Чернобил днес в СНИМКИ през погледа на един българин: Хроника на сюрреализъм и суровата реалност
Когато пролетта на 1986г (тъкмо бях отпразнувал 6-тия си рожден ден) за първи път чух думите " Чернобил " и " радиация ", се чудех за какво хората наподобяват загрижени. Защо татко ми изкупи всичкият пластир от аптеката и облепи фугите на прозорците. Защо не ме пускаха да играя на открито и за какво не разхождаха с количка преди малко родената ми сестра. По-късно татко ми стартира да преподава " Гражданска отбрана и индустриални повреди " и донесе у нас касети с образователни филми за повредата в ЧАЕС. Така у мен се породи интерес към Зоната... Започнах да се самообразовам на тематика " Радиация " и всичко в главата ми беше " бекерели ", " сиверти " и " интервал на полуразпад ". След време прочетох " Пикник край пътя " на Аркадий и Борис Стругацки и ползата прерасна в предпочитание да посетя Забранената зона... Когато обаче изгледах за първи път " Сталкер " на Тарковски, желанието се трансформира в МЕЧТА... Годините си минаваха и един ден разбрах, че може да бъде издадено позволение за легално посещаване на Припят и Чернобил (разбира се против избрана сума). Оставаше единствено да събера кураж, пари и да намеря още няколко задоволително луди, с дух на откриватели и предпочитание да се пробват като сталкери, съидейници. 
Така тази пролет - 31 години след случая, всичко си пристигна на мястото. Не избрахме времето за пътешестване инцидентно. Май е от най-дъждовните месеци - земята е мокра и няма прахуляк с радиоактивни нуклеиди (което не ни спря да си носим прахови маски с деен въглен в багажа). Освен това интервала на полуразпад на най-опасният радиоактивен изотоп в зоната - Цезий-137 е 30 години, а на Стронций-90 - 29 години. Йод-131 - има интервал на полуразпад едвам 8 дни и е липсващ още първите 2-3 месеца след случая. И най-важното - Ноември 2016 година над остарелия, съвсем рухнал саркофаг, бе инсталиран нов, голям капак от неръждаема стомана, струващ 1,5 млрд евро. 
Гаранционният му период е 100 години. Веднага след слагането му, радиацията на 70-80 метра от Реактор №4 е спаднала от 2,5 - 3,1 на 0,70-1,30 микросиверта на час. Всички опасности бяха пресметнати и сведени до най-малко. ЗОНАТА - място на което се сблъскват сюрреализъм, научна фантастика и суровата действителност. Абзаци от сюжет на постапокалиптична антиутопия дебнат на всеки ъгъл... От трансформиралият се в гора терен на футболния стадион, през изоставеното учебно заведение, с разпилени тетрадки и купища противогази, до рушащият се плувен комплекс " Лазур " и увеселителен парк - добре познати на играещите Call of Duty. Природата си връща това, което Човекът й е лишил, и то с бързи темпове. Изключително тъжно е да видиш опразнената детска градина в село Копачи (по подигравка на ориста съвсем напълно закопано в земята с булдозери – толкоз висока е била радиацията там...) и куклите останали на местата за игра. Сякаш още чуваш детският смях и топуркащи крачета. 
Призрачно ужасно е и в никакъв случай незаработилото виенско колело - трябвало е да бъде пуснато на 1-ви май, а на 27-ми април от Припят са евакуирани близо 50 000 души... Може би най-вече те смачква паметника " Тези, които избавиха света " - издигнат в памет на пожарникарите от Чернобил (починали от 2 дни до 2 месеца след аварията) и 3828 " Биороботи " (почистили с лопати покрива на реактора, от време на време изхвърляйки с голи ръце 50 килограмови графитни блокове излъчващи над 1000 рентгена. Чутовен героизъм!). Особен интерес за мен представляваше Задхоризонтната радиолокационна антена Дъга-1, известна и като обект Чернобил-2 (или Руският кълвач - поради фоновият нискочестотен звук, който се е долавял на избрани честоти в цяла Европа). Невъобразимо голяма железна структура (150м височина и 800м дължина), пред която Айфеловата кула наподобява като междуселска автобусна спирка. 
Когато намерено заговорих за замисленото странствуване, 90% от мненията бяха, че не съм добре с главата (което не е надалеч от истината). Мисля си, че ужасът от споменаването на Чернобил идва от неосведомеността, от неразбирането на радиацията и механизмът на действието й. Тя не е вирус - не може да ви болести и навреди незабавно. За да ви засегне би трябвало да престоите много време в нечиста среда. По-голямата част от 30 километровата Забранена зона е с естествен радиационен декор - много по-нисък от този в София да вземем за пример. Еднодневен престой в Зоната (без да вършиме нелепости схваща се) ще ви донесе доза от 2,2-2,7 микросиверта, което се равнява на един двучасов полет на 10 000 метра височина - София-Барселона да вземем за пример. За естествена дневна доза на работещите в атомна електроцентрала се смята 100 микросиверта на промяна. Рентгенова фотография на зъб е 4-5 микросиверта, на бял дроб – към 100. 
Компютърна томография нацяло тяло - 10 000 микросиверта! Въпреки всичко изхвърлихме облеклата и обувките си - както споделих рисковете бяха сведени до най-малко... В умозаключение желая да прибавя, че горещо предлагам Киев (прекрасен град с необятни улици и булеварди, доста църкви, музеи, забележителности и големи паркове), както и Забранената зона. Дубайските молове или Колизеумът няма да ви избягат, само че постройките в Зоната лека-полека се разрушават, а дърветата си порастват и скоро няма да остане доста за гледане... P.S. Някои фотоси са правени от моите спътници... Източник: burgasinfo.com
Така тази пролет - 31 години след случая, всичко си пристигна на мястото. Не избрахме времето за пътешестване инцидентно. Май е от най-дъждовните месеци - земята е мокра и няма прахуляк с радиоактивни нуклеиди (което не ни спря да си носим прахови маски с деен въглен в багажа). Освен това интервала на полуразпад на най-опасният радиоактивен изотоп в зоната - Цезий-137 е 30 години, а на Стронций-90 - 29 години. Йод-131 - има интервал на полуразпад едвам 8 дни и е липсващ още първите 2-3 месеца след случая. И най-важното - Ноември 2016 година над остарелия, съвсем рухнал саркофаг, бе инсталиран нов, голям капак от неръждаема стомана, струващ 1,5 млрд евро. Гаранционният му период е 100 години. Веднага след слагането му, радиацията на 70-80 метра от Реактор №4 е спаднала от 2,5 - 3,1 на 0,70-1,30 микросиверта на час. Всички опасности бяха пресметнати и сведени до най-малко. ЗОНАТА - място на което се сблъскват сюрреализъм, научна фантастика и суровата действителност. Абзаци от сюжет на постапокалиптична антиутопия дебнат на всеки ъгъл... От трансформиралият се в гора терен на футболния стадион, през изоставеното учебно заведение, с разпилени тетрадки и купища противогази, до рушащият се плувен комплекс " Лазур " и увеселителен парк - добре познати на играещите Call of Duty. Природата си връща това, което Човекът й е лишил, и то с бързи темпове. Изключително тъжно е да видиш опразнената детска градина в село Копачи (по подигравка на ориста съвсем напълно закопано в земята с булдозери – толкоз висока е била радиацията там...) и куклите останали на местата за игра. Сякаш още чуваш детският смях и топуркащи крачета. Призрачно ужасно е и в никакъв случай незаработилото виенско колело - трябвало е да бъде пуснато на 1-ви май, а на 27-ми април от Припят са евакуирани близо 50 000 души... Може би най-вече те смачква паметника " Тези, които избавиха света " - издигнат в памет на пожарникарите от Чернобил (починали от 2 дни до 2 месеца след аварията) и 3828 " Биороботи " (почистили с лопати покрива на реактора, от време на време изхвърляйки с голи ръце 50 килограмови графитни блокове излъчващи над 1000 рентгена. Чутовен героизъм!). Особен интерес за мен представляваше Задхоризонтната радиолокационна антена Дъга-1, известна и като обект Чернобил-2 (или Руският кълвач - поради фоновият нискочестотен звук, който се е долавял на избрани честоти в цяла Европа). Невъобразимо голяма железна структура (150м височина и 800м дължина), пред която Айфеловата кула наподобява като междуселска автобусна спирка. Когато намерено заговорих за замисленото странствуване, 90% от мненията бяха, че не съм добре с главата (което не е надалеч от истината). Мисля си, че ужасът от споменаването на Чернобил идва от неосведомеността, от неразбирането на радиацията и механизмът на действието й. Тя не е вирус - не може да ви болести и навреди незабавно. За да ви засегне би трябвало да престоите много време в нечиста среда. По-голямата част от 30 километровата Забранена зона е с естествен радиационен декор - много по-нисък от този в София да вземем за пример. Еднодневен престой в Зоната (без да вършиме нелепости схваща се) ще ви донесе доза от 2,2-2,7 микросиверта, което се равнява на един двучасов полет на 10 000 метра височина - София-Барселона да вземем за пример. За естествена дневна доза на работещите в атомна електроцентрала се смята 100 микросиверта на промяна. Рентгенова фотография на зъб е 4-5 микросиверта, на бял дроб – към 100. Компютърна томография нацяло тяло - 10 000 микросиверта! Въпреки всичко изхвърлихме облеклата и обувките си - както споделих рисковете бяха сведени до най-малко... В умозаключение желая да прибавя, че горещо предлагам Киев (прекрасен град с необятни улици и булеварди, доста църкви, музеи, забележителности и големи паркове), както и Забранената зона. Дубайските молове или Колизеумът няма да ви избягат, само че постройките в Зоната лека-полека се разрушават, а дърветата си порастват и скоро няма да остане доста за гледане... P.S. Някои фотоси са правени от моите спътници... Източник: burgasinfo.com Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ