Иран наруши ядрен лимит, а Тръмп няма стратегия за отговор
Когато президентът Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от нуклеарното съглашение с Иран и възобнови глобите, отговорът на Техеран бе елементарно предвидим и предсказан от мнозина: Той ще стартира да минава оттатък границите, за които се съгласи по обогатяването на уран и по другите действия, които могат да го доведат до основаване на нуклеарно оръжие. И в действителност в понеделник иранските новинарски организации оповестиха, че режимът е прекрачил нова линия посредством обогатяването на уран над лимита, открит от договорката. Той преди този момент наруши оторизации му таван на количеството складиран обогатен уран.
След като това провокира борба, внезапно повишила напрежението в Персийския залив, бихте си помислили, че администрацията на Тръмп е предугаждала иранския отговор и е подготвила идващите си ходове, с цел да реализира осезаеми цели, без да вкара Съединени американски щати в нова близкоизточна война. Отговорът на Тръмп на иранското заявление свидетелства за друго. " По-добре Иран да внимава ", беше единственото, което той сподели в неделя пред кореспонденти. Тези празни думи още веднъж разкриват, че президентът няма ясна цел в акцията си за " оптимален напън ", нито тактика за нейното реализиране.
За благополучие деликатно премереният ирански отговор на провокациите на Тръмп значи, че казусът не е незабавен. Въпреки че нарушава рестриктивните мерки за обогатяване, режимът е към момента надалеч от придобиването на материали или средства за произвеждането на нуклеарна бойна глава. Нито бърза да доближи този капацитет. Вместо това той отсрочва идващите си стъпки с 60 дни, като в същото време желае от европейските страни да намерят способи да заобикалят глобите на Съединени американски щати и да дават икономическите облаги, обещани в договорката.
Европейците може да опитат, само че предходните им опити се провалиха. В реалност доста малко западни компании желаят да вършат бизнес на сложния ирански пазар при риска да се откажат от този на Съединените щати. От друга страна вярата на администрацията на Тръмп, че европейците ще реагират на иранските ходове, като наложат свои наказания, надали ще се оправдае в близко бъдеще. Френските, немските и дори английските водачи, сходно на съветските и китайските, упрекват Съединени американски щати, че са се отдръпнали от нуклеарната договорка и са провокирали иранския отговор, който евентуално включва и станалите неотдавна набези против петролни танкери в Персийския залив.
Ако Тръмп има шанс, европейците ще го убедят да излезе от кашата, която забърка. В събота френският президент Еманюел Макрон се е обадил по телефона на иранския президент Хасан Рохани да изиска договаряния. Понеже Иран споделя, че няма да договаря с администрацията на Тръмп, в случай че тя не вдигне глобите, може би Франция или арабски страни като Оман може да послужат като медиатори. За да бъде вероятен триумфът, Тръмп ще би трябвало да се опре на постижими цели - разнообразни от 12-те претенции, изложени от държавния секретар Майк Помпейо, които, както той самичък признава, не са продуктивни.
Помпейо и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, а също държавните управления на Израел и Саудитска Арабия избират промяна на режима в Иран и са склонни да бъде употребена военна мощ от страна на Съединени американски щати. Тръмп споделя, че желае единствено да бъде усъвършенствана нуклеарната договорка и че не желае война. Ако това е по този начин, той ще би трябвало да се отдръпне от ястребите и да потърси метод за деескалация, преди да е станало прекомерно късно.
" Вашингтон пост " /БТА
След като това провокира борба, внезапно повишила напрежението в Персийския залив, бихте си помислили, че администрацията на Тръмп е предугаждала иранския отговор и е подготвила идващите си ходове, с цел да реализира осезаеми цели, без да вкара Съединени американски щати в нова близкоизточна война. Отговорът на Тръмп на иранското заявление свидетелства за друго. " По-добре Иран да внимава ", беше единственото, което той сподели в неделя пред кореспонденти. Тези празни думи още веднъж разкриват, че президентът няма ясна цел в акцията си за " оптимален напън ", нито тактика за нейното реализиране.
За благополучие деликатно премереният ирански отговор на провокациите на Тръмп значи, че казусът не е незабавен. Въпреки че нарушава рестриктивните мерки за обогатяване, режимът е към момента надалеч от придобиването на материали или средства за произвеждането на нуклеарна бойна глава. Нито бърза да доближи този капацитет. Вместо това той отсрочва идващите си стъпки с 60 дни, като в същото време желае от европейските страни да намерят способи да заобикалят глобите на Съединени американски щати и да дават икономическите облаги, обещани в договорката.
Европейците може да опитат, само че предходните им опити се провалиха. В реалност доста малко западни компании желаят да вършат бизнес на сложния ирански пазар при риска да се откажат от този на Съединените щати. От друга страна вярата на администрацията на Тръмп, че европейците ще реагират на иранските ходове, като наложат свои наказания, надали ще се оправдае в близко бъдеще. Френските, немските и дори английските водачи, сходно на съветските и китайските, упрекват Съединени американски щати, че са се отдръпнали от нуклеарната договорка и са провокирали иранския отговор, който евентуално включва и станалите неотдавна набези против петролни танкери в Персийския залив.
Ако Тръмп има шанс, европейците ще го убедят да излезе от кашата, която забърка. В събота френският президент Еманюел Макрон се е обадил по телефона на иранския президент Хасан Рохани да изиска договаряния. Понеже Иран споделя, че няма да договаря с администрацията на Тръмп, в случай че тя не вдигне глобите, може би Франция или арабски страни като Оман може да послужат като медиатори. За да бъде вероятен триумфът, Тръмп ще би трябвало да се опре на постижими цели - разнообразни от 12-те претенции, изложени от държавния секретар Майк Помпейо, които, както той самичък признава, не са продуктивни.
Помпейо и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, а също държавните управления на Израел и Саудитска Арабия избират промяна на режима в Иран и са склонни да бъде употребена военна мощ от страна на Съединени американски щати. Тръмп споделя, че желае единствено да бъде усъвършенствана нуклеарната договорка и че не желае война. Ако това е по този начин, той ще би трябвало да се отдръпне от ястребите и да потърси метод за деескалация, преди да е станало прекомерно късно.
" Вашингтон пост " /БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ