Когато Ницше е на единайсет години, умира баба му и

Когато Ницше е на единайсет години, умира баба му и най-сетне майка му е свободна да ръководи независимо семейството си. След няколко несполучливи опита Франциска и двете деца се реалокират в ъглова къща на „ Вайнгартен “ през 1858 година, сносна, само че с нищо незабележителна наумбургска улица. Сега Ницше има лична стая. Много скоро си основава табиет да работи до среднощ и да става в пет часа сутринта, с цел да продължи. Това е началото на живот, който назовава Selbstüberwindung, „ себепреодоляване “, значим принцип, който по-късно развива метафизично, само че към този момент единственото, което се постанова да преодолява, е съсипващо неприятното му здраве. Мъчителните пристъпи на главоболие с повръщане и мощна болежка в очите от време на време не престават цяла седмица, през което време би трябвало да лежи в затъмнена стая със спуснати пердета. И най-малката светлина пронизва очите му. И дума не може да става за четене, писане и даже някаква обвързвана мисъл. Между Великден на 1854 година и Великден на 1855 година да вземем за пример Ницше отсъства от учебно заведение сумарно шест седмици и пет дни. Когато е здрав, употребява, както го назовава, „ величието на волята “, с цел да изпреварва съучениците си. Наумбургската Катедрална гимназия не е просветителна дупка, само че Ницше доста си мечтае по някакъв метод да попадне в „ Шулпфорта “, най-реномираното класическо учебно заведение на Германския съюз.
„ Пфорта, Пфорта, бленувам единствено за Пфорта “ – написа той, когато е на 10 години. „ Пфорта “ е жаргонното название, употребявано от възпитаниците на учебното заведение, а самонадеяното му споменаване от Ницше приказва за силата на неговия блян.
„ Пфорта “ дава обучение на двеста момчета на възраст от четиринайсет до двайсет години, като се избират деца, чиито татковци, като този на Ницше, са умряли в работа на пруската черква или страна. Процесът на асортимент на претендентите доста припомня на приказката за Пепеляшка, когато пратениците на принца пътували из цялата страна, търсейки момиче, на чийто крайник ще стане изгубената обувка. Те идват в Наумбург, когато Ницше е на тринайсет, и макар несигурните му познания по математика, остават задоволително впечатлени, с цел да му предложат място през идната есен.
„ Аз, бедната Лама – написа Елизабет с нормалния си драматизъм, – се почувствах зле използвана от ориста. Спрях да се храня и легнах в прахта, с цел да умра. “ Страданието ѝ е породено не от злоба към брат си поради първокласното му обучение, а от тъгата, че месеци наред няма да го вижда вкъщи. Самият Ницше също не е лишен от неприятни интуиции. С наближаването на деня за тръгване майка му оповестява, че възглавниците му били мокри от сълзи, само че през деня се държал наперено.
„ Беше вторник сутринта, когато излязох през градските врати на Наумбург... към момента ми се привиждаха ужасите на страховита нощ и бъдещето пред мен бе забулено със злокобно сиво було. За първи път напусках дома на родителите си за дълго, дълго време... Раздялата ме извърши с отчаяние; треперех при мисълта за бъдещето... мисълта, че занапред нататък към този момент няма да мога да се приписвам напълно на мислите си, че съучениците ми ще ме откъснат от най-любимото ми занятие – тази мисъл извънредно ме тревожеше... всяка минала минута ставаше все по-страшно, даже когато видях Пфорта да проблясва в далечината, тя ми се стори повече като затвор, в сравнение с като алма матер... Изведнъж сърцето ми се извърши с възвишени усеща. Възнесох се към Бог в безмълвна молитва и надълбоко успокоение обхвана духа ми. Да, Господи, благослови моето влизане и отбрани ме, дух и тяло, в това огнище на Светия дух. Изпрати ангел да ме води победоносно в борбите, които ще повеждам... това те апелирам, Господи! Амин. “
Приликата на „ Пфорта “ със затвор се дължи на нейното пораждане като цистерциански манастир. Разположена в изолираната котловина на един приток на Зале, на към шест километра южно от Наумбург, тя е заобиколена от триметрови стени с дебелина две педи и половина, затварящи 280 декара плодородна земя, осеяна с нормалните манастирски улеснения: езерце с шарани, пивоварна, лозе, ливади за сено, ниви и пасища в близост, хамбари, мандра, конюшни, ковачница, каменни галерии и голям брой прелестни готически здания. Като разширена версия на бащиния му дом в Рьокен, това е църковна цитадела, предопределена да устоява на политически превратности, най-важни от които, особено за „ Пфорта “, са религиозните войни от XVI–XVII в. Когато битките са прекъснати и католицизмът е пропъден, принц-курфюрстът на Саксония, който поддържа Мартин Лутер, афишира „ Пфорта “ за Prinzenschule. Това е едно от най-важните латински учебни заведения, основани през 1528 година от Шварцерд, който оказва помощ на Лутер за превода на Стария завет на немски. Освен латинския и гръцкия, които са основата на висшето обучение, Шварцерд вкарва преподаване на иврит, което разрешава на учените да четат великите еврейски текстове в оригинал, а не като преводи, които доста постоянно са политически или теологически изкривени. Това е смела стъпка против многовековната църковна цензура и дава на всеки академик опция за самостоятелен разбор.
По времето, когато Ницше влиза в просветителната система, тя е леко модифицирана от Вилхелм декор Хумболт, брат на фамозния откривател, географ и академик Александър. Приятел на Шилер и Гьоте, Хумболт е политически повлиян от пребиваването си в Париж скоро след завладяването на Бастилията. „ Париж и Франция към този момент много ми дотегнаха – написа той с необикновена за двайсет и две годишен юноша зрялост и невъзмутимо заключава, че е станал очевидец на нужните родилни страдания за основаването на нова рационалност. – Човечеството, измъчено от една прекаленост, е насила да търси избавление в друга. “