Психология на мекото робство
Когато обществото е уплашено и комплицирано, една неистина, повтаряна непрекъснато и неоспорвана, може да бъде призната за истина. – Джордж Оруел
Идеята за робството е една от тези концепции, които имат склонността да бъдат описвани в черно-бели краски. Но робството е всичко друго, само че не и черно-бяло.
Има доста нюанси, които хората са склонни да подценяват, изключително заради равнодушие, само че също и от незнание, или пък с цел да избегнат неудобството с хрумвания като „ ами такива са нещата “.
Това е било оправданието във времето на твърдото иго, опрощение е и в този момент във времето на мекото иго.
Става дума за следното: твърдото иго е очевидно, явно е и самопоказателно. Нищо не е прикрито. Кой е робът и кой е господарят, е доста ясно.
Мекото иго, въпреки това, е прикрито. Нито е явно, нито е самопоказателно. Всичко е прикрито зад улеснение, незаинтересованост, сигурност, полза и илюзорна независимост.
Не е ясно кой е робът и кой е господарят и нормално е замъглено от нездравословна подчиненост, която води до публично комплициране сред власт, основана на боязън, и власт, основана на свободно и транспарантно водачество, което от своя страна може да докара до политически когнитивен дисонанс и нелепото изказване „ такива са нещата “.
Съвременният домакински плебей
Историята не се повтаря, а се римува. – Марк Твен
За страдание, духът на времето на царуващия статизъм е подобен на меко иго.
Статистите, живеещи в свят, ръководен от национални страни, и залъгвани с илюзорна независимост, са по-близо до домашните плебеи от времето на твърдото иго, в сравнение с до свободните човешки същества.
Днешният домакински плебей е типичният жител на страна, който просто минава през механизмите, без да осъзнава степента на робството си.
Така е уловен в „ разпоредбите “ и „ законите “ на страната, че не може да види какъв брой в действителност обезверено е ситуацията му.
А докъдето въпреки всичко вижда, се намесва когнитивният дисонанс, с цел да смачка неуместната информация и да резервира комфортния светоглед недокоснат.
Всъщност, всяка типична когнитивна неточност на „ просто такива са нещата “ му дава опрощение да не се замисля прекомерно надълбоко и го завива с топлото одеало на безразличието.
Някои може да кажат, че съм прекомерно изострен в осъждането на системата, само че аз не съм човек, който си мълчи.
Ако бях живял във времето на твърдото иго, иска ми се да мисля, че щях да тропна с крайник и да разглася робството за аморално, в сравнение с да се извинявам със страхливото факсимиле: „ просто такива са нещата “.
По същия метод хлопвам с крайник и в този момент във връзка с мекото иго на актуалната ера. По дяволоте деликатната сензитивност на хората!
Политически когнитивен дисонанс
Вероятно няма по-опасна сцена за когнитивна неточност от политиката, изключително във връзка с гражданското образование и логиката на психиката на властта.
Това е по този начин, тъй като механизмите за кондишънинг за човешките същества са както водата е за рибите. Разликата? Човеците могат да мислят нереално.
Но една такава мисъл става жертва на себе си, когато имаме когнитивен дисонанс; до степен, че новото знание, даже познанието, подкрепено със солидни доказателства, се пренебрегва, с цел да се поддържа възприятие на улеснение и сигурност в публичната среда.
Да се поддържа улеснение и сигурност в нечия просвета е добре, в случай че културата е здравословна и неопорочена, само че когато е и нездравословна, и опорочена, поддържането е еднакво на незнание и е по-вероятно човек да стане жертва на когнитивен дисонанс.
И по този начин, какво да вършим? Как да попречим на политическия когнитивен дисонанс да ни трансформира в жертви? Започваме с усъмняването в нещата; наредби, закони, културни правила, даже истината такава, каквато я познаваме. Нужно е да ни стане неловко.
Трябва да можем да задълбаем дълбоко и да сложим под въпрос политическите си схващания и да ги претеглим по отношение на морала, здравето, свободата и любовта.
Не би трябвало да се боим да се почувстваме неловко, даже за сметка на нашата сигурност. По дяволите, даже домашният плебей по време на епохата на твърдото иго е имал „ улеснение “ и „ сигурност “.
И по този начин даже и през днешния ден жителят, живеещ в ерата на мекото иго, би трябвало да сложи под въпрос и удобството, и сигурността си.
Разликата сред основаното на куража водачество и основаната на страха власт
Можем да имаме народна власт, а можем да имаме и големи благосъстояния, съсредоточени в ръцете на малко на брой, само че не можем да имаме и двете. – Луис Брандис, някогашен арбитър от Върховния съд
Тези с куража да се почувстват неловко макар удобството и сигурността на страната са склонни да стават водачи, които оспорват властта.
Хората са склонни да мислят, че анархията значи никакви правила и по този метод никакви водачи, само че тя безусловно значи никакви правила и по този метод никакви господари.
Има си правила, несъмнено. Но тези с куража да слагат под въпрос политиката на културата си осъзнават, че тези правила важат единствено в случай че са основани на естествения ред, здраве, златното предписание, златното средство и правилото на неагресия. Иначе тиранията и насилието стават правилото и думите на Кришнамурти стават още по-уместни:
Не е симптом на здраве да си добре пригоден към едно болно общество.
Положението е такова, че страдаме в ръцете на основана на страха власт по целия свят поради неистовия блян на националните страни да ни ръководят, употребявайки остарели закони, който пазят една просвета на мекото иго, в което богатите стават все по-богати (могъщи), а бедните все по-бедни (безсилни).
И ето, мекото ни иго се е трансформирало в плутокрация макар свободната народна власт, за която всички копнеем.
Истинските водачи оспорват властта. Наистина, водачеството на един свободен народ би трябвало да е основано на куража водачество, което се осмелява да тегли чертата на основаната на страха власт. На везните не е единствено свободата, само че и бъдещето на типа ни.
Ако не успеем да прескочим тази еволюционна пречка на статизма и мекото иго, сме обречени като тип и не сме нищо повече от едни безмозъчни риби, незабелязващи водата, която дишат.
източник
