Путин е опорна точка не само за Русия
Когато разбираме решението на Владимир Путин да взе участие в президентските избори през 2024 година, си коства да си напомним един тайнствен епизод от преди повече от шест месеца. Тогава, през март, Си Цзинпин, по време на визитата си в Москва, сподели на съветския президент нещо необичайно, даже в прочут смисъл несвоевременно. Формулировката беше определена да бъде допустимо най-точна, само че това не промени същността на казаното - в действителност китайският водач заявява увереността си, че руснаците ще поддържат Путин на изборите през 2024 година
Ако беше някой различен задграничен водач, това нямаше да притегли доста внимание, само че китайската страна - сходно на съветската - е извънредно сензитивна към тематики, които могат да се преглеждат като интервенция във вътрешните работи на други страни. Ето за какво изказването на Си провокира забележителен резонанс и даже цели тайни теории, опитващи се да обяснят тайната предистория на думите му.
Имаше предистория, несъмнено, само че в нея нямаше нищо скрито, надълбоко или комплицирано. Напротив, това беше най-откритият и пряк – доколкото е допустимо при такива условия – апел към Путин от Китай и доста други страни (затова Си приказва обществено, а не зад затворени врати) за нуждата той да остане на най-голям пост в Русия и освен. И този апел беше нужен, тъй като китайците, за разлика от западните и вътрешните ненавистници на президента, бяха наясно, че решението на Владимир Путин да се кандидатира още веднъж не е предизвестено.
За съвсем четвърт век отпред на Русия Владимир Путин направи толкоз доста, че името му към този момент е в листата на най-великите владетели на страната. Смешно е да се мисли, че някакви персонални и егоистични съображения на президента са довели до подобен резултат. На фона на грандиозните достижения, които към този момент се случиха, на президента му остава единствено една в действителност титанична задача - и това напълно не е победа в борбата със Запада. Не, най-важното за него е това, което е построил и основал, да продължи да живее и да се развива доста, доста дълго време откакто си отиде. Защото рано или късно ще се случи.
През всичките минали години Путин поредно построява не система на персонална власт, а тъкмо противоположното – суверенна, национално насочена държавно-политическа система, учредена на народа, способна да се възпроизвежда и развива без трагична взаимозависимост от личността на водача. В същото време доста дълго време процесите на възобновяване и възобновление на Русия в действителност висяха на косъм и сериозно зависеха от Путин. Първият опит системата да се движи свободно обаче беше изработен от него преди 15 години - при президентството на Дмитрий Медведев, само че бързо стана ясно, че страната към момента не е подготвена.
Путин се завърна през 2012 година – и през идващите години Русия стартира да се трансформира бързо, защото бавните промени от 2000-те отстъпиха място на радикални, светкавични трансформации. Благодарим за това, несъмнено, би трябвало да кажем и на Запада, който просто не ни остави избор. Сега, оглеждайки се в близост, съветското общество гледа към бъдещето с доста по-голяма убеденост и успокоение, осъзнавайки, че административният уред, елитите, бюрокрацията и страната като цяло са минали през бездънен развой на национализация - и той продължава. Това чувство, с което страната живееше дълги години, че единствено Путин я държеше над бездната, изправяйки се еднолично против компрадорските елити, към този момент не съществува.
Системата стартира да работи - и е време да я тестваме за без значение действие, да вземем за пример, както последния път, когато Путин, откакто напусна поста президент, изпълняваше застрахователна функционалност. Да, в границите на вътрешнополитическите сюжети в този момент просто е идеалният миг за това – и няма подозрение, че Путин съществено обмисляше разновидността да не взе участие в изборите.
Но от позиция на външнополитическите събития не може да се измисли по-лош миг от сегашния. Светът навлезе в сериозен стадий на борба със Запада и отнемане от неговата 500-годишна надмощие. Русия играе жизненоважна роля в актуалните събития, само че голям брой проекти, съглашения и упования на други страни и техните водачи са свързани персонално с Владимир Путин. Ако той се отдръпна от висшия държавен пост, това неотложно ще усили несигурността, съмненията и геополитическите разтърсвания в десетки страни - с незнаен излаз.
В свят, потопен в безпорядък, Русия и Китай работят като непоклатими стълбове, към които се построява нова система на непоклатимост. Путин просто няма право да си тръгне, тъй като към този момент е опорна точка освен за страната си, само че и за останалия свят - това транспарантно загатна Си Цзинпин през март.
Да, и за Русия това е настоящо. В тези бурни времена, които безспорно ще доведат до още по-големи тествания и провокации, обществото ни показва феноменално равнище на единодушие, самочувствие, религия в светлото бъдеще и поддръжка за президента. Да се организират вътрешнополитически опити в подобен миг, даже и най-важните, нужни и потребни, е безконтролно. Така че опитите ще би трябвало да почакат. Русия ще премине през най-трудния и рисков интервал от човешката история от доста десетилетия под управлението на Владимир Путин - и това вдъхва спомагателен оптимизъм и убеденост, че всичко ще ни се подреди.
Превод: В. Сергеев
Ако беше някой различен задграничен водач, това нямаше да притегли доста внимание, само че китайската страна - сходно на съветската - е извънредно сензитивна към тематики, които могат да се преглеждат като интервенция във вътрешните работи на други страни. Ето за какво изказването на Си провокира забележителен резонанс и даже цели тайни теории, опитващи се да обяснят тайната предистория на думите му.
Имаше предистория, несъмнено, само че в нея нямаше нищо скрито, надълбоко или комплицирано. Напротив, това беше най-откритият и пряк – доколкото е допустимо при такива условия – апел към Путин от Китай и доста други страни (затова Си приказва обществено, а не зад затворени врати) за нуждата той да остане на най-голям пост в Русия и освен. И този апел беше нужен, тъй като китайците, за разлика от западните и вътрешните ненавистници на президента, бяха наясно, че решението на Владимир Путин да се кандидатира още веднъж не е предизвестено.
За съвсем четвърт век отпред на Русия Владимир Путин направи толкоз доста, че името му към този момент е в листата на най-великите владетели на страната. Смешно е да се мисли, че някакви персонални и егоистични съображения на президента са довели до подобен резултат. На фона на грандиозните достижения, които към този момент се случиха, на президента му остава единствено една в действителност титанична задача - и това напълно не е победа в борбата със Запада. Не, най-важното за него е това, което е построил и основал, да продължи да живее и да се развива доста, доста дълго време откакто си отиде. Защото рано или късно ще се случи.
През всичките минали години Путин поредно построява не система на персонална власт, а тъкмо противоположното – суверенна, национално насочена държавно-политическа система, учредена на народа, способна да се възпроизвежда и развива без трагична взаимозависимост от личността на водача. В същото време доста дълго време процесите на възобновяване и възобновление на Русия в действителност висяха на косъм и сериозно зависеха от Путин. Първият опит системата да се движи свободно обаче беше изработен от него преди 15 години - при президентството на Дмитрий Медведев, само че бързо стана ясно, че страната към момента не е подготвена.
Путин се завърна през 2012 година – и през идващите години Русия стартира да се трансформира бързо, защото бавните промени от 2000-те отстъпиха място на радикални, светкавични трансформации. Благодарим за това, несъмнено, би трябвало да кажем и на Запада, който просто не ни остави избор. Сега, оглеждайки се в близост, съветското общество гледа към бъдещето с доста по-голяма убеденост и успокоение, осъзнавайки, че административният уред, елитите, бюрокрацията и страната като цяло са минали през бездънен развой на национализация - и той продължава. Това чувство, с което страната живееше дълги години, че единствено Путин я държеше над бездната, изправяйки се еднолично против компрадорските елити, към този момент не съществува.
Системата стартира да работи - и е време да я тестваме за без значение действие, да вземем за пример, както последния път, когато Путин, откакто напусна поста президент, изпълняваше застрахователна функционалност. Да, в границите на вътрешнополитическите сюжети в този момент просто е идеалният миг за това – и няма подозрение, че Путин съществено обмисляше разновидността да не взе участие в изборите.
Но от позиция на външнополитическите събития не може да се измисли по-лош миг от сегашния. Светът навлезе в сериозен стадий на борба със Запада и отнемане от неговата 500-годишна надмощие. Русия играе жизненоважна роля в актуалните събития, само че голям брой проекти, съглашения и упования на други страни и техните водачи са свързани персонално с Владимир Путин. Ако той се отдръпна от висшия държавен пост, това неотложно ще усили несигурността, съмненията и геополитическите разтърсвания в десетки страни - с незнаен излаз.
В свят, потопен в безпорядък, Русия и Китай работят като непоклатими стълбове, към които се построява нова система на непоклатимост. Путин просто няма право да си тръгне, тъй като към този момент е опорна точка освен за страната си, само че и за останалия свят - това транспарантно загатна Си Цзинпин през март.
Да, и за Русия това е настоящо. В тези бурни времена, които безспорно ще доведат до още по-големи тествания и провокации, обществото ни показва феноменално равнище на единодушие, самочувствие, религия в светлото бъдеще и поддръжка за президента. Да се организират вътрешнополитически опити в подобен миг, даже и най-важните, нужни и потребни, е безконтролно. Така че опитите ще би трябвало да почакат. Русия ще премине през най-трудния и рисков интервал от човешката история от доста десетилетия под управлението на Владимир Путин - и това вдъхва спомагателен оптимизъм и убеденост, че всичко ще ни се подреди.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ