нещата?

- Те си бяха прецакани по изискване. Партията беше раздала обещания на куцо и сакато, опашка от клиенти чакаха пред офиса й нещо да стане, нещо тя да свърши.

- Нищо ли не направи партията?

- Направи – взе им кинтите, след това ги не помни и стартира да ги подминава по улицата. Това стана.

Не съм склонен с него.

- Нещо куца в твоята история. Чул съм, че има партии, на които, като им платиш – незабавно си получаваш стоката. Ама дали ще е бизнес, дали ще е закон, или нещо друго – партията го извършва и чака за нова поръчка.

Кварталният дилър пали един джойнт, вдишва надълбоко и ми споделя:

- Така е, брат ми! Знаем какъв брой костват и какви мошеници са. Чули сме какви нелепости правят и за каква работа не стават. Общо взето, всичко ни е казано.

Дръпва крепко от джойнта и прави умозаключение:

- Ама все си мисля, че щяхме да знаем повече неща за партиите и можехме да се оправим по-лесно, в случай че не бяхме толкоз осведомени! А в този момент – таратанци!