Кое Меси НЕ може във футбола
Когато някой неособено осведомен със спорта на име футбол ме попита кой е най-хубавият състезател на света, му давам отговор малко и ясно: Лионел Меси. После, когато ме попитат за какво, откликвам: „ Той е най-хубавият голмайстор, който съм гледал, а защото вкарването на голове е по този начин рядко и скъпо, умеенето да го правиш е най-важното за един футболист. “
Обичайно това е задоволително и получавам отсреща някое „ Окей, схванах. Благодаря! “. Тогава обаче внезапно устата ми сама се отваря и аз не преставам да изброявам: „ Той е и най-хубавият в основаването на голове за своите съотборници. Също и най-хубавият подавач. И най-хубавият дрибльор. И най-хубавият реализатор на директни свободни удари. “
Е, до момента в който умеенето ми да бъда другар събеседник явно е под въпрос, величието на Меси несъмнено не е.
Всъщност неговото всемогъщо въздействие върху мачовете ми припомня леко на това на Уейн Грецки. Владичеството на Великия върху хокейните площадки може да бъде систематизирано с едно изречение: даже и да не беше вкарал и един гол в кариерата си, той отново щеше да е лидерът по точки „ гол плюс пас “ за всички времена. Не че вреди да споменем, че инцидентно е и голмайстор №1 на хокея за всички времена де. Междувременно в Топ 5 лигите в Европа Меси има най-вече голове, най-вече асистенции, най-вече извеждащи подавания и втори най-голям брой сполучливи дрибли.
Ефектът му обаче надвишава простите числа. Миналата година група откриватели в Белгия и Нидерландия разгласиха отчет, остойностяващ всяко отиграване с топката в мач. Например „ оценено с +0,05 деяние се чака да способства с 0,05 гола на правещия го тим, до момента в който оценено с -0,05 се чака да докара до 0,05 гола за противника “. Данните за сезон 2017/18 демонстрират, че Меси е най-високо класираният състезател в Испания, освен това с огромна разлика.
Вероятно не е изненадващо, че съгласно проучването множеството нападатели имат стеснен брой дейности, само че с висока стойност, до момента в който при халфовете е противоположното: доста дейности с ниска стойност. Имаше обаче, несъмнено, един футболист, който изпъкваше и в двете метрики: „ Лионел Меси е очевидният стандарт, защото се котира високо и качеството, и в количеството на дейностите. “ По дяволите, има даже и един почитан теоретичен екип, който твърди, че Меси е по-добър от останалите и в ходенето.
Което води до разумния въпрос: има ли изобщо нещо, в което той не е добър?
Очевидно е, че не е мощен в отбрана, само че това към този момент го знаехте. От 2010 година насам не е записвал повече от 23 шпагата или 22 пресичания за… цялостен сезон в Ла Лига. Част от това, че не печели назад топката за своя тим, може да се придаде на обстоятелството, че Барселона владееше топката в забележителен % от болшинството си мачове с него в тима. Плюс това много от отборите с Меси бяха измежду най-ефективните в пресирането в последното десетилетие, а то е групова функционалност, която няма по какъв начин да сработи, в случай че безусловно всички не запретнат ръкави.
Тъй че той е пресирал в предишното, въпреки че не се отчитал с съвсем нищо в защитната третина: от 2010 година там е направил пет изчиствания, блокирал е пет удара и едно центриране… общо. Когато обаче му се е налагало да прави това, в действителност е било поради систематичен проблем в играта на тима – всеки би желал Меси да е покрай противниковата врата, а не до личната. Естествено, той би бил ужасяващ вратар и всеки сложил го на този пост треньор би бил перверзен садист, само че какво да кажем за нещата, които се допуска аржентинецът да прави – основаването на положения, дриблирането и подаванията. Има ли нещо в тези детайли на играта, при което Меси стартира да наподобява смъртен?
Ето къде стигаме до нещо забавно.
За начало, той не е супер в центриранията. „ В сезон 2018/19 в Ла Лига Меси оглавява ранглистите за удари и подавания, като се класира 2-ри след Винисиус Жуниор по дрибли. По отношение на генералния принос за 90 минути в центриранията е в средата на листата “, разкрива Ян ван Хаарен, един от създателите на гореспоменатите проучвания.
Миналия сезон Меси направи едвам 14 точни от общо 78 центрирания – надлежно 84-то и 50-о място в Ла Лига, а процентът му на акуратност (17,9%) бе под междинния в испанския първокласен ешелон (23,9%). Трябва обаче да се означи, че центрирането е статистически един от по-неефикасните способи за вкарване на гол, та в случай че ти се постанова да избираш един подробност в атакуващата игра, в който да си средняк, евентуално би бил тъкмо този.
Ван Хаарен е основен шеф по продукцията и технологията в SciSports – аналитична компания, която, с изключение на всичко друго, употребява изведените от него данни за оценяването на футболистите. Дори и средняк в центриранията, Меси предишния сезон като че ли е играел друг спорт спрямо други крила и офанзивни полузащитници съгласно този статистически модел. А графиките за двата сезона преди 2018/19 наподобяват също съвсем идентични.
Повечето от малко малко напредничави футболни статистики излизат на бял свят към 2010 година, но по-рано през тази друга аналитична компания – StatsBomb, прегледа записи на всеки един мач на Меси в Барселона, сътвори чартове на всичките му дейности и пусна данните обществено. И знаете ли в кое друго нещо той е просто средняк? Вкарването на голове с глава.
„ Неговите голове с глава жестоко се равняват на предстоящите голове, а той бележи по към един на сезон “, споделя Джеймс Йорк, основен анализатор в StatsBomb. Има причина и за това: удар с крайник от една точка на терена е доста по-вероятно да влезе във вратата спрямо удар с глава – Меси чудесно го знае, по тази причина и рядко го прави. Все отново той е висок едвам към 170 см.
Мнозинството от головете и ударите му идват от левия му крайник, но аржентинецът си остава гибелен даже когато шутира с сякаш служещия му единствено за подпиране. Според данните на StatsBomb е вкарал 58 гола с десния си крайник при положения с едвам 41,47 предстоящи голове. Има обаче един минус: един от непокътнатите марка голове на Меси е навлизането отдясно към центъра и точното шутиране с левия крайник в противоположния ъгъл на вратата, което рядко се случва от отсрещната страна.
„ Това ми приказва, че той съвсем в никакъв случай не се озовава в тази зона, другояче щяхме да сме го отбелязали при проучването си – разяснява Йорк. – Явно, и евентуално умно като решение, постоянно си създава удар или пас с левия крайник, но въпреки всичко е забавно мъничко наблюдаване. “
Затова и, при навлизането на Меси надълбоко в 30-те му години и (предполагаемо) в залеза му, един взор към дребните му дефекти ни оказва помощ да си разбираем за какво въобще е толкоз популярен. Отговорите са два: 1) нещата, в които не е толкоз добър, не са толкоз значими за играта в атака; 2) в случай че не може да прави нещо по-добре от всички останали, прави по този начин, че съвсем да не му се постанова да го прави.
Раян О ’ Ханлън, ESPN
Обичайно това е задоволително и получавам отсреща някое „ Окей, схванах. Благодаря! “. Тогава обаче внезапно устата ми сама се отваря и аз не преставам да изброявам: „ Той е и най-хубавият в основаването на голове за своите съотборници. Също и най-хубавият подавач. И най-хубавият дрибльор. И най-хубавият реализатор на директни свободни удари. “
Е, до момента в който умеенето ми да бъда другар събеседник явно е под въпрос, величието на Меси несъмнено не е.
Всъщност неговото всемогъщо въздействие върху мачовете ми припомня леко на това на Уейн Грецки. Владичеството на Великия върху хокейните площадки може да бъде систематизирано с едно изречение: даже и да не беше вкарал и един гол в кариерата си, той отново щеше да е лидерът по точки „ гол плюс пас “ за всички времена. Не че вреди да споменем, че инцидентно е и голмайстор №1 на хокея за всички времена де. Междувременно в Топ 5 лигите в Европа Меси има най-вече голове, най-вече асистенции, най-вече извеждащи подавания и втори най-голям брой сполучливи дрибли.
Ефектът му обаче надвишава простите числа. Миналата година група откриватели в Белгия и Нидерландия разгласиха отчет, остойностяващ всяко отиграване с топката в мач. Например „ оценено с +0,05 деяние се чака да способства с 0,05 гола на правещия го тим, до момента в който оценено с -0,05 се чака да докара до 0,05 гола за противника “. Данните за сезон 2017/18 демонстрират, че Меси е най-високо класираният състезател в Испания, освен това с огромна разлика.
Вероятно не е изненадващо, че съгласно проучването множеството нападатели имат стеснен брой дейности, само че с висока стойност, до момента в който при халфовете е противоположното: доста дейности с ниска стойност. Имаше обаче, несъмнено, един футболист, който изпъкваше и в двете метрики: „ Лионел Меси е очевидният стандарт, защото се котира високо и качеството, и в количеството на дейностите. “ По дяволите, има даже и един почитан теоретичен екип, който твърди, че Меси е по-добър от останалите и в ходенето.
Което води до разумния въпрос: има ли изобщо нещо, в което той не е добър?
Очевидно е, че не е мощен в отбрана, само че това към този момент го знаехте. От 2010 година насам не е записвал повече от 23 шпагата или 22 пресичания за… цялостен сезон в Ла Лига. Част от това, че не печели назад топката за своя тим, може да се придаде на обстоятелството, че Барселона владееше топката в забележителен % от болшинството си мачове с него в тима. Плюс това много от отборите с Меси бяха измежду най-ефективните в пресирането в последното десетилетие, а то е групова функционалност, която няма по какъв начин да сработи, в случай че безусловно всички не запретнат ръкави.
Тъй че той е пресирал в предишното, въпреки че не се отчитал с съвсем нищо в защитната третина: от 2010 година там е направил пет изчиствания, блокирал е пет удара и едно центриране… общо. Когато обаче му се е налагало да прави това, в действителност е било поради систематичен проблем в играта на тима – всеки би желал Меси да е покрай противниковата врата, а не до личната. Естествено, той би бил ужасяващ вратар и всеки сложил го на този пост треньор би бил перверзен садист, само че какво да кажем за нещата, които се допуска аржентинецът да прави – основаването на положения, дриблирането и подаванията. Има ли нещо в тези детайли на играта, при което Меси стартира да наподобява смъртен?
Ето къде стигаме до нещо забавно.
За начало, той не е супер в центриранията. „ В сезон 2018/19 в Ла Лига Меси оглавява ранглистите за удари и подавания, като се класира 2-ри след Винисиус Жуниор по дрибли. По отношение на генералния принос за 90 минути в центриранията е в средата на листата “, разкрива Ян ван Хаарен, един от създателите на гореспоменатите проучвания.
Миналия сезон Меси направи едвам 14 точни от общо 78 центрирания – надлежно 84-то и 50-о място в Ла Лига, а процентът му на акуратност (17,9%) бе под междинния в испанския първокласен ешелон (23,9%). Трябва обаче да се означи, че центрирането е статистически един от по-неефикасните способи за вкарване на гол, та в случай че ти се постанова да избираш един подробност в атакуващата игра, в който да си средняк, евентуално би бил тъкмо този.
Ван Хаарен е основен шеф по продукцията и технологията в SciSports – аналитична компания, която, с изключение на всичко друго, употребява изведените от него данни за оценяването на футболистите. Дори и средняк в центриранията, Меси предишния сезон като че ли е играел друг спорт спрямо други крила и офанзивни полузащитници съгласно този статистически модел. А графиките за двата сезона преди 2018/19 наподобяват също съвсем идентични.
Повечето от малко малко напредничави футболни статистики излизат на бял свят към 2010 година, но по-рано през тази друга аналитична компания – StatsBomb, прегледа записи на всеки един мач на Меси в Барселона, сътвори чартове на всичките му дейности и пусна данните обществено. И знаете ли в кое друго нещо той е просто средняк? Вкарването на голове с глава.
„ Неговите голове с глава жестоко се равняват на предстоящите голове, а той бележи по към един на сезон “, споделя Джеймс Йорк, основен анализатор в StatsBomb. Има причина и за това: удар с крайник от една точка на терена е доста по-вероятно да влезе във вратата спрямо удар с глава – Меси чудесно го знае, по тази причина и рядко го прави. Все отново той е висок едвам към 170 см.
Мнозинството от головете и ударите му идват от левия му крайник, но аржентинецът си остава гибелен даже когато шутира с сякаш служещия му единствено за подпиране. Според данните на StatsBomb е вкарал 58 гола с десния си крайник при положения с едвам 41,47 предстоящи голове. Има обаче един минус: един от непокътнатите марка голове на Меси е навлизането отдясно към центъра и точното шутиране с левия крайник в противоположния ъгъл на вратата, което рядко се случва от отсрещната страна.
„ Това ми приказва, че той съвсем в никакъв случай не се озовава в тази зона, другояче щяхме да сме го отбелязали при проучването си – разяснява Йорк. – Явно, и евентуално умно като решение, постоянно си създава удар или пас с левия крайник, но въпреки всичко е забавно мъничко наблюдаване. “
Затова и, при навлизането на Меси надълбоко в 30-те му години и (предполагаемо) в залеза му, един взор към дребните му дефекти ни оказва помощ да си разбираем за какво въобще е толкоз популярен. Отговорите са два: 1) нещата, в които не е толкоз добър, не са толкоз значими за играта в атака; 2) в случай че не може да прави нещо по-добре от всички останали, прави по този начин, че съвсем да не му се постанова да го прави.
Раян О ’ Ханлън, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ