Когато преди години представители на по-твърдото дясно казваха, че модерният

...
Когато преди години представители на по-твърдото дясно казваха, че модерният
Коментари Харесай

Простащината на прогресивизма

Когато преди години представители на по-твърдото дясно споделяха, че модерният демократизъм е психологично заболяване, доста хора закономерно реагираха с въртене на очи и люлеене на глава. Днес диагнозата наподобява притеснително реалистична. Из целия Западен свят „ това, което имаме като либерали “ като че ли се е сляло в един жесток агитационен масив и прилича придвижванията в пространството на голямо общо тяло с развалено групово схващане. Имиджът на историческия и политически термин демократизъм пострада неприятно и може би необратимо от дейностите и концепциите на зомбираните деятели, които си го сложиха на ревера, с цел да маскират действителната си тоталитарна природа.

Тези хора не са либерали. Те са радикализирани прогресивни производители на викове, цензура и принуждение. Те са гейзер от рискови хрумвания с голямо въздействие в обществата от Стария континент до Новия свят. Последните няколко години на напредничав екстремизъм изличиха и дребното останали граници сред политици, НПО-активисти, публицисти и звезди. Холивуд, огромните медии, доста от партиите и професионалната протестна маса оперират с общ програмен продукт. Разчитат на мрежа от интегрирани и синхронизирани стратегии, учредени на логаритми за роботизирани реакции на разнородни тласъци от действителността. Каквото и да се случи в богатия, спорен и нюансиран свят прогресивния масив автоматизирано изстрелва своите интелектуално корумпирани фабрични пояснения.

Те звучат почти по този начин: „ Белите мъже са зли, непоправими и би трябвало да бъдат изтласкани от водещата роля в обществото. Белите хора като цяло са носители на вродена привилегия и би трябвало да правят отстъпка своето място на малцинствата и да млъкнат един път вечно. Всички малцинства са жертви в Западния свят. Капитализмът е мотор на бялата привилегия и токсичното геройство. Свободата на словото е просто прикритие за речта на омразата. А речта на омразата би трябвало да бъде неразрешена. Веднага. Политическата уместност е просто положително образование. Расизмът е на всички места в „ бялата просвета “ и на никое място в „ не-бялата просвета “. Ислямът има потребност от повече изява в пост-християнска Европа. Тероризмът е артикул на неприятното отношение на западните хора към мюсюлманите. Полът е обществена структура. “

Програмата от подготвени отговори на прогресивния план е прорязана от несъгласия. Критиците на левичарската демократична доктрина показват, че множеството огромни разкази за света на политико-медийно-корпоративно-шоубизнес-академичния конгломерат са родени от съзнателни и несъзнателни операции, содомизация на обстоятелствата и напълно неверен прочит на историята. Но мнозина пропущат още една основна линия на актуалния напредничав план: неговата грубост и неучтивост. Може да приказваме за простащината на прогресивизма.

Нека единствено си напомним бруталните офанзиви против американския арбитър Брет Кавано отпреди седмици. Медии, политици и звезди се пробваха да го унищожат с етикета сериен изнасилвач. Без никакви доказателства.

Във Англия медии, политици и деятели умишлено прикриваха стотици добре проведени мюсюлмански банди за примамване и полова употреба на хиляди девойки от бялата работническа класа. Те са били изнасилвани с промишлен обсег в продължение на десетилетия. Всички виновни фигури по веригата са ги предавали от боязън да не обидят мюсюлманите и мигрантите. А когато най-сетне започнаха разкритията същите тези прогресивни предатели се пробваха да унищожат живота на един от дребното хора, които сигнализираха за пакистанските банди през цялото време – Томи Робинсън.

Същите фигури на подправено морално отвращение героизират от високите си трибуни примитивните и брутални отряди за махленски гнет на одиозните организации под логото на „ Антифа “.

Актьори, артисти, режисьори, продуценти, комици и други представители на развлекателния свят са трансформирали своите платформи в киното, малкия екран и концертните подиуми в наказателни трибуни. Те облъчват своята аудитория с радиацията на радикализацията. Мадона сподели, че желае да взриви Белия дом. Кати Грифин театралничи с окървавена маска с лика на Доналд Тръмп. В Лондон играят театър за убийството на критичката на исляма и всеобщата миграция Кейти Хопкинс. Джейн Фонда съпостави Съединени американски щати с третия райх. Сара Силвърман прикани за въоръжен прелом против президента. Боно се присмя на „ скучните бели датчани “ и направи нацистки привет, с цел да „ осмее “ шведската десница. Роджър Уотърс бе освиркан от 45 хиляди души в Бразилия откакто назова новоизбрания с огромно болшинство президент Жаир Болсонаро фашист. Артисти и интелектуалци от всевъзможен сан съвсем всеки ден осъждат въображаемия расизъм на консервативния електорат до момента в който в това време упражняват напълно действителен расизъм. Мразещата белите хора журналистка Сара Джеонг стана член на публицистичния ръб на New York Times. Ислямистката Линда Сарсур е водач на женско придвижване, подкрепяно от Холивуд и медиите. В колежите тече дейна неомарксистка замяна на историята на западната цивилизация. Либерали-вандали унищожават скулптури и паметници на велики персони.

Каталогът с прогресивната нецензурност на звездите и „ носителите на експертиза “ е дълъг и продължава да се обогатява с образци за трагичната изява на групово психическо заболяване. От едно известно време „ това, което имаме като културен, медиен и политически хайлайф “ просто не се държи обикновено. И колкото повече дълбае в тинята, толкоз повече се заблуждава, че свети от върха.

Диктатура на тълпата


Прогресивният израстък метастазира през уличния напън на тълпите. Тълпи от феминистки с розови „ пуси-шапки “, които крещят нецензурни думи по авенютата на огромните градове. Тълпи от маскирани в черно и въоръжени с камъни, бутилки с урина и железни палки „ анти-фашисти “, които получават индулгенция да „ удраят нацисти “ от огромните влиятелни медии. А кои са „ нацистите “ – всички несъгласни с бруталните им тактики. И, несъмнено, тълпите от незаконни мигранти и „ кервани с бежанци “, които са употребявани от прогресивния хайлайф като пионки в тяхната неуместна битка за отворени граници.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР