Сърбия и Китай - хроника на едно "стоманено приятелство"
Когато през 2015 година дете умира, блъснато от кола в Белград, сръбската полиция прекарва два месеца в опит да открие причинителя. Установява, че той е в Китай и праща негови фотоси на сътрудниците си в азиатската страна. Шофьорът е задържан за три дни.
Четири години по-късно китайски служители на реда за пръв път патрулираха със сръбските в Белград. Би било малък подробност, в случай че не бе подплатен със почналата доставка на стотици камери, визити на най-високо китайско равнище и инвестициии и заеми за милиарди евро. Сред общото източноевропейско отчаяние от работата с Пекин Белград се откроява, а и президентът Александър Вучич не се свени да облече разликата в думи. На гала за 70-годишнината на Китайската национална република в Белград - 10 дни преди самия празник - той съобщи, че Китай " няма по-надежден сътрудник и по-искрен другар. "
Докато светът от ден на ден осъзнава, че втората свръхсила от известно време се споделя Китай, азиатският колос към този момент е измежду мечтаните сътрудници на редица страни, търсещи врата към просперитета. А на Балканите най-хубавият образец е не в България, която постоянно приказва за китайски вложения. Той е единствено на 59 км западно от София.
Опасен ли е мечтаният сътрудник, какво е въздействието му върху слабите демокрации и по какъв начин тъкмо Сърбия се оказа обвързана с Китай в " стоманено другарство "? " Дневник " заключи историята на тази връзка и потърси специалисти, с цел да откри отговора.
Все по-близки
Сърбия и Китай работят дружно от години и не Вучич, упрекван от опозицията, медии и деятели в похищения против сръбската народна власт (заплашена съгласно тях и от Пекин), е повода за това.
Историята стартира през 2009 година, когато министър председател бе Мирко Цветкович, а президент - Борис Тадич, със съглашение за стратегическо партньорство и Меморандум за съдействие сред вътрешното министерство в Белград и това за публичната сигурност в Пекин. Последва меморандум за плана " Безопасен град " с софтуерния гитант " Хуауей " и за взаимоотношение на компанията със сръбски просветителни институции. Наскоро " Хуауей " пое още една задача - инфраструктура за широколентов интернет по сръбските автомагистрали. В ход е и доставката на над 1000 наблюдателни камери - в Белград и другаде (властите не споделиха местоположението, само че сръбски медии го направиха). Китай е страна, чиито камери с благоприятни условия за лицево различаване (няколкостотин хиляди из страната) се употребяват за засилен надзор над гражданите; само че единствено за съблюдаване на закона, настояват управляващите в Пекин.
За тези 10 години пари и планове потекоха от втората най-голяма стопанска система към Сърбия. Китайската корпорация China Road and Bridge Corporation (строител на противоречив мост в Хърватия и автомагистрала в Черна гора), с финансиране от Exim Bank, построи мост над река Дунав в Белград. Китайски е и планът (за над 2 милиарда долара) за жп трасе сред Белград и Будапеща, провокирало съпротивата на Брюксел поради нарушавания на законодателството за публични поръчки унгарска страна.
Лидерите на Сърбия и Китай - Вучич и президента Си Цзинпин - размениха визити през 2016 и 2018 година Оттогава китайски компании избавиха от банкрут две сръбски (стоманолеярната " Железара Смедерево " и РТБ " Бор " ) с 10 хиляди чиновници, сръбски институции подписаха контракти за доставка на китайска военна техника. В Зренянин, Войводина, Shandong Linglong Tire Co ще построи фабрика за гуми. Само преди седмици Китай подари военна техника, която, съгласно министъра на защитата Александър Вулин, се прави оценка на милиони евро. Малко по-рано в Белград бе и членът на Политбюро към Централния комитет на комунистическата партия Мън Дзиенджу и двете страни си дадоха обещание да продължат съдействието.
Според сръбския министър на инфраструктурата Зорана Михайлович общата сума на капиталовото финансиране и заемите от Китай възлиза на към 5 милиарда евро и ще има още. Други представители на властта акцентират, че Пекин също печели от това, защото Сърбия географски е значима частица от плана " Един пояс, веднъж " и свързва ръководеното от китайска компания пристанище в Пирея, Гърция, с централна Европа. Задълбочаващите се връзки (и визовата либерализация отпреди две години) водят със себе си освен политици и бизнесмени, а и поток от китайски туристи - точно на тях би трябвало да оказват помощ служителите на реда от азиатската страна по думите на посланика на Пекин в Белград.
Това партньорство " се базира на съответни доводи и няма доста пространство за престореност, " споделя асистентът в Белградския фонд за висши достижения в политиката и Белградския конгрес за сигурност Стефан Владисавлев, запитан дали Вучич приказва съществено за близостта с Китай. Заради всички изгоди за стопанската система " китайското наличие се прави оценка високо... както от политическите елити, по този начин и от необятната аудитория, " счита политологът. Затова думите на президента " може да не са надалеч от истината. "
На друго мнение е Вук Вуксанович, откривател от London School of Economics, работил и в сръбското външно министерство. Президентът " обича да приказва с хиперболи за активността си и активността на държавното управление " и това е замислено " като хвалба за китайските сътрудници, само че и като форма на самореклама пред личните гласоподаватели, " изяснява той. Същевременно, " в случай че човек се вгледа в дребния ѝ размер, (Сърбия) е получила непропорционално огромно китайско внимание и финансови запаси. "
" Твърде огромен, с цел да бъде пренебрегнат "
С тези непропорционални запаси Пекин жъне триумфи измежду сръбското общество. Проучване от предходната година сподели, че Сърбия е измежду страните, където мнозина гледат на Русия и Китай като водещи вложители, до момента в който в реалност тази роля е на европейски страни.
В скорошна обява Вуксанович отбелязва, че непознанието и неразбирането на Китайската комунистическа партия също подкрепят построяването на връзката, изключително до момента в който в сръбското общество има малко информация както за изискванията на покупко-продажбите, по този начин и за методите, по които партията упражнява въздействие в чужбина и лимитираното, филтрирано медийно отразяване.
Защо обаче самите известни с прагматизма си сръбски управляващи, които също не познават добре партията и имат относително дребен опит с Пекин, се впуснаха в това премеждие?
" Китай стана прекомерно огромен, с цел да го пренебрегва който и да било, " изяснява за " Дневник " Вуксанович. " Сърбия не е изключение и китайските пари са опция, която Сърбия усеща, че не може да откаже, при липса на по-добра опция. " Ако се оставят настрани идеологическите разлики сред водачите Тито и Мао Дзедун по време на комунизма, " няма история на неприязън " сред тях, а Китай е прекомерно надалеч, с цел да заплашва сигурността. Ако се прибавят мъчителните мемоари на сръбския хайлайф от 90-те, това изяснява за какво възходът на Китай наподобява като " развой, в който Сърбия ще има по-изгодна интернационална среда, с цел да отбрани ползите си. "
© Associated Press
Китайското посолство подвига знамето си за пръв път след бомбардировките на НАТО в Белград, 16 май 1999 година
Пекин гради културен център на мястото на посолството. Двайсет години по-късно, на церемонията за юбилея на партията Вучич, който е измежду употребяващите фразата " стоманено другарство " напомни, че Китай не е затворил посолството си след ударите и Белград в никакъв случай няма да не помни това. Той даже намеси Китай в късия лист с обичайните връзки, с които непознати наблюдаващи всекидневно разказват Сърбия: " Гордеем се с другарството с Китай, както и с европейския си път и другарството с Русия и с останалите си другари. "
Може ли обаче " стоманеното другарство " да стане " стоманена хватка "?
Сърбия сред Замбия и Шри Ланка
Притеснените от Китай специалисти и публицисти настояват, че сръбската народна власт към този момент страда: да вземем за пример китайски компании получават задания без публични поръчки, при непрозрачни условия – а страна, кандидатстваща за Европейски Съюз, може единствено да пострада от съдействие с толкоз недемократична страна. В загадъчност са обгърнати и съглашения като това за съдействието в сигурността сред Пекин и Белград и то е следващият случай, в който неналичието на информация повдига въпроси. Това не е изненада – същото се случи и с други, несвързани с Китай, планове като " Белград на вода " или договорката за " Ер Сърбия ". Важни позиции в промишлеността може да се окажат в китайски ръце.
Злоупотребата с новите системи за сигурност и камерите за видеонаблюдение и – не на последно място – рисковете за сигурността, които някои западни специалисти и държавни управления виждат от работата с " Хуауей " - също са фактор. Тези критици показват прецеденти. Правителствата в африкански и латиноамерикански страни, които към този момент работят с Китай и получават доставки на високи технологии, постоянно са обект на нападки, че ги употребяват, с цел да потъпкват права и свободи. Замбия постоянно е посочвана като образец за прекаленост. Тя прочее работи със санкцонираната от Съединени американски щати " Хиквижън " - един от водачите в наблюдението с лицево различаване, доставящ съоръжение и в китайския самостоятелен регион Синцзян за следене на мюсюлманското население. В Сърбия обаче огромният сътрудник се назовава " Хуауей " и във към този момент сваления от уеб страницата му план " Безопасен град " (договорен през 2014 г.) се показват като цели понижаване на престъпността, по-бързи следствия и арести. Според описанието компанията е нетърпелива да помогне нейните технологии да подобрят работата на сръбските правоохранителни органи.
Притеснените от финансова взаимозависимост сочат към прилежаща, само че и много по-малка, Черна гора или към Шри Ланка, попаднала в дългов капан поради прекомерно огромните вложения от китайски банки в публично значими планове.
© Associated Press
Сръбският министър председател (към момента на снимката) Александър Вучич с китайския си сътрудник Ли Къцян в Пекин, 2015 година
Поддръжниците, назад, настояват, че всички китайски вложения прецизно се следят от държавни организации и че сръбските управляващи добре знаят какво вършат. Като образец те показват, че сърбите, наподобява, са сложили изискване част от служащите и материалите за инфраструктурните планове да са локални, а не китайски; това се случва и в допълнение оказва помощ на сръбската стопанска система. Освен това китайските вложения носят изгоди в политически проект - те дават на държавното управление аргумента, че е привлякло капитали, избавило работни места или даже отворило нови стопански благоприятни условия.
Шриланкийски или замбийски сюжет? Според Вук Вуксанович " вторият към този момент е опция, до момента в който първият остава дълготраен риск за Сърбия ", подчинен " от потенциала на сръбската стопанска система ". Китай към този момент вреди на демокрацията в Сърбия, счита той. " Упадъкът на сръбската народна власт е главно артикул на локални условия и локални сътрудници... (но) Китай се възползва и директо подкрепя, " споделя той. От една страна за Пекин е добре, че няма правни механизми за наблюдаване на плановете, както и фактът, че е нуен единствено един властов център за одобрение на общите планове. От друга китайското финансиране работи в интерес на елита пред гласоподавателите му.
Стефан Владисавлев е на друго мнение. Според " няма огромен късмет " за тези разновидности. Сръбската стопанска система е задоволително развита, с цел да избегне дългова хватка. Камерите на " Хуауей " и " умните " планове може да будят паника, само че " не Китай и китайските компании са тези, които могат да бъдат винени, в случай че се злоупотреби " с тях; отговорността би била единствено за сметка на вътрешното министерство.
Къде е Европа (и къде - Сърбия)
Сърбия може да е необикновен геополитически случай на Западните Балкани - Белград всекидневно не гледа единствено в една посока - само че въпросът за огромните сили, все по-интересуващи се от района, за малко изплува предходната година около българското европредседателство. Тогава министър председателят Бойко Борисов предизвести, че непознати (не в ЕС) сили - от Русия и Саудитска Арабия до Турция и Китай - имат все по-голямо въздействие в съюза; нещо, което Берлин и Париж знаеха, само че към което по-рано не проявяваха огромен интерес, не и в годините на " умората от разширението " на приключващата работа Еврокомисия на Жан-Клод Юнкер.
© Associated Press
На тази фотография от 2012 година са тогавашният сръбски президент Томислав Николис и ръководителят на Общото заседание на Организация на обединените нации Вук Йеремич (също някогашен външен министър на Сърбия) в Ню Йорк. Николич през днешния ден управлява Канцеларията на националния съвет за съгласуваност в съдействието с Русия и Китай, а Йеремич оглавява проучвателен център, в чийто ръб е някогашен член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, оглавявал и институт за изследвания към китайското държавно управление.
" Европейският съюз носи известна отговорност за обстановката, защото точно неналичието на внимание (от него), бездействието му и вглеждането в себе си " са частична причина за " стратегическия вакуум, разрешил Китай и другите играчи да навлязат, " счита Вук Вуксанович. Остава отворен въпросът, който може да е предизвикателтво - по какъв начин Европейски Съюз и страните членки ще одобряват разрастващите се сръбско-китайски връзки. Същевременно " Европейски Съюз е в по-малка степен фактор за преценката в Сърбия, защото те знаят, че участието няма да е реалистична алтернатива доста дълго време. "
Според Стефан Владисавлев Китай не съставлява проблем за бъдещето на евроинтеграцията - назад, неналичието на съответна дата и вътрешните компликации на Европейски Съюз, дружно с рецензията към демокрацията в Сърбия и други балкански страни, направиха бъдещето на евроинтеграцията им по-малко несъмнено от всеки път. " Това сътвори пространство за нови артисти. Китай е един от тях. " Затова не може да се каже, че " мощното партньорство с Китай ще отдалечи Сърбия от Европейския съюз ", а че " мощното партньорство с Китай може да е единствено последица от мудна и несигурна евроинтеграция. "
" Има доста терзания, че Китай ще окаже неприятно въздействие на тези страни и ще направи евроинтеграцията им даже по-трудна, " споделя Владисавлев. Според него обаче " единственият метод да се повлияе на една страна е да се употребяват слабите ѝ институции " - сръбските могат да се повлияят, в случай че са слаби, " а един от методите да се подсилят е по пътя на евроинтеграцията. "
Докато Европейският съюз води вътрешни диспути за метода си, Китай и Сърбия може все по-често да приказват за " откровеното " си, " стоманено " другарство. Белград и Пекин фактически се нуждаят един от различен.
Четири години по-късно китайски служители на реда за пръв път патрулираха със сръбските в Белград. Би било малък подробност, в случай че не бе подплатен със почналата доставка на стотици камери, визити на най-високо китайско равнище и инвестициии и заеми за милиарди евро. Сред общото източноевропейско отчаяние от работата с Пекин Белград се откроява, а и президентът Александър Вучич не се свени да облече разликата в думи. На гала за 70-годишнината на Китайската национална република в Белград - 10 дни преди самия празник - той съобщи, че Китай " няма по-надежден сътрудник и по-искрен другар. "
Докато светът от ден на ден осъзнава, че втората свръхсила от известно време се споделя Китай, азиатският колос към този момент е измежду мечтаните сътрудници на редица страни, търсещи врата към просперитета. А на Балканите най-хубавият образец е не в България, която постоянно приказва за китайски вложения. Той е единствено на 59 км западно от София.
Опасен ли е мечтаният сътрудник, какво е въздействието му върху слабите демокрации и по какъв начин тъкмо Сърбия се оказа обвързана с Китай в " стоманено другарство "? " Дневник " заключи историята на тази връзка и потърси специалисти, с цел да откри отговора.
Все по-близки
Сърбия и Китай работят дружно от години и не Вучич, упрекван от опозицията, медии и деятели в похищения против сръбската народна власт (заплашена съгласно тях и от Пекин), е повода за това.
Историята стартира през 2009 година, когато министър председател бе Мирко Цветкович, а президент - Борис Тадич, със съглашение за стратегическо партньорство и Меморандум за съдействие сред вътрешното министерство в Белград и това за публичната сигурност в Пекин. Последва меморандум за плана " Безопасен град " с софтуерния гитант " Хуауей " и за взаимоотношение на компанията със сръбски просветителни институции. Наскоро " Хуауей " пое още една задача - инфраструктура за широколентов интернет по сръбските автомагистрали. В ход е и доставката на над 1000 наблюдателни камери - в Белград и другаде (властите не споделиха местоположението, само че сръбски медии го направиха). Китай е страна, чиито камери с благоприятни условия за лицево различаване (няколкостотин хиляди из страната) се употребяват за засилен надзор над гражданите; само че единствено за съблюдаване на закона, настояват управляващите в Пекин.
За тези 10 години пари и планове потекоха от втората най-голяма стопанска система към Сърбия. Китайската корпорация China Road and Bridge Corporation (строител на противоречив мост в Хърватия и автомагистрала в Черна гора), с финансиране от Exim Bank, построи мост над река Дунав в Белград. Китайски е и планът (за над 2 милиарда долара) за жп трасе сред Белград и Будапеща, провокирало съпротивата на Брюксел поради нарушавания на законодателството за публични поръчки унгарска страна.
Лидерите на Сърбия и Китай - Вучич и президента Си Цзинпин - размениха визити през 2016 и 2018 година Оттогава китайски компании избавиха от банкрут две сръбски (стоманолеярната " Железара Смедерево " и РТБ " Бор " ) с 10 хиляди чиновници, сръбски институции подписаха контракти за доставка на китайска военна техника. В Зренянин, Войводина, Shandong Linglong Tire Co ще построи фабрика за гуми. Само преди седмици Китай подари военна техника, която, съгласно министъра на защитата Александър Вулин, се прави оценка на милиони евро. Малко по-рано в Белград бе и членът на Политбюро към Централния комитет на комунистическата партия Мън Дзиенджу и двете страни си дадоха обещание да продължат съдействието.
Според сръбския министър на инфраструктурата Зорана Михайлович общата сума на капиталовото финансиране и заемите от Китай възлиза на към 5 милиарда евро и ще има още. Други представители на властта акцентират, че Пекин също печели от това, защото Сърбия географски е значима частица от плана " Един пояс, веднъж " и свързва ръководеното от китайска компания пристанище в Пирея, Гърция, с централна Европа. Задълбочаващите се връзки (и визовата либерализация отпреди две години) водят със себе си освен политици и бизнесмени, а и поток от китайски туристи - точно на тях би трябвало да оказват помощ служителите на реда от азиатската страна по думите на посланика на Пекин в Белград.
Това партньорство " се базира на съответни доводи и няма доста пространство за престореност, " споделя асистентът в Белградския фонд за висши достижения в политиката и Белградския конгрес за сигурност Стефан Владисавлев, запитан дали Вучич приказва съществено за близостта с Китай. Заради всички изгоди за стопанската система " китайското наличие се прави оценка високо... както от политическите елити, по този начин и от необятната аудитория, " счита политологът. Затова думите на президента " може да не са надалеч от истината. "
На друго мнение е Вук Вуксанович, откривател от London School of Economics, работил и в сръбското външно министерство. Президентът " обича да приказва с хиперболи за активността си и активността на държавното управление " и това е замислено " като хвалба за китайските сътрудници, само че и като форма на самореклама пред личните гласоподаватели, " изяснява той. Същевременно, " в случай че човек се вгледа в дребния ѝ размер, (Сърбия) е получила непропорционално огромно китайско внимание и финансови запаси. "
" Твърде огромен, с цел да бъде пренебрегнат "
С тези непропорционални запаси Пекин жъне триумфи измежду сръбското общество. Проучване от предходната година сподели, че Сърбия е измежду страните, където мнозина гледат на Русия и Китай като водещи вложители, до момента в който в реалност тази роля е на европейски страни.
В скорошна обява Вуксанович отбелязва, че непознанието и неразбирането на Китайската комунистическа партия също подкрепят построяването на връзката, изключително до момента в който в сръбското общество има малко информация както за изискванията на покупко-продажбите, по този начин и за методите, по които партията упражнява въздействие в чужбина и лимитираното, филтрирано медийно отразяване.
Защо обаче самите известни с прагматизма си сръбски управляващи, които също не познават добре партията и имат относително дребен опит с Пекин, се впуснаха в това премеждие?
" Китай стана прекомерно огромен, с цел да го пренебрегва който и да било, " изяснява за " Дневник " Вуксанович. " Сърбия не е изключение и китайските пари са опция, която Сърбия усеща, че не може да откаже, при липса на по-добра опция. " Ако се оставят настрани идеологическите разлики сред водачите Тито и Мао Дзедун по време на комунизма, " няма история на неприязън " сред тях, а Китай е прекомерно надалеч, с цел да заплашва сигурността. Ако се прибавят мъчителните мемоари на сръбския хайлайф от 90-те, това изяснява за какво възходът на Китай наподобява като " развой, в който Сърбия ще има по-изгодна интернационална среда, с цел да отбрани ползите си. "
© Associated Press
Китайското посолство подвига знамето си за пръв път след бомбардировките на НАТО в Белград, 16 май 1999 година
Пекин гради културен център на мястото на посолството. Двайсет години по-късно, на церемонията за юбилея на партията Вучич, който е измежду употребяващите фразата " стоманено другарство " напомни, че Китай не е затворил посолството си след ударите и Белград в никакъв случай няма да не помни това. Той даже намеси Китай в късия лист с обичайните връзки, с които непознати наблюдаващи всекидневно разказват Сърбия: " Гордеем се с другарството с Китай, както и с европейския си път и другарството с Русия и с останалите си другари. "
Може ли обаче " стоманеното другарство " да стане " стоманена хватка "?
Сърбия сред Замбия и Шри Ланка
Притеснените от Китай специалисти и публицисти настояват, че сръбската народна власт към този момент страда: да вземем за пример китайски компании получават задания без публични поръчки, при непрозрачни условия – а страна, кандидатстваща за Европейски Съюз, може единствено да пострада от съдействие с толкоз недемократична страна. В загадъчност са обгърнати и съглашения като това за съдействието в сигурността сред Пекин и Белград и то е следващият случай, в който неналичието на информация повдига въпроси. Това не е изненада – същото се случи и с други, несвързани с Китай, планове като " Белград на вода " или договорката за " Ер Сърбия ". Важни позиции в промишлеността може да се окажат в китайски ръце.
Злоупотребата с новите системи за сигурност и камерите за видеонаблюдение и – не на последно място – рисковете за сигурността, които някои западни специалисти и държавни управления виждат от работата с " Хуауей " - също са фактор. Тези критици показват прецеденти. Правителствата в африкански и латиноамерикански страни, които към този момент работят с Китай и получават доставки на високи технологии, постоянно са обект на нападки, че ги употребяват, с цел да потъпкват права и свободи. Замбия постоянно е посочвана като образец за прекаленост. Тя прочее работи със санкцонираната от Съединени американски щати " Хиквижън " - един от водачите в наблюдението с лицево различаване, доставящ съоръжение и в китайския самостоятелен регион Синцзян за следене на мюсюлманското население. В Сърбия обаче огромният сътрудник се назовава " Хуауей " и във към този момент сваления от уеб страницата му план " Безопасен град " (договорен през 2014 г.) се показват като цели понижаване на престъпността, по-бързи следствия и арести. Според описанието компанията е нетърпелива да помогне нейните технологии да подобрят работата на сръбските правоохранителни органи.
Притеснените от финансова взаимозависимост сочат към прилежаща, само че и много по-малка, Черна гора или към Шри Ланка, попаднала в дългов капан поради прекомерно огромните вложения от китайски банки в публично значими планове.
© Associated Press
Сръбският министър председател (към момента на снимката) Александър Вучич с китайския си сътрудник Ли Къцян в Пекин, 2015 година
Поддръжниците, назад, настояват, че всички китайски вложения прецизно се следят от държавни организации и че сръбските управляващи добре знаят какво вършат. Като образец те показват, че сърбите, наподобява, са сложили изискване част от служащите и материалите за инфраструктурните планове да са локални, а не китайски; това се случва и в допълнение оказва помощ на сръбската стопанска система. Освен това китайските вложения носят изгоди в политически проект - те дават на държавното управление аргумента, че е привлякло капитали, избавило работни места или даже отворило нови стопански благоприятни условия.
Шриланкийски или замбийски сюжет? Според Вук Вуксанович " вторият към този момент е опция, до момента в който първият остава дълготраен риск за Сърбия ", подчинен " от потенциала на сръбската стопанска система ". Китай към този момент вреди на демокрацията в Сърбия, счита той. " Упадъкът на сръбската народна власт е главно артикул на локални условия и локални сътрудници... (но) Китай се възползва и директо подкрепя, " споделя той. От една страна за Пекин е добре, че няма правни механизми за наблюдаване на плановете, както и фактът, че е нуен единствено един властов център за одобрение на общите планове. От друга китайското финансиране работи в интерес на елита пред гласоподавателите му.
Стефан Владисавлев е на друго мнение. Според " няма огромен късмет " за тези разновидности. Сръбската стопанска система е задоволително развита, с цел да избегне дългова хватка. Камерите на " Хуауей " и " умните " планове може да будят паника, само че " не Китай и китайските компании са тези, които могат да бъдат винени, в случай че се злоупотреби " с тях; отговорността би била единствено за сметка на вътрешното министерство.
Къде е Европа (и къде - Сърбия)
Сърбия може да е необикновен геополитически случай на Западните Балкани - Белград всекидневно не гледа единствено в една посока - само че въпросът за огромните сили, все по-интересуващи се от района, за малко изплува предходната година около българското европредседателство. Тогава министър председателят Бойко Борисов предизвести, че непознати (не в ЕС) сили - от Русия и Саудитска Арабия до Турция и Китай - имат все по-голямо въздействие в съюза; нещо, което Берлин и Париж знаеха, само че към което по-рано не проявяваха огромен интерес, не и в годините на " умората от разширението " на приключващата работа Еврокомисия на Жан-Клод Юнкер.
© Associated Press
На тази фотография от 2012 година са тогавашният сръбски президент Томислав Николис и ръководителят на Общото заседание на Организация на обединените нации Вук Йеремич (също някогашен външен министър на Сърбия) в Ню Йорк. Николич през днешния ден управлява Канцеларията на националния съвет за съгласуваност в съдействието с Русия и Китай, а Йеремич оглавява проучвателен център, в чийто ръб е някогашен член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, оглавявал и институт за изследвания към китайското държавно управление.
" Европейският съюз носи известна отговорност за обстановката, защото точно неналичието на внимание (от него), бездействието му и вглеждането в себе си " са частична причина за " стратегическия вакуум, разрешил Китай и другите играчи да навлязат, " счита Вук Вуксанович. Остава отворен въпросът, който може да е предизвикателтво - по какъв начин Европейски Съюз и страните членки ще одобряват разрастващите се сръбско-китайски връзки. Същевременно " Европейски Съюз е в по-малка степен фактор за преценката в Сърбия, защото те знаят, че участието няма да е реалистична алтернатива доста дълго време. "
Според Стефан Владисавлев Китай не съставлява проблем за бъдещето на евроинтеграцията - назад, неналичието на съответна дата и вътрешните компликации на Европейски Съюз, дружно с рецензията към демокрацията в Сърбия и други балкански страни, направиха бъдещето на евроинтеграцията им по-малко несъмнено от всеки път. " Това сътвори пространство за нови артисти. Китай е един от тях. " Затова не може да се каже, че " мощното партньорство с Китай ще отдалечи Сърбия от Европейския съюз ", а че " мощното партньорство с Китай може да е единствено последица от мудна и несигурна евроинтеграция. "
" Има доста терзания, че Китай ще окаже неприятно въздействие на тези страни и ще направи евроинтеграцията им даже по-трудна, " споделя Владисавлев. Според него обаче " единственият метод да се повлияе на една страна е да се употребяват слабите ѝ институции " - сръбските могат да се повлияят, в случай че са слаби, " а един от методите да се подсилят е по пътя на евроинтеграцията. "
Докато Европейският съюз води вътрешни диспути за метода си, Китай и Сърбия може все по-често да приказват за " откровеното " си, " стоманено " другарство. Белград и Пекин фактически се нуждаят един от различен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ