Новата икономика: Завръщане или ново начало с Икономиката на дизайнера
Когато през 2014 година " Капиталът в XXI век " на Томас Пикети беше оповестена на британски език, критиците означиха, че книгата е плод на изключително скептичен политически и исторически миг. В тези години водещи политици и обществени интелектуалци от лявоцентристкия набор имаха вяра, че светът на занимателен напредък, застой на заплатите и междинна безработица след 2008 година е най-хубавото, което можем да получим - че 5% безработица и 2% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт съставляват естественото положение на стопанската система.
Пикети стига до заключението, че капиталистическата стопанска система е мотор на неравенството, чиито злокачествени последствия могат да бъдат смекчени само постфактум посредством преразпределение. Най-новата ни история поддържа тази доктрина: От 1980 година насам борсовият показател S&P 500 нараства с 11% годишно, до момента в който междинният годишен действителен стопански напредък е към 3%. Вземайки поради историческият и обществен факт на неравномерно систематизиране на капитала, Пикети твърди, че неограниченият капитализъм постоянно ще води до възходящо неравноправие в благосъстоянието, като това благосъстояние ще се предава от потомство на потомство, което от своя страна неизбежно ще докара до основаването на ръководещ хайлайф, който ще се предава от потомство на потомство, подкопавайки заричане на демокрацията за тъждество и правдивост.
" Капиталът " се причислява към " Възходът и падението на американския напредък " на Робърт Гордън и опасенията на Лари Съмърс за " светската застоялост " като основни интелектуални тематики в главната лявоцентристка мисъл и политика, които означават ниския напредък, изгубването на труда и последващата висока възвръщаемост на благосъстоянието като неизбежни. Този консенсус изключи опцията за радикални и изобретателни политики, които биха могли да разрешат основаването на стопанска система с повече тъждество, високи приходи и цялостна претовареност. Вместо това либерализмът от епохата на Обама се опита да се приспособява към новите действителности, като сътвори благоприятни условия за индивидите да намерят конкурентно преимущество в един изменящ се свят.
Пикети стига до заключението, че капиталистическата стопанска система е мотор на неравенството, чиито злокачествени последствия могат да бъдат смекчени само постфактум посредством преразпределение. Най-новата ни история поддържа тази доктрина: От 1980 година насам борсовият показател S&P 500 нараства с 11% годишно, до момента в който междинният годишен действителен стопански напредък е към 3%. Вземайки поради историческият и обществен факт на неравномерно систематизиране на капитала, Пикети твърди, че неограниченият капитализъм постоянно ще води до възходящо неравноправие в благосъстоянието, като това благосъстояние ще се предава от потомство на потомство, което от своя страна неизбежно ще докара до основаването на ръководещ хайлайф, който ще се предава от потомство на потомство, подкопавайки заричане на демокрацията за тъждество и правдивост.
" Капиталът " се причислява към " Възходът и падението на американския напредък " на Робърт Гордън и опасенията на Лари Съмърс за " светската застоялост " като основни интелектуални тематики в главната лявоцентристка мисъл и политика, които означават ниския напредък, изгубването на труда и последващата висока възвръщаемост на благосъстоянието като неизбежни. Този консенсус изключи опцията за радикални и изобретателни политики, които биха могли да разрешат основаването на стопанска система с повече тъждество, високи приходи и цялостна претовареност. Вместо това либерализмът от епохата на Обама се опита да се приспособява към новите действителности, като сътвори благоприятни условия за индивидите да намерят конкурентно преимущество в един изменящ се свят.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ