Когато Ницше съветва Обикни съдбата си!“ (Amor fati“), той е

...
Когато Ницше съветва Обикни съдбата си!“ (Amor fati“), той е
Коментари Харесай

Не си ли поискаш, няма как да ти дадат…

Когато Ницше поучава „ Обикни ориста си! “ („ Amor fati “), той е надалеч от мисълта да ни каже „ Предай се! “. Метафизичната орис фактически е всемогъща и непреодолима, само че нам толкоз далечна и непроницаема, че е безсмислено да губим време в нейното разгадаване. По-добре да изживеем пълноценно това, което ни е обещано да повлияем. То е това, което има значение за нас, което в действителност назоваваме наш живот.

„ Послушанието не е човешко право “, напомня Хана Аренд, базирайки се на Кант. Не си ли поискаш - няма по какъв начин да ти дадат! И тук стигаме до волеизявлението като конституиращ детайл на демокрацията, като извор на нейната легитимация. Действаща народна власт при 7.4 млн. безропотни послушковци и към 100 хиляди своеволничещи тарикати, които им тъпчат по главите, е мъчно постижима! Нужни са дейни жители, които да са нащрек против заплахите за нейното обезличаване и даже - недоразвитост. А рискове постоянно ще има, тъй като злото надали скоро ще си тръгне от света…

Демокрацията не е статично положение. Тя е динамичният развой. Ежедневно би трябвало да бъде отвоювана! Сервилната певдо-мъдрост „ Наведена главица сабя я не сече “, разкриваща съкрушено самочувствие от столетните контузии на османското иго, е максимален зложелател на нашата народна власт. Тя прави деформациите вероятни.

Думата народна власт (народовластие) сме привикнали да тълкуваме като синоним на независимост и пълноправие. Истина е, че причина за действителни независимост и пълноправие е овластяването на народа. Няма да се разгръщам върху това, за какво свободата и равноправието са нужни за човешкото благополучие. Само свободният и равнопоставен човек има достолепие и може да реализира заложбите си, да гради щастието си. Затова мечтаехме, когато 1989 година громихме тоталитаризма, а не за фасадна народна власт с властова централа зад кулиси… Огромното болшинство от българите живеят през днешния ден с чувството, че елитът ги смята за глупак, а не за суверен. Като че ли скрито са им лишили властта и са я скрили нейде там зад прословутото перде. А от безконтролна власт зад перде постоянно идат болки и обиди…

Как да се браним? Призивите към ръководещите за смяна и морал останаха стон в пустиня. Промяна отгоре-надолу, от елита към поданството, у нас мъчно се случва или е козметична. Това демонстрира опитът. За връщането на властта при суверена ще трябват очевидно старания отдолу-нагоре. Натиск върху елита. Освен непрекъсната зоркост, подготвеност за митинг и медийно осветляване на безобразия, значимо средство в този развой е локалният референдум. Той е коректив на пороци в политиката, на преднамерен субективизъм, произлизащ от корупция. Наскоро Трън показва силата на тази мярка за директна народна власт, избавяйки се посредством нея от нежелана инвестиция в златодобив. Борбата на трънчани, приключила с успех (93% избор против мините), дава кураж и става образец за подражателство, парадигма по локално самоуправление.

Винаги, когато се постанова решение по важен въпрос, засягащ директно и значително живота на локалните хора, същите тези хора би трябвало да бъдат питани за мнение. Дали въпросът е важен, следва да покажат публични полемики, експертни отзиви, подписки и причини на местни покровителствен начинания. Това е директна народна власт в деяние, отпор против задкулисие и корупция. Припомням, канонът на народовластието учи: няма по-голяма легитимационна мощ от националния избор. Глас национален, глас божи. Всеки различен механизъм за взимане на решения е разкол и компромис, даже когато се приказва за „ общодържавен интерес “.

Работодателските организации наподобяват обезпокоени от националния избор в Трън. Наскоро в своя декларация загатват за законови промени, ограничаващи ролята на локалните референдуми като коректив на административен субективизъм. Тази антитеза на гражданските права и свободи надали ще завоюва необятни благосклонности. Напротив, законодателството ни на всяко равнище и във всяка област следва да се реформира в интерес на гражданското включване. Това ще има животворно влияние върху цялата страна.

Тъй като работодателите възприемат света най-много в стопански категории, ще ги улесня с стопански образец. Защо всяка пазарна стопанска система се нуждае от Комисия по защита на конкуренцията? Защото монополите и олигополите задушават свободната самодейност на дребните бизнесмени. Многобройните дребни артисти поддържат конкуренцията жива, а без нея няма работещ пазар. Или другояче казано, пазарна стопанска система без свободна самодейност е немислима. Същото важи и за свободната конкуренция на хрумвания и ползи в обществото. Когато бизнесът желае да ограничи въздействието на жителите, свободната самодейност се задушава, волята на суверена се омаловажава, демокрацията линее.

Същевременно за всички е ясно, че пропукването на статуквото под натиска на директната народна власт не значи завършек на задкулисието. То неизбежно ще се приспособява към новите закани за ползите си и чакам противопоставяне посредством опорочаване на локалните референдуми с чалга-лобизъм, пазаруване на гласове и корупция. Такива домогвания страната и гражданското общество би трябвало да пресекат навреме. В противоположен случай локалният референдум, признакът на демократичното начало, може несправедливо да бъде окарикатурен…

Недопустимо е също по този начин изпълнителната власт да се държи като мащеха на излъчилата я народна власт. Резултат от легален, почтен и свободен избор не трябва да бъде релативиран и подценяван. Немислимо е въпреки всичко държавната администрация, прислужникът, който суверенът е определил да пази ползите му, да има нелоялно държание към своя стопанин или хайде по модерному да го назовем шеф. Това етично предписание би следвало да е елементарно разбираемо и за работодателските организации. И по този начин, абсолютно почитание на резултат от законно допитване до народа е основополагащ консенсус за една народна власт. Добре би било, най-накрая и у нас, това предписание да има безпрекословна мощ и да е недосегаемо за лобистки домогвания.

Да се върнем още веднъж на проблема Трън. Референдумът от 11.06.2017 година сподели че 93% от популацията на община Трън са срещу разкриване на златни мини в локалните землища, считайки ги за рискови за природата и своето здраве. На 20.06.2017 година Върховният административен съд удостовери законността на референдума. На 3.07.2017 година Министерството на околната среда и водите разгласява на интернет страницата си известие за преустановяване на процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда. Местното население, в тази ситуация суверенът, с облекчение и удовлетворение счете, че изпълнителната власт се е съобразила с волята му. Ето, че министър Нено Димов извършва даденото на 13.06.2017 година в изявление за бТВ заричане: признае ли Върховен административен съд трънския референдум за легален, Министерство на околната среда и водите стопира процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда. Преди това даже самият вложител „ Евромакс сървисиз ЕООД “ бе обявил в отворено писмо до жителите на община Трън, общинската администрация и медиите, че прекратява активността си в Трънско.

Кратка бе, обаче, насладата на трънчани. Оказа се, че юридически процедурата не е постоянно прекъсната. И досега изискваният от закона административен акт липсва. Използвам случая от уеб страницата на OFFNews да предам молбата на трънчани и ръководителя на УС на съдружие „ За Трън “ госпожа Румяна Боянова към министър Нено Димов. Местните хора молят в символ на почитание към техния избор министър Димов навреме, съответно и еднопосочно да приключи процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда на капиталово предложение „ Добив и преправка на подземни благосъстояния – железни потребни изкопаеми – златно-сребърни руди от находище Трън, землище на гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник “. Същевременно молят да бъде постановена обява на решението на интернет-страницата на Министерство на околната среда и водите (чл. 2, алинея 4, т. 2).

Радващ е фактът, че въпреки всичко малко по малко българското гражданско общество излиза от летаргията. Пропуснатите в предишното благоприятни условия и позволените безобразия са факт. И Трън, и в този момент Ъглен обаче приказват за растящото самочувствие на суверена. Българинът осъзнава, че има освен отговорности, а на първо място – права!
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР