Русия стана друга. Поне за месец.
Когато през миналите дни минавах около съветските служители на реда, чиито сиви униформи се отличаваха ясно от многоцветните облекла на футболните почитатели, първата мисъл, която минаваше през мозъка ми, не беше ограничението на свободата на мненията. А сигурността на най-големия състезателен празник, която Русия съумя да подсигурява. При това с триумф.
Руските метрополии замязяха на европейски градове
Този триумф се дължи най-много на единствената по рода си комбинация от сигурност и жизненост, която трансформира Москва и другите места, в които се играха мачовете, в европейски градове. Този триумф не се дължи на цялостното покритие на мобилните мрежи, на предаването онлайн на мачовете в метрото, нито на безплатните влакове за почитателите, или пък на автобусните спирки, на които можеш да си заредиш смарт телефона. Да, от тези услуги завоюваха всички. Но доста по-важно от всичко това беше чувството да можеш да бъдеш подобен, какъвто искаш. На терасата на някой бар някой крещи " Гоооол! ". Спонтанно се прегръща с непознати от наслада. Или за разтуха. Друг пък танцува на перона на някоя гара, пее и пие алкохол, без да има потребност да опакова шишето си във вестникарска хартия. Някой флиртува с бразилките, на инат на моралните предизвестия от Държавната дума. Друг подвига тост с мексиканците на вилата си в името на международния мир. След това ги качва на трактора си и ги вози назад до града. Някой с тъга се пробва да си напомни британските думички, преподавани в учебно заведение, с цел да изясни на заблудил се почитател от Саудитска Арабия, че Новгород не е Нижни Новгород, където в действителност е трябвало да попадне, с цел да гледа мача на саудитците. След това същият този някой оказва помощ на саудитския почитател да презавери билета си, дава му бурканче със собственоръчно приготвени кисели краставички и му пожелава на добър път към същинския Новгород.
Световното състезание по футбол бе всичко това. И то не принадлежи на страната, а на първо място на народа. Народът - това са десетките хиляди доброволни помощници, стотиците хиляди задгранични посетители и милионите съветски ентусиасти. Това Световно състезание бе за тях шампионата на сигурните градове, на модерните игрища, на фантастичното време, на студената бира и нещо доста значимо - на сензационно положителния народен тим по футбол на Русия. Никой не предполагаше, че " Сборная " ще се класира на четвъртфинала. Това също способства в забележителна степен за настроението в страната.
Футболът носи очаквания
И още нещо. Това не бе Световното състезание на Путин, както мнозина го назоваха. Въпреки че като държавен глава Путин носи общата отговорност за организацията на шампионата, той не можеше да подреди с указ на своите сънародници и на почитателите да бъдат толкоз жизнерадостни, гостоприемни и добросърдечни. Вярно, че Путин, който е изолиран от Запада, си завоюва благосклонности на интернационалната сцена с триумфа на шампионата. Но освен той. Путин сигурно нямаше потребност от Световното състезание по футбол, с цел да легитимира своята система в личната си страна.
При цялата еуфория би трябвало да кажем, че това Световно състезание няма да облекчи продължително живота на руснаците. Нито в политическо, нито в икономическо отношение. Преди и по време на шампионата държавното управление прокара доста закони, които по-скоро усложняват всекидневието на елементарните жители. Но футболът даде и вяра. Надеждата, че някой ден тази страна няма да бъде свързвана единствено със Скрипал, Донбас и глобите. Надежда, че след финала на това състезание няма да се потворят трагичните събития от времето след Олимпийските игри в Сочи през 2014, когато Русия внезапно анексира Крим. Футболът разсъни вярата, че съветският сценичен режисьор Кирил Серебрянников, който е под домакински арест, няма да влезе в пандиза, както и че украинският режисьор Олег Сенцов, който е арестуван в Русия, ще бъде сменен против руснаци, вкарани в пандиза в Украйна. Футболът разсъни вярата, че Русия, която сподели своето усмихнато лице на света, няма внезапно още веднъж да му се озъби.
Автор : Юрий Решето за " Дойче веле "
Руските метрополии замязяха на европейски градове
Този триумф се дължи най-много на единствената по рода си комбинация от сигурност и жизненост, която трансформира Москва и другите места, в които се играха мачовете, в европейски градове. Този триумф не се дължи на цялостното покритие на мобилните мрежи, на предаването онлайн на мачовете в метрото, нито на безплатните влакове за почитателите, или пък на автобусните спирки, на които можеш да си заредиш смарт телефона. Да, от тези услуги завоюваха всички. Но доста по-важно от всичко това беше чувството да можеш да бъдеш подобен, какъвто искаш. На терасата на някой бар някой крещи " Гоооол! ". Спонтанно се прегръща с непознати от наслада. Или за разтуха. Друг пък танцува на перона на някоя гара, пее и пие алкохол, без да има потребност да опакова шишето си във вестникарска хартия. Някой флиртува с бразилките, на инат на моралните предизвестия от Държавната дума. Друг подвига тост с мексиканците на вилата си в името на международния мир. След това ги качва на трактора си и ги вози назад до града. Някой с тъга се пробва да си напомни британските думички, преподавани в учебно заведение, с цел да изясни на заблудил се почитател от Саудитска Арабия, че Новгород не е Нижни Новгород, където в действителност е трябвало да попадне, с цел да гледа мача на саудитците. След това същият този някой оказва помощ на саудитския почитател да презавери билета си, дава му бурканче със собственоръчно приготвени кисели краставички и му пожелава на добър път към същинския Новгород.
Световното състезание по футбол бе всичко това. И то не принадлежи на страната, а на първо място на народа. Народът - това са десетките хиляди доброволни помощници, стотиците хиляди задгранични посетители и милионите съветски ентусиасти. Това Световно състезание бе за тях шампионата на сигурните градове, на модерните игрища, на фантастичното време, на студената бира и нещо доста значимо - на сензационно положителния народен тим по футбол на Русия. Никой не предполагаше, че " Сборная " ще се класира на четвъртфинала. Това също способства в забележителна степен за настроението в страната.
Футболът носи очаквания
И още нещо. Това не бе Световното състезание на Путин, както мнозина го назоваха. Въпреки че като държавен глава Путин носи общата отговорност за организацията на шампионата, той не можеше да подреди с указ на своите сънародници и на почитателите да бъдат толкоз жизнерадостни, гостоприемни и добросърдечни. Вярно, че Путин, който е изолиран от Запада, си завоюва благосклонности на интернационалната сцена с триумфа на шампионата. Но освен той. Путин сигурно нямаше потребност от Световното състезание по футбол, с цел да легитимира своята система в личната си страна.
При цялата еуфория би трябвало да кажем, че това Световно състезание няма да облекчи продължително живота на руснаците. Нито в политическо, нито в икономическо отношение. Преди и по време на шампионата държавното управление прокара доста закони, които по-скоро усложняват всекидневието на елементарните жители. Но футболът даде и вяра. Надеждата, че някой ден тази страна няма да бъде свързвана единствено със Скрипал, Донбас и глобите. Надежда, че след финала на това състезание няма да се потворят трагичните събития от времето след Олимпийските игри в Сочи през 2014, когато Русия внезапно анексира Крим. Футболът разсъни вярата, че съветският сценичен режисьор Кирил Серебрянников, който е под домакински арест, няма да влезе в пандиза, както и че украинският режисьор Олег Сенцов, който е арестуван в Русия, ще бъде сменен против руснаци, вкарани в пандиза в Украйна. Футболът разсъни вярата, че Русия, която сподели своето усмихнато лице на света, няма внезапно още веднъж да му се озъби.
Автор : Юрий Решето за " Дойче веле "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ