“Българска гордост” е понятие още от Средновековието
Когато някой ромей стартира да се хвали с успехите на своя народ, незабавно от крайния ъгъл на кръчмата някой българин се провиквал: „ Клокотница “
В средновековните европейски летописи, най-много във византийските, постоянно може да се срещнат изразите “българска горделивост ”, “горд като българин ”, “високомерен като българин ” и т. н. Не е за поверие през днешния ден, само че това забравено разбиране е било доста особено през междинните епохи. На какво се основавало всичко това? Основава се на няколко фактора.
Първият, несъмнено, са военните победи, които България реализира против двете най-големи европейски средновековни империи – Византия и Франкската империя. Които, общо взето, се назовават по еднакъв метод, а точно Римска империя. Държавата на Карл Велики заема цяла Западна и Централна Европа, а Византия е разпростряна върху три континента – Европа, Азия и част от Северна Африка. Въпреки всичко България ги побеждава.
Вторият фактор, това е че България не познава това, което в тези страни се назовава ендемичен апетит, сушави години и по този начин нататък. Поради положителното хранене на популацията си, тя не страда от тежки пандемии на холера, чума и други смъртоносни болести. Заразяват се единствено хора с нездрави организми, които населяват другите елементи на Европа. Много мощният имунитет избавя българите от тези заболявания, които унищожават стохилядни градове както на Запад, по този начин и на Изток, изключително в днешна Анадола. Всичко се дължи на обстоятелството, че българите населяват земи, които се намират в умерения географски пояс и в тях няма и квадратен сантиметър пустиня. Това обезпечава и по-високия растеж на българина – междинната височина на скелетите, открити в разкопаните до момента български средновековни некрополи биват към 1,75 сантиметра. Докато на Запад над 1,65 сантиметра към този момент са ги считали за високи. Естествено, високите и мощни хора и през днешния ден гледат с известно надменност на доста по-ниските от тях.
Друг фактор е прелестното средновековно законодателство, за което ни завиждат всички прилежащи страни и нации. И за което непознатите създатели упорстват, че е било наложително и се е спазвало от всички – от царете и благородниците, до елементарните селяни или жители. Един от тези създатели, по този начин нареченият ”Готски топарх ” (управител на региона Готия, на север от Дунав), подгонен от войските на цар Самуил, написа тъжно, че българите, поради съвършеното си законодателство и строгото му съблюдаване, са станали причина доста нации, които са се предвижвали към Европа, да желаят от българските управляващи да се заселят в България. Привлечени освен от плодородието на земята, само че и от въпросното законодателство.
Факт е, че българите съумяват да прекратят варварските нашествия към Европа и са укрепили условната граница сред варварщината на север от река Дунав и цивилизована Европа. А те са ставали другари с българите вследствие на смесени бракове, на прекосяване на групи, и в последна сметка и на задачите нации на територията на България. Това се е случило с печенеги, узи, кумани, алани, авари и по този начин нататък. Интересно е, че тези нации изчезват ненадейно бързо от историческата сцена, откакто влязат в България. Това значи, че както в наши дни хората доста бързо стават американци или германци, тогава в границите на едно потомство те стават българи и държат на това. И даже стават по-големи българи от останалите българи. По време на османското иго в Софийското поле, където живеят шопи, които от дълго време към този момент се наричали българи, е известно, че няма турски села. Турци има единствено в София и те са в гарнизона или в администрацията. За да контактуват с българите, те научават български език. Всичко това безспорно усилва още повече мощта на българската страна.
Някой ще каже, че всичко това не е правилно и не може да бъде. И аз бях в действителност учуден, знаейки днешното положение на правосъдната ни система и на всичко останало. Но е феодален факт и може да бъде добър образец и за наши дни.
Докога е траяла тази “българска горделивост ”? Продължава даже през Османското иго. Българинът знае за тези неща още преди Паисий Хилендарски да напише “История славянобългарская ”. И това става с помощта на православната ни черква, която пази паметта на 109 български светци. И какво научават българите, когато в неделя отидат на черква? Всеки ден се чете житието на светеца на деня, а 109 от тях са българи. И в случай че се случи да е българин, в него наложително имало една фраза в духа на: по време на славния наш български цар Калоян, който навлезе в Тракия и там откри мощите на Света Петка Епилатска, придвижи ги във великия град Търново и ги постави там. И българинът се радва. Дори да не знаят доста защо става дума, хората научават, че сме имали страна, имали сме царе и те сполучливо са водели войни и са побеждавали страната като Византия.
Отец Паисий надгражда в “Историята ” си върху тези знания. И, както споделих, той не е единствен и не е без прародители.
Понякога тази “българска горделивост ” е прекосявала във надменност. Един византийски стихотворец и публицист, Йоан Цеце (ХІV век) написа следното: признато е сред посетителите на една механа, когато са от разнообразни нации да описват за своите военните подвизи, а другите да слушат без да ги прекъсват, без да показват противоречие, даже да имат съображение, тъй като ще могат на собствен ред да създадат същото. Но когато някой ромей стартира да се хвали с успехите на своя народ, незабавно от крайния ъгъл на кръчмата някой българин се провиквал: “Клокотница! ”.
Битката, която е огромният позор на византийците – те са търпели и по-тежки провали, като при Ахелой и Траянови врата, само че при Клокотница българите съумяват да заловят византийския император с цялото му семейство.
Това надменност ражда и месиянски изказвания – в един български национален ръкопис от ХІ век се споделя, че “българите ще ръководят света ”, защото са най-праведен и обективен народ. “В момента това го вършат германците (разбирай Франкската империя) и гърците (разбирай Византия). Но те са потънали в грехове и Господ скоро ще ги накаже, ще ги изтрие от лицето на Земята и властта ще премине в ръцете на българите и българската страна. ” Това е, несъмнено, преразказ, думите преди време са доста по-витиевати, само че смисълът им е този. Тоест ние си приписваме това, което Библията приписва на евреите, че те са богоизбрания народ и те би трябвало да ръководят света.
Едва ли е нужно ние да управляваме света. Не е и нужно. Достатъчно са лудите и болните хора, които го вършат и в наши дни. И както виждаме Господ не ги изтрива от лицето на Земята. Но можем да оправим икономическото си положение до това равнище, до което е било през Средновековието, на по-висока витка на спиралата, несъмнено. Спиралата на времето се надявам към този момент е почнала да работи за нас и скоро ще пристигна време, когато в случай че не с надменност, то най-малко с достолепие ще можем да следим други нации по света и да не се хвалим единствено с това. Хайде стига – моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка.
В средновековните европейски летописи, най-много във византийските, постоянно може да се срещнат изразите “българска горделивост ”, “горд като българин ”, “високомерен като българин ” и т. н. Не е за поверие през днешния ден, само че това забравено разбиране е било доста особено през междинните епохи. На какво се основавало всичко това? Основава се на няколко фактора.
Първият, несъмнено, са военните победи, които България реализира против двете най-големи европейски средновековни империи – Византия и Франкската империя. Които, общо взето, се назовават по еднакъв метод, а точно Римска империя. Държавата на Карл Велики заема цяла Западна и Централна Европа, а Византия е разпростряна върху три континента – Европа, Азия и част от Северна Африка. Въпреки всичко България ги побеждава.
Вторият фактор, това е че България не познава това, което в тези страни се назовава ендемичен апетит, сушави години и по този начин нататък. Поради положителното хранене на популацията си, тя не страда от тежки пандемии на холера, чума и други смъртоносни болести. Заразяват се единствено хора с нездрави организми, които населяват другите елементи на Европа. Много мощният имунитет избавя българите от тези заболявания, които унищожават стохилядни градове както на Запад, по този начин и на Изток, изключително в днешна Анадола. Всичко се дължи на обстоятелството, че българите населяват земи, които се намират в умерения географски пояс и в тях няма и квадратен сантиметър пустиня. Това обезпечава и по-високия растеж на българина – междинната височина на скелетите, открити в разкопаните до момента български средновековни некрополи биват към 1,75 сантиметра. Докато на Запад над 1,65 сантиметра към този момент са ги считали за високи. Естествено, високите и мощни хора и през днешния ден гледат с известно надменност на доста по-ниските от тях.
Друг фактор е прелестното средновековно законодателство, за което ни завиждат всички прилежащи страни и нации. И за което непознатите създатели упорстват, че е било наложително и се е спазвало от всички – от царете и благородниците, до елементарните селяни или жители. Един от тези създатели, по този начин нареченият ”Готски топарх ” (управител на региона Готия, на север от Дунав), подгонен от войските на цар Самуил, написа тъжно, че българите, поради съвършеното си законодателство и строгото му съблюдаване, са станали причина доста нации, които са се предвижвали към Европа, да желаят от българските управляващи да се заселят в България. Привлечени освен от плодородието на земята, само че и от въпросното законодателство.
Факт е, че българите съумяват да прекратят варварските нашествия към Европа и са укрепили условната граница сред варварщината на север от река Дунав и цивилизована Европа. А те са ставали другари с българите вследствие на смесени бракове, на прекосяване на групи, и в последна сметка и на задачите нации на територията на България. Това се е случило с печенеги, узи, кумани, алани, авари и по този начин нататък. Интересно е, че тези нации изчезват ненадейно бързо от историческата сцена, откакто влязат в България. Това значи, че както в наши дни хората доста бързо стават американци или германци, тогава в границите на едно потомство те стават българи и държат на това. И даже стават по-големи българи от останалите българи. По време на османското иго в Софийското поле, където живеят шопи, които от дълго време към този момент се наричали българи, е известно, че няма турски села. Турци има единствено в София и те са в гарнизона или в администрацията. За да контактуват с българите, те научават български език. Всичко това безспорно усилва още повече мощта на българската страна.
Някой ще каже, че всичко това не е правилно и не може да бъде. И аз бях в действителност учуден, знаейки днешното положение на правосъдната ни система и на всичко останало. Но е феодален факт и може да бъде добър образец и за наши дни.
Докога е траяла тази “българска горделивост ”? Продължава даже през Османското иго. Българинът знае за тези неща още преди Паисий Хилендарски да напише “История славянобългарская ”. И това става с помощта на православната ни черква, която пази паметта на 109 български светци. И какво научават българите, когато в неделя отидат на черква? Всеки ден се чете житието на светеца на деня, а 109 от тях са българи. И в случай че се случи да е българин, в него наложително имало една фраза в духа на: по време на славния наш български цар Калоян, който навлезе в Тракия и там откри мощите на Света Петка Епилатска, придвижи ги във великия град Търново и ги постави там. И българинът се радва. Дори да не знаят доста защо става дума, хората научават, че сме имали страна, имали сме царе и те сполучливо са водели войни и са побеждавали страната като Византия.
Отец Паисий надгражда в “Историята ” си върху тези знания. И, както споделих, той не е единствен и не е без прародители.
Понякога тази “българска горделивост ” е прекосявала във надменност. Един византийски стихотворец и публицист, Йоан Цеце (ХІV век) написа следното: признато е сред посетителите на една механа, когато са от разнообразни нации да описват за своите военните подвизи, а другите да слушат без да ги прекъсват, без да показват противоречие, даже да имат съображение, тъй като ще могат на собствен ред да създадат същото. Но когато някой ромей стартира да се хвали с успехите на своя народ, незабавно от крайния ъгъл на кръчмата някой българин се провиквал: “Клокотница! ”.
Битката, която е огромният позор на византийците – те са търпели и по-тежки провали, като при Ахелой и Траянови врата, само че при Клокотница българите съумяват да заловят византийския император с цялото му семейство.
Това надменност ражда и месиянски изказвания – в един български национален ръкопис от ХІ век се споделя, че “българите ще ръководят света ”, защото са най-праведен и обективен народ. “В момента това го вършат германците (разбирай Франкската империя) и гърците (разбирай Византия). Но те са потънали в грехове и Господ скоро ще ги накаже, ще ги изтрие от лицето на Земята и властта ще премине в ръцете на българите и българската страна. ” Това е, несъмнено, преразказ, думите преди време са доста по-витиевати, само че смисълът им е този. Тоест ние си приписваме това, което Библията приписва на евреите, че те са богоизбрания народ и те би трябвало да ръководят света.
Едва ли е нужно ние да управляваме света. Не е и нужно. Достатъчно са лудите и болните хора, които го вършат и в наши дни. И както виждаме Господ не ги изтрива от лицето на Земята. Но можем да оправим икономическото си положение до това равнище, до което е било през Средновековието, на по-висока витка на спиралата, несъмнено. Спиралата на времето се надявам към този момент е почнала да работи за нас и скоро ще пристигна време, когато в случай че не с надменност, то най-малко с достолепие ще можем да следим други нации по света и да не се хвалим единствено с това. Хайде стига – моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ