Отличникът на випуск 2018 в МУ: Медицината учи на всички...
Когато преди 26 година орисниците са благословили Марин, евентуално са прошепнали над люлката му да стане огнеборец. Така е, тъй като прародител му Атанас Канарев, който се е бил на Шейново и Шипка, е основал Пожарната работа в Пловдив и е бил първият противопожарен пълководец под тепетата. Няколко генерации по-късно наследникът му обаче е избрал да гаси различен огън - измежду заболяванията, които горят тялото и душата. Днес абитуриентът от Медицинския университет ще получи премията „ Златен Хипократ ” дружно с дипломата си, в която има шестици по всичко през годините на следването и цялостно 6 на държавните изпити.
Философията, химията, физиката и науките за езика също са спорили коя да грабне Марин през годините. Като възпитаник в ЕГ „ Пловдив ” той натрупал актив от много призови места в олимпиади по всички тези дисциплини. До последно не бях наясно със себе си коя да избера, споделя отличникът. Натежала химията. А и фамилията му с баба ортодонт, дядо - лицево-челюстен хирург и майка и татко онколози отсъдило: „ Явно ще е медицината, няма какво друго ”.
Много съм благополучен, че направих тъкмо този избор и още в първи курс разбрах какъв брой доста науки сплотява медицината и на още какъв брой доста неща може да ме научи, споделя доктор Марин Канарев. В нея има и физика - в диагностиката и очните заболявания, и биохимия, и доста логика на психиката - по какъв начин да подходиш към пациента. На първо място лекарят би трябвало да се отнесе към него с почитание и да го изслуша човешки, да вземе под внимание всичко, а не да претупва, безапелационен е младият доктор Канарев. И в речта си при дипломирането през днешния ден е решил да показа с всички в залата: „ Медицината е изкуство, което са правили и описвали знахарите и лекарите от предишното до момента. Ние през днешния ден би трябвало да работим по този начин, че да стоим надалеч от двойничката, която шества сега. Повече време да бъдем до леглото на пациента, в сравнение с над правенето на документи в 5 екземпляра ”.
Д-р Марин Канарев е
решил да специализира онкология
и занапред му предстоят срещи с хора, които страдат от тежки болести. „ Ако отделиш време на индивида и му обясниш, той ще разбере. Тогава престижът на доктора ще е по-голям и духът няма да се съобщи. А това е половината от лекуването ”, мисли си бъдещият онколог.
През годините на следването към този момент се е сблъсквал със стъписващи неща. Те оказват помощ да натрупаш опит, рутина и да станеш по-смел, гледа на тях откъм позитивната страна Марин Канарев. В този нелек път регистрира какъв брой значима е била за него и поддръжката на фамилията му, само че не с подготвени отговори. На процедура вкъщи си има една лекарска комисия, от която постоянно може да изиска второ мнение, в случай че има съмнения. Но до момента, когато това се е случвало, все са му отвръщали:
„ По-добре седни да почетеш още малко и самичък ще схванеш ”.
За тази поддръжка да стане по-добър е признателен и на преподавателите си - и в езиковата гимназия, и в Медицинския университет, изключително на проф. Виктория Сарафян и проф. Марияна Мурджева. „ Те са хора, които могат да възпламенят искрата. Научили са ме на почтено държание и отношение към хората, отвън рамката на консервативното мислене. Не посредством напън, а посредством стимулиране. Не с изречения от вида „ Седнете и четете, че другояче лошо… ”. А събуждайки съвестта ми дали съм задоволително подготвен за индивида, който на следващия ден ще влезе в кабинета и ще разчита на моите познания да му оказват помощ ”, споделя доктор Канарев.
Амбицията на доктор Канарев е да съчетава работата си в клинична процедура с водене на извършения на студенти. В момента отличникът кандидатства за асистентско място в катедра „ Анатомия ” в Медицинския университет. Тя му е обичаната и твърди, че там е срещнал най-хубавите си сътрудници в специалността. Сега на собствен ред желае да преподава тази дисциплинираност. „ В първи курс тя вкарва в ренесансов свят с хубостта на човешкото тяло като в черно-белите скици на Леонардо. После в патоанатомията виждаш в това красиво тяло какъв брой доста неща могат да се объркат ”, споделя доктор Канарев.
Преди предизвикването да преподава би трябвало да пребори още едно - за асистентското място ще се конкурира с приятелката си доктор Анелия Петрова. Двамата са дружно от началото на следването и през днешния ден се дипломират по едно и също време.
Погледне ли малко по-далече в бъдещето, проектите на доктор Канарев са да работи крепко в Пловдив, където вижда прелестни благоприятни условия за развиване. „ Има положителни експерти, с високи достижения в областите им. В същото време може да се пътува и взе участие в конференции и конгреси по света, с цел да се черпи от опита на другите страни. Може да се отиде на продан зад граница. Може по едно и също време да се наблюдават новостите и международните достижения в медицината и да се ползват в Пловдив с безусловно същия триумф, какъвто човек би имал при реализация в друга страна ”, има вяра отличникът на випуск 2018 на Медицинския университет.
Истинското задоволство, което гони, е да види наслада в очите на оздравял пациент и облекчение в погледа на студент, който си е взел изпита при него.
Когато не е с тайфата от Английската гимназия, с която се вижда съвсем всяка седмица, Марин се застоява в двора на фамилната къща в Стария град. Тя е същата, в която е живял прародител му, основал Пожарната команда в Пловдив. До входа на постройката против църквата „ Св. Неделя ” дори има паметна плоча на Атанас Канарев, а всяка година огнеборци идват да сервират цветя в негова памет.
Зад оградата пък цъфтят хризантеми и гладиоли, които отглежда правнукът на дядото пожарникар. „ Градинарството ме успокоява и подрежда всичко в мен, по този начин си почивам ”, споделя Марин за заниманието си. Същото открива и в четенето. Перфектният британски и немски, усвоени в езиковата гимназия, му разрешават да чете някои от класиците в оригинал. Обича Чарлз Дикенс, Джек Лондон, Оскар Уайлд и съветската литература.
Философията, химията, физиката и науките за езика също са спорили коя да грабне Марин през годините. Като възпитаник в ЕГ „ Пловдив ” той натрупал актив от много призови места в олимпиади по всички тези дисциплини. До последно не бях наясно със себе си коя да избера, споделя отличникът. Натежала химията. А и фамилията му с баба ортодонт, дядо - лицево-челюстен хирург и майка и татко онколози отсъдило: „ Явно ще е медицината, няма какво друго ”.
Много съм благополучен, че направих тъкмо този избор и още в първи курс разбрах какъв брой доста науки сплотява медицината и на още какъв брой доста неща може да ме научи, споделя доктор Марин Канарев. В нея има и физика - в диагностиката и очните заболявания, и биохимия, и доста логика на психиката - по какъв начин да подходиш към пациента. На първо място лекарят би трябвало да се отнесе към него с почитание и да го изслуша човешки, да вземе под внимание всичко, а не да претупва, безапелационен е младият доктор Канарев. И в речта си при дипломирането през днешния ден е решил да показа с всички в залата: „ Медицината е изкуство, което са правили и описвали знахарите и лекарите от предишното до момента. Ние през днешния ден би трябвало да работим по този начин, че да стоим надалеч от двойничката, която шества сега. Повече време да бъдем до леглото на пациента, в сравнение с над правенето на документи в 5 екземпляра ”.
Д-р Марин Канарев е
решил да специализира онкология
и занапред му предстоят срещи с хора, които страдат от тежки болести. „ Ако отделиш време на индивида и му обясниш, той ще разбере. Тогава престижът на доктора ще е по-голям и духът няма да се съобщи. А това е половината от лекуването ”, мисли си бъдещият онколог.
През годините на следването към този момент се е сблъсквал със стъписващи неща. Те оказват помощ да натрупаш опит, рутина и да станеш по-смел, гледа на тях откъм позитивната страна Марин Канарев. В този нелек път регистрира какъв брой значима е била за него и поддръжката на фамилията му, само че не с подготвени отговори. На процедура вкъщи си има една лекарска комисия, от която постоянно може да изиска второ мнение, в случай че има съмнения. Но до момента, когато това се е случвало, все са му отвръщали:
„ По-добре седни да почетеш още малко и самичък ще схванеш ”.
За тази поддръжка да стане по-добър е признателен и на преподавателите си - и в езиковата гимназия, и в Медицинския университет, изключително на проф. Виктория Сарафян и проф. Марияна Мурджева. „ Те са хора, които могат да възпламенят искрата. Научили са ме на почтено държание и отношение към хората, отвън рамката на консервативното мислене. Не посредством напън, а посредством стимулиране. Не с изречения от вида „ Седнете и четете, че другояче лошо… ”. А събуждайки съвестта ми дали съм задоволително подготвен за индивида, който на следващия ден ще влезе в кабинета и ще разчита на моите познания да му оказват помощ ”, споделя доктор Канарев.
Амбицията на доктор Канарев е да съчетава работата си в клинична процедура с водене на извършения на студенти. В момента отличникът кандидатства за асистентско място в катедра „ Анатомия ” в Медицинския университет. Тя му е обичаната и твърди, че там е срещнал най-хубавите си сътрудници в специалността. Сега на собствен ред желае да преподава тази дисциплинираност. „ В първи курс тя вкарва в ренесансов свят с хубостта на човешкото тяло като в черно-белите скици на Леонардо. После в патоанатомията виждаш в това красиво тяло какъв брой доста неща могат да се объркат ”, споделя доктор Канарев.
Преди предизвикването да преподава би трябвало да пребори още едно - за асистентското място ще се конкурира с приятелката си доктор Анелия Петрова. Двамата са дружно от началото на следването и през днешния ден се дипломират по едно и също време.
Погледне ли малко по-далече в бъдещето, проектите на доктор Канарев са да работи крепко в Пловдив, където вижда прелестни благоприятни условия за развиване. „ Има положителни експерти, с високи достижения в областите им. В същото време може да се пътува и взе участие в конференции и конгреси по света, с цел да се черпи от опита на другите страни. Може да се отиде на продан зад граница. Може по едно и също време да се наблюдават новостите и международните достижения в медицината и да се ползват в Пловдив с безусловно същия триумф, какъвто човек би имал при реализация в друга страна ”, има вяра отличникът на випуск 2018 на Медицинския университет.
Истинското задоволство, което гони, е да види наслада в очите на оздравял пациент и облекчение в погледа на студент, който си е взел изпита при него.
Когато не е с тайфата от Английската гимназия, с която се вижда съвсем всяка седмица, Марин се застоява в двора на фамилната къща в Стария град. Тя е същата, в която е живял прародител му, основал Пожарната команда в Пловдив. До входа на постройката против църквата „ Св. Неделя ” дори има паметна плоча на Атанас Канарев, а всяка година огнеборци идват да сервират цветя в негова памет.
Зад оградата пък цъфтят хризантеми и гладиоли, които отглежда правнукът на дядото пожарникар. „ Градинарството ме успокоява и подрежда всичко в мен, по този начин си почивам ”, споделя Марин за заниманието си. Същото открива и в четенето. Перфектният британски и немски, усвоени в езиковата гимназия, му разрешават да чете някои от класиците в оригинал. Обича Чарлз Дикенс, Джек Лондон, Оскар Уайлд и съветската литература.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ