Когато пазарите на електроенергия имат висок дял на вятърна и

Когато пазарите на електрическа енергия имат висок дял на вятърна и слънчева сила – задачата на доста райони по света – по-ефективно ли е да се построи атомна електроцентрала, вместо да се влага в допълнение допълнително възобновими енергийни мощности? Отговорът е да, съгласно изследване на Мачиел Мълдер, Синю Ли и Ариен Веенстра от университета в Грьонинген. По създание това е, тъй като нуклеарната сила се възползва от високите (оскъдни) цени, когато има малко вятър или слънце. Тук създателите обобщават своите констатации, основани на разбор на холандския пазар на електрическа енергия. Техните сюжети преглеждат необятен набор от променливи, в това число потребление, цена на хващане, дотации, експлоатационен живот на централата, понижаване на излъчванията и други Холандското държавно управление разгласи през декември 2021 година, че има намерение да построи две нови атомни електроцентрали. Когато пазарът на електрическа енергия има огромно количество вятърни турбини и слънчеви фотоволтаични източници, каквато е упоритостта в доста страни, е по-ефективно да се построи нуклеарна електроцентрала, вместо да се влага в допълнение допълнително възобновими енергийни мощности. Още по тематиката АЕЦ 25 май 2022 АЕЦ 20 май 2022 АЕЦ 9 май 2022 АЕЦ 4 май 2022 Това се дължи на обстоятелството, че високият дял на възобновимите енергийни източници мощно понижава цените на електрическата енергия, които могат да се завоюват от вложителите във вятърна и слънчева сила, до момента в който това е доста по-малко при случаите за вложения в нуклеарната сила, оповестява Energypost. Последните могат да се възползват от високите (оскъдни) цени, когато няма вятър или слънце. Въпреки че вложителите в атомна електроцентрала изискват дотация, с цел да създадат инвестицията печеливша, поддръжката, която те изискват, е доста по-ниска (за единица продукция) от това, което се изисква от вложителите във възобновими технологии, по-специално слънчеви фотоволтаични източници. Това следва от разбор на икономическата стойност на инвестиция в нуклеарна сила на холандския пазар на електрическа енергия в съпоставяне със цената на спомагателните вложения в слънчеви фотоволтаични, наземни и офшорни вятърни източници. Чрез проучване на икономическата стойност на инвестиция в нуклеарна електроцентрала при разнообразни сюжети във връзка с бъдещия пазар на електрическа енергия, това изследване има за цел да способства за публичния спор по отношение на евентуалната роля на нуклеарната сила в нисковъглеродните електроенергийни системи. Въпреки че разбирането на икономическата стойност е един от решаващите детайли в публичния спор, този разбор, несъмнено, не е задоволителен. За окончателното публично решение дали да се допусне такава инвестиция или не, също е належащо разискване на (еднакво) съответстващи аспекти, като въпроси на сигурността, сигурността и околната среда, както и публичното приемане. Производството от ВЕИ няма да е задоволително, с цел да отговори на бъдещия напредък на търсенето За да се понижат безспорните равнища на въглеродни излъчвания, естеството на енергийните системи би трябвало да се промени фрапантно. Това е повода държавните управления да предизвикват развиването и потреблението на възобновими енергийни източници като слънчева фотоволтаична сила, вятърни турбини, хидроенергия и биомаса. Въпреки тези политики, растежът на възобновимата сила евентуално няма да бъде задоволителен за понижаване на въглеродните излъчвания до степента, нужна за реализиране на задачите за климата. Това е по този начин, тъй като защото търсенето на електрическа енергия ще се усили мощно заради електрификацията и производството на водород, изясняват създателите на разбора. Следователно вниманието от ден на ден се насочва и към различен невъглероден енергиен източник, който е нуклеарната сила. Холандското държавно управление, да вземем за пример, неотдавна разгласи, че ще разреши построяването на две нови атомни електроцентрали в Холандия. Ядрената енергетика обаче е мощно дискутирана заради хипотетичните опасности за сигурност, сигурност и околната среда. Освен това е противоречиво доколко нуклеарната сила се вписва в пазарите на електрическа енергия, които се характеризират с високи дялове на слънчева и вятърна сила, които имат променлив темперамент. За да оценим икономическата изпълнимост на нуклеарната сила, ние съпоставяме инвестиция в атомна електроцентрала от 1 GW с сходни вложения (по отношение на производството) в (повече) слънчеви фотоволтаични, наземни и офшорни вятърни турбини. Анализ и модели на холандския пазар на електрическа енергия Анализираме доколко една АЕЦ може да работи стопански на пазар с висок дял на възобновими източници. Икономическата стойност на атомната електроцентрала зависи главно от четири фактора: a) характерностите на инсталацията, в това число нейните разноски за създаване и дълготрайност на строителството, експлоатационни разноски и разноски за поддръжка, разноски за гориво, инфлационен риск, разноски за обработка и предпазване на боклуци и разноски за извеждане от употреба, б) степента на потребление (която се назовава коефициент на потребление (capacity factor), в) защитна цена (capture price) (която е междинната цена на електрическата енергия, която централата фактически получава), и г) приносът за понижаване на въглеродните излъчвания. Докато първият фактор може да се преглежда като екзогенен, останалите са доста свързани с характерностите и действието на пазара на електрическа енергия. Симулирахме (почасов) холандския пазар на електрическа енергия за редица сюжети във връзка с количеството към този момент конфигурирани възобновими енергийни източници (свързани с задачите на правителството) и увеличението на търсенето на електрическа енергия (свързано с хипотетичните нараствания на електрификацията и производството на водород). Тъй като конфигурираните мощности в технологиите за възобновими източници са свързани с задачите на държавното управление (и произлизащите от тях механизми за подкрепа), те могат да бъдат третирани екзогенно. Инсталираният потенциал на мощностите, работещи с газ, обаче е резултат от търговски вложения и затова е третиран ендогенно в модела, с цел да се имитира дълготрайната динамичност на пазарите на електрическа енергия. Освен това, ние пренебрегваме разноските за всяко належащо уголемение на мрежата, осъзнавайки, че тези разноски могат да бъдат много разнообразни за по отношение на разнообразните технологии за електропроизводство. Атомните централи имат по-високи цени за електрическата енергия Изглежда, че без никаква държавна поддръжка, нито една от обсъжданите технологии не може да докара до облага: нужни са дотации за привличане на търговски вложители. Размерът на поддръжката обаче се разграничава според от технологията. По отношение на строителните и експлоатационните разноски на MW, слънчевата фотоволтаична и вятърната сила са по-евтини от тези на АЕЦ. Въпреки това, защото производството на възобновими енергийни източници зависи от променливите метеорологични условия, производството на MW от тези електроцентрали е доста по-ниско от производството на MW от атомна електроцентрала, която може да работи (почти) от самото начало. Разликата в по този начин наречения коефициент на потенциал е изключително впечатляваща за нуклеарна (90%) и слънчева фотоволтаична сила в Холандия (около 10%). Освен това животът на атомната електроцентрала е повече от два пъти по-дълъг от този на вятърните турбини и слънчевите фотоволтаични електроцентрали. Освен доста по-високото произвеждане на конфигурирана мощ на MW, атомната електроцентрала е в положение да улови по-високи цени на електрическата енергия, защото те могат да се възползват от високите (при недостиг) цени, до момента в който възобновимите енергийни източници надали могат (виж Фигура 1). Това важи по-специално при сюжет с към този момент огромни количества произвеждане от възобновими източници. Тук е значимо да се осъзнае, че (модерните) атомни електроцентрали са в положение да работят по доста по-гъвкав метод, в сравнение с постоянно се допуска. В резултат на това една атомна централа изисква по-малко дотации за единица създадена електрическа енергия. Фигура 2: Разходи за понижаване на излъчванията въз основа на нужната дотация, по технология за разнообразни сюжети и разновидности на политика, в евро/тон въглерод Резултатите са постоянни при смяна на хипотезите Тези резултати не се трансформират доста, когато се употребяват други рационални догатки. Разходите за създаване и извеждане от употреба на атомна електроцентрала би трябвало да бъдат най-малко два пъти по-високи от хипотетичните, с цел да се получи сходна нужна дотация като тази за фотоволтаичната електроцентрала. По-малко трагични нараствания на хипотетичните разноски за строителство обаче не трансформират горните изводи. Казано по друг метод, разноските за създаване на слънчеви електроцентрали би трябвало да се понижат с повече от 50 %, с цел да се доближи до нужното равнище на дотация, сходно на нуклеарна електроцентрала. Промяната на догатката по отношение на експлоатационния живот на атомните електроцентрали не въздейства действително на резултатите. Резултатите също наподобяват постоянни за разнообразни стойности на дисконтовия %. Освен това резултатите не се трансформират значително, когато приемем по-висока степен на еластичност в границите на пазара на електрическа енергия, което може да се случи в бъдеще заради вложения в предпазване и по-нататъшна интернационална интеграция на пазарите. И най-после, атомната електроцентрала печели повече от по-високите цени на газа и въглерода, в сравнение с слънчевите фотоволтаични и вятърни турбини, защото е в положение да работи в часове, когато са нужни газови електроцентрали и дефинира цената на електрическата енергия заради липса на вятър или слънце.