Първо, второ и трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
Когато по злабното искане на Иродиада била отсечена главата на св. Йоан Кръстител и била й поднесена на ястие, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия замък, на място безчестно.
За това разбрала Йоана, жена на Иродовия шеф Хуза, за която се загатва в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя скрито взела светата глава и като я положила в съд, с страхопочитание я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.
Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, доста се уплашил и споделил: " Това е Йоан, който аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите ".
Минали доста години. Това имение било купено от един благоверен човек на име Инокентий, който поискал да построи там черква. Когато почнали да копаят земята радикално, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие признание Инокентий разбрал, че у него е главата на великия оракул и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна реликва. Това било първото намиране на главата на Предтеча.
Преди гибелта си Инокентий като видял, че на всички места върлуват езичници, и като желаел да резервира от оскърбление светата глава, отново я скрил в същото място, където я бил намерил.
Вече в царуването на Константин Велики, когато спечелила в света християнската религия, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили признание за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се прибирали в отечеството си, те срещнали един безпаричен човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се отдръпна от своите спътници. Той донесъл вкъщи си, в град Емеса, светата глава и от този момент домът му бил блажен с обилие и всякаква берекет. Пред гибелта си грънчарят разкрил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.
С течение на времето светата глава някак си попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската разкол. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтеча. На същото място бил повдигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, прикрито в земята, до момента в който в половината на V век благочестивият архимандрит Маркел разбрал за него посредством явяване на самия Предтеча. По заръка на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а след това – в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
За това разбрала Йоана, жена на Иродовия шеф Хуза, за която се загатва в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя скрито взела светата глава и като я положила в съд, с страхопочитание я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.
Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, доста се уплашил и споделил: " Това е Йоан, който аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите ".
Минали доста години. Това имение било купено от един благоверен човек на име Инокентий, който поискал да построи там черква. Когато почнали да копаят земята радикално, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие признание Инокентий разбрал, че у него е главата на великия оракул и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна реликва. Това било първото намиране на главата на Предтеча.
Преди гибелта си Инокентий като видял, че на всички места върлуват езичници, и като желаел да резервира от оскърбление светата глава, отново я скрил в същото място, където я бил намерил.
Вече в царуването на Константин Велики, когато спечелила в света християнската религия, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили признание за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се прибирали в отечеството си, те срещнали един безпаричен човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се отдръпна от своите спътници. Той донесъл вкъщи си, в град Емеса, светата глава и от този момент домът му бил блажен с обилие и всякаква берекет. Пред гибелта си грънчарят разкрил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.
С течение на времето светата глава някак си попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската разкол. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтеча. На същото място бил повдигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, прикрито в земята, до момента в който в половината на V век благочестивият архимандрит Маркел разбрал за него посредством явяване на самия Предтеча. По заръка на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а след това – в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ