Испания се стреми да съживи западащите си призрачни села
Когато преди съвсем три години замърсяването на въздуха в Китай аргументи съществено заболяване на сина му, Мигел Утхе разбра, че би трябвало да води фамилията си допустимо по-далече от града.
Бившият готвач се върна със фамилията си в родната Испания и се реалокира в планините на Каталуния, в североизточната част на страната.
Там купи къща, в едно от стотиците испански "призрачни села ", както ги назовават локалните, отдалечено и съвсем празно населено място, където четиричленното семейство е съвсем половината от общото население.
"Трябваше бързо да се върнем от Китай и това беше най-хубавото място, което открих, с чист въздух ", сподели Утхе в телефонен диалог с публицист от Фондация Томсън Ройтерс.
Той и брачната половинка му в този момент имат бизнес със занаятчийски текстил, отглеждат плодове в овощната си градина и имат достъп до "изключителни медицински експерти " за сина си, сподели той.
"Провинциалният живот тук е доста прекрасен ", добави Утхе.
За някои хора "призрачните села ", пръснати из цяла Северна Испания - резултат от почнала преди повече от половин век икономическа миграция от провинцията към града, оферират нови благоприятни условия и евтини парцели.
Но за мнозина локални и за специалистите по развиването тези селища, където цялостен квартал от къщи може да бъде платен за по-малко от 100 000 евро (113 000 долара), са знак за неконтролируем демографски крах и неправилна икономическа политика.
"В Испания сега се води огромна полемика за обезлюдяването на провинцията ", сподели Пол Сото, старши политически специалист в основаната в Брюксел Европейска мрежа за развиване на селските региони (ENRD), която е финансирана от Европейската комисия.
Според Сото процесът е почнал през 60-те и 70-те години, когато механизацията е направила доста селскостопански служащи непотребни и хората всеобщо са се преместили в градовете в търсене на работа.
Оттогава доста селски региони поставят огромни старания да се възстановят, проблем, който частично се дължи "на цялостния модел на икономическо развиване на страната ", добави той.
При състояние, че испанската стопанска система се върти към развиването на туризма и строителството по бреговата линия, централната част на страната бива подценявана, предизвести той.
Според Елвира Рафиан, създател на барселонската компания за недвижими парцели "Алдеас абандонадас " ( "Изоставени селища "), има близо 1500 изоставени села в цялата страна, множеството от тях - в северните провинции като Галисия и Астурия.
Компанията й продава по три или четири селца или огромни парцели на село на година - двойно повече, в сравнение с преди едно десетилетие, сподели тя.
Но клиентите й към момента са малко, тъй като младите не престават да бягат от икономическата застоялост на провинцията, търсейки по-добри вероятности в градовете.
Въпреки че 85 % от територията на Испания са селски региони, в тях живее единствено 20 % от популацията, демонстрира скорошен отчет на Европейската асоциация за информация за локалното развиване (AEIDL) организация с нестопанска цел, основана в Брюксел.
Европейският съюз смята региона за "рядко обитаем " и затова в риск от обезлюдяване, когато когато има по-малко от осем поданици на квадратен километър.
Когато популацията в даден регион намалее фрапантно, останалите поданици могат да се изправят пред "липса на икономическа динамичност и стеснен достъп до услуги и инфраструктура ", въпрос, който през днешния ден е достигнал "критичната си точка ", предизвестява отчетът на асоциацията.
"Липсва визия за капацитета, който имат селските региони в днешния свят ", споделя Сото от ENRD.
Той отбелязва, че испанските "изоставени села " могат да бъдат употребявани за насърчаване на огромни планове, като индустриални обекти или предприятия за 3D-принтиране, на по-ниска цена, в сравнение с това би могло да се направи в градовете.
Някои в испанското държавно управление считат, че обръщането на наклонността към обезлюдяване, е приоритет за страната, където формалните данни от броене на популацията демонстрират, че през 2017 година смъртността е надвишила раждаемостта с най-голямо движение, откогато от 1941 година се води статистика.
Обезлюдяването е "един от най-сложните демографски и териториални процеси, засягащи Испания, и изисква по-решителни дейности ", сподели Игнасио Молина де ла Торе, шеф на държавната Комисия по демографските въпроси.
Правителството осъзнава нуждата от превръщането на селските региони в "пространства на опциите ", които се възползват от локалните запаси, написа Де ла Торе в имейл.
За да се направи това е належащо да се усъвършенства цифровата съгласуваност, да се преустроят индустриалните зони и да се населят още веднъж жилищните региони, с изключение на всичко останало, акцентира той.
Правителството възнамерява също да сътвори служби против обезлюдяването в регионите, където се "изискват незабавни ограничения поради икономическата и обществена накърнимост ", добави Де ла Торе.
Безпокойството от обезлюдяването на селските региони на Испания роди няколко начинания в опит да се върнат хората в провинцията.
Проектът "Живите села " предлага безвъзмездна информация и насоки за всеки, решил да се реалокира в провинцията, в това число помощ при намирането на жилище, работа и обществени контакти.
Тригодишният експериментален стадий на плана, почнал през 2016 година в засушливата североизточна провинция Арагон, ще завърши тази година.
Досега близо 25 фамилии са се възползвали от плана, с цел да се пренесат да живеят на село - най-много от испански градове, само че също и от Франция и Латинска Америка, сподели Патрисия Санчон, управител на организацията с нестопанска цел CEDER Somontano, която управлява плана "Живите села ".
Подобна самодейност - "Нови пътища ", реализирана от фондация "Сепаим ", настанява фамилии на африкански мигранти в изоставените испански обитаеми места.
Проектът оказва помощ на родителите да си намерят нова работа като пастири или общи служащи, дава им късмет да станат, това което уеб сайтът на фондацията назовава "фактори за възкръсване и развиване на селските общности ".
Пабло Нуньо е желал да има личен принос за възкръсване на провинцията, когато преди съвсем 20 години купил огромна фермерска къща от 12-ти век в малко селце северно от Барселона.
Планът му бил да трансформира къщата в Молинс де Реи в хотел и да притегли гости и предприемачи назад в региона, само че в последна сметка желанието му не се сбъднало поради строгите правила за този тип здания.
Преди две години 78-годишният бизнесмен Нуньо продал къщата на френско семейство. Но през днешния ден тя е празна и порутена, а към нея са останали единствено две или три по-малки къщи и средновековна черква.
Нуньо съжалява за обезлюдяването на селските региони, на което е станал очевидец, в това число на селото, където е израснал, на няколкостотин километра от селския парцел.
Той си спомня, че повече от 600 души са живели в неговото село, когато е бил млад. Днес то има близо 100 поданици.
Неуспешният опит на Нуньо да вдъхне нов живот на една напълно дребна част от обезлюдената провинция на Испания го е натъжил и обезсърчил.
"Купих селската къща поради историята й, като инвестиция и за насърчаване на бизнес ", сподели той и добави: "Но беше доста мъчно да го стартира ".
Бившият готвач се върна със фамилията си в родната Испания и се реалокира в планините на Каталуния, в североизточната част на страната.
Там купи къща, в едно от стотиците испански "призрачни села ", както ги назовават локалните, отдалечено и съвсем празно населено място, където четиричленното семейство е съвсем половината от общото население.
"Трябваше бързо да се върнем от Китай и това беше най-хубавото място, което открих, с чист въздух ", сподели Утхе в телефонен диалог с публицист от Фондация Томсън Ройтерс.
Той и брачната половинка му в този момент имат бизнес със занаятчийски текстил, отглеждат плодове в овощната си градина и имат достъп до "изключителни медицински експерти " за сина си, сподели той.
"Провинциалният живот тук е доста прекрасен ", добави Утхе.
За някои хора "призрачните села ", пръснати из цяла Северна Испания - резултат от почнала преди повече от половин век икономическа миграция от провинцията към града, оферират нови благоприятни условия и евтини парцели.
Но за мнозина локални и за специалистите по развиването тези селища, където цялостен квартал от къщи може да бъде платен за по-малко от 100 000 евро (113 000 долара), са знак за неконтролируем демографски крах и неправилна икономическа политика.
"В Испания сега се води огромна полемика за обезлюдяването на провинцията ", сподели Пол Сото, старши политически специалист в основаната в Брюксел Европейска мрежа за развиване на селските региони (ENRD), която е финансирана от Европейската комисия.
Според Сото процесът е почнал през 60-те и 70-те години, когато механизацията е направила доста селскостопански служащи непотребни и хората всеобщо са се преместили в градовете в търсене на работа.
Оттогава доста селски региони поставят огромни старания да се възстановят, проблем, който частично се дължи "на цялостния модел на икономическо развиване на страната ", добави той.
При състояние, че испанската стопанска система се върти към развиването на туризма и строителството по бреговата линия, централната част на страната бива подценявана, предизвести той.
Според Елвира Рафиан, създател на барселонската компания за недвижими парцели "Алдеас абандонадас " ( "Изоставени селища "), има близо 1500 изоставени села в цялата страна, множеството от тях - в северните провинции като Галисия и Астурия.
Компанията й продава по три или четири селца или огромни парцели на село на година - двойно повече, в сравнение с преди едно десетилетие, сподели тя.
Но клиентите й към момента са малко, тъй като младите не престават да бягат от икономическата застоялост на провинцията, търсейки по-добри вероятности в градовете.
Въпреки че 85 % от територията на Испания са селски региони, в тях живее единствено 20 % от популацията, демонстрира скорошен отчет на Европейската асоциация за информация за локалното развиване (AEIDL) организация с нестопанска цел, основана в Брюксел.
Европейският съюз смята региона за "рядко обитаем " и затова в риск от обезлюдяване, когато когато има по-малко от осем поданици на квадратен километър.
Когато популацията в даден регион намалее фрапантно, останалите поданици могат да се изправят пред "липса на икономическа динамичност и стеснен достъп до услуги и инфраструктура ", въпрос, който през днешния ден е достигнал "критичната си точка ", предизвестява отчетът на асоциацията.
"Липсва визия за капацитета, който имат селските региони в днешния свят ", споделя Сото от ENRD.
Той отбелязва, че испанските "изоставени села " могат да бъдат употребявани за насърчаване на огромни планове, като индустриални обекти или предприятия за 3D-принтиране, на по-ниска цена, в сравнение с това би могло да се направи в градовете.
Някои в испанското държавно управление считат, че обръщането на наклонността към обезлюдяване, е приоритет за страната, където формалните данни от броене на популацията демонстрират, че през 2017 година смъртността е надвишила раждаемостта с най-голямо движение, откогато от 1941 година се води статистика.
Обезлюдяването е "един от най-сложните демографски и териториални процеси, засягащи Испания, и изисква по-решителни дейности ", сподели Игнасио Молина де ла Торе, шеф на държавната Комисия по демографските въпроси.
Правителството осъзнава нуждата от превръщането на селските региони в "пространства на опциите ", които се възползват от локалните запаси, написа Де ла Торе в имейл.
За да се направи това е належащо да се усъвършенства цифровата съгласуваност, да се преустроят индустриалните зони и да се населят още веднъж жилищните региони, с изключение на всичко останало, акцентира той.
Правителството възнамерява също да сътвори служби против обезлюдяването в регионите, където се "изискват незабавни ограничения поради икономическата и обществена накърнимост ", добави Де ла Торе.
Безпокойството от обезлюдяването на селските региони на Испания роди няколко начинания в опит да се върнат хората в провинцията.
Проектът "Живите села " предлага безвъзмездна информация и насоки за всеки, решил да се реалокира в провинцията, в това число помощ при намирането на жилище, работа и обществени контакти.
Тригодишният експериментален стадий на плана, почнал през 2016 година в засушливата североизточна провинция Арагон, ще завърши тази година.
Досега близо 25 фамилии са се възползвали от плана, с цел да се пренесат да живеят на село - най-много от испански градове, само че също и от Франция и Латинска Америка, сподели Патрисия Санчон, управител на организацията с нестопанска цел CEDER Somontano, която управлява плана "Живите села ".
Подобна самодейност - "Нови пътища ", реализирана от фондация "Сепаим ", настанява фамилии на африкански мигранти в изоставените испански обитаеми места.
Проектът оказва помощ на родителите да си намерят нова работа като пастири или общи служащи, дава им късмет да станат, това което уеб сайтът на фондацията назовава "фактори за възкръсване и развиване на селските общности ".
Пабло Нуньо е желал да има личен принос за възкръсване на провинцията, когато преди съвсем 20 години купил огромна фермерска къща от 12-ти век в малко селце северно от Барселона.
Планът му бил да трансформира къщата в Молинс де Реи в хотел и да притегли гости и предприемачи назад в региона, само че в последна сметка желанието му не се сбъднало поради строгите правила за този тип здания.
Преди две години 78-годишният бизнесмен Нуньо продал къщата на френско семейство. Но през днешния ден тя е празна и порутена, а към нея са останали единствено две или три по-малки къщи и средновековна черква.
Нуньо съжалява за обезлюдяването на селските региони, на което е станал очевидец, в това число на селото, където е израснал, на няколкостотин километра от селския парцел.
Той си спомня, че повече от 600 души са живели в неговото село, когато е бил млад. Днес то има близо 100 поданици.
Неуспешният опит на Нуньо да вдъхне нов живот на една напълно дребна част от обезлюдената провинция на Испания го е натъжил и обезсърчил.
"Купих селската къща поради историята й, като инвестиция и за насърчаване на бизнес ", сподели той и добави: "Но беше доста мъчно да го стартира ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ