Докато съм жива ще нося спомена за топлотата и добротата на единствената му целувка
Когато преди доста години срещнах Георги, бях уверена, че той е мъжът на живота ми. Връзката ни се разви с стремглава експедитивност и след няколко месеца се оженихме. Година по-късно родих първото си дете, а след още три в фамилията ни се появи и щерка ни Валерия. Животът ни течеше умерено и планувано: аз се занимавах с възпитанието на децата, а брачният партньор ми работеше. Нямаше време да бактисвам, защото околните ми заемаха цялото ми витално пространство. Един ден, тъкмо преди новогодишни празници, получих от Георги непредвиден подарък – билет за санаториум. Почивката беше за седмица и единствено за мен. Мъжът ми сподели, че поради служебните си задължения няма да може да ме придружи, а децата взехме решение да оставим под надзора на майка му. Първата вечер в ресторанта на санаториума прекарах сама. Не обичам шумните компании и за благополучие имаше малко гости. Когато на идващия ден обаче админът докара на масата ми непретенциозно облечен мъж, въздъхнах разочаровано. Съседът ми се стори отегчителен, също така си носеше вестник, което ми подсети неприятния табиет на брачна половинка ми да чете на масата.
На другата вечер непознатият пристигна с букет цветя, поздрави ме и се показа за Митко. Малко по-късно разбрах, че първото ми усещане за него е било изцяло неверно. Строител по специалност, Митко беше необикновено ерудиран и учтив човек. Тази нощ не можах да заспя. Мисълта, че си разрешавам да кокетирам с непознат мъж, не ми даваше успокоение. Преди да заспя, твърдо взех решение, че от на следващия ден няма да поддържам връзка с него. На идната заран той ме предложения на разходка край езерото и ненадейно за самата мен, бързо се съгласих. А там, на брега на езерото, Митко внезапно стисна мощно ръката ми и нежно я докосна с устни. Седмицата мина незабелязано и настъпи време да се прибираме вкъщи. Преди да се разделим, очарователният ми придружител ме погледна в очите и отрони единствено една дума: “ Обичам те! “ Вкъщи бях възторжено посрещната от щастливото си семейство, на масата ме чакаха луксозни ястия и брачният партньор ми, който си бе приготвил новия вестник. И не щеш ли настъпи и новогодишната нощ. Малко откакто часовникът отброи 12 удара, мобилният ми звънна.
Вдигнах слушалката и от другата страна се чу: “ Обичам те! “ Притиснах ръка към лицето си и внезапно почувствах топлота и добрина. Добротата на онази единствена целувка. Оттогава всяка седмица двамата се чувахме по телефона. Не можех да си показва живота без нашите къси и задушевни диалози. Децата, вечерите, вестникът и брачният партньор ми, който ненадейно стана тъмен и апатичен към мен – всичко това ми стана непознато. Така изминаха осем години. Веднъж Митко сподели това, от което най-вече се опасявах: “ Знам, че не можеш да напуснеш фамилията си, само че до момента в който съм жив, ще те очаквам. Един ден, тъкмо преди Коледа, с неспокойствие чаках идващото му позвъняване, само че той не ми звънеше. След няколко мъчителни часа изгубих самообладание и набрах номера му. От другата страна подвигна непозната жена и щом чу гласа ми сподели: “ Вие ли си Наталия? Митко към този момент не е измежду нас. Аз съм сестра му. Преди да почине той ми даде номера ви и изиска да ви оповестя, че не се е отказал от вас. Помоли да му простите. Каза, че ще разберете. “ Леко подвигнах ръка и я сложих на лицето си. И внезапно почувствах топлота и добрина върху мократа си от сълзи буза.
Инфо: Лична драма
