Вдъхновението Едуард Успенски
Когато научих за гибелта на Едуард Успенски, първата ми мисъл не беше, че светът загуби "бащата на Чебурашка ", както го назовават мнозина. За мен персонално си отиде не просто създателят на обичани детски книги, а Човек (с основна буква), с който ме срещна шансът на журналистическата специалност. Преди съвсем 10 години дружно с тогавашната фотографка на ДУМА (Благовеста Цветкова) следвахме именития публицист из цяла София. Въпреки предварителните ангажименти да се забележим в Руския културно-информационен център, часът и мястото на срещата се трансформираха. Чакахме го на Панаира на книгата в НДК, само че и там се разминахме. Разбрахме, че пътува към СУ "Св. Климент Охридски " за лекция пред студенти, и успяхме да стигнем там даже преди него - толкоз беше значимо да се възползваме от шанса, че гостува в България! Интервюто не беше дълготрайно, само че се трансформира в един от тези редки диалози, които въодушевяват и окриляват. И остават вечно в съзнанието.
Едуард Успенски е от малцината, които могат да се похвалят със сюжети към над 40 анимации и още толкоз литературни творби с забавни и увлекателни персонажи. Доста от тях станаха обичани на няколко генерации - Пластилиновата гарга, Чичко Ау и даже луничавият Антошка. В част от историята на руските рисувани филмчета се трансфораха Чичо Фьодор, Котаракът Матроскин, Старицата Шапокляк (според непотвърдена информация обликът е копие на някогашната жена на писателя), Крокодилът Гена и, несъмнено, симпатичният воин с огромни уши и трогателни очи. "Искрено се надявам Чебурашка в действителност да провокира у децата най-хубави усеща и да ги възпитава в положително ", показа Успенски пред ДУМА (6.12.2008). И добави: "Разбира се, че измисленият от мен облик оказва помощ във финансово отношение - с изключение на книгите, се вършат играчки с неговото име, продават се сувенири, компактдискове. Но към момента не съм станал милионер. Дай боже, нека оказват помощ японците в това отношение. Тогава ще имам лично студио и ще върша филми, които на мен ми харесват. "
Писателят обаче призна за читателите на вестника ни, че неговият любим е "Жаб Жабич Сковородкин - огромен жабок, основан в Института по генетика. По една случайност съзнанието на младши теоретичен помощник попада в мозъка на Жаб Жабич, който се трансформира в мощно, само че наивно създание, доста обичано от децата. Те даже издигат кандидатурата на жабока за кмет на града. В книгата участва и политически детайл, та по едно време се притеснявах, че поради това няма да бъде издадена. " (Произведението излиза от щемпел през 2007 година - б.а.)
Успенски в никакъв случай не остава отвън публичния живот и външнополитическата конюнктура. Има лично мнение по много въпроси. Заедно с Лия Ахеджакова, Владимир Войнович и Андрей Макаревич са измежду малцината, които поддържат Украйна, отстояват правата на страната в Крим и Донбас, а също по този начин осъждат войната като цяло. Не се опасява да подлага на критика и малкия екран: "Ако в някакво шоу се появява порядъчен човек, по предписание го изрязват, дават думата на някакви неистови приятели. Количеството мръсотия, което се изля върху Обама и Киев, е немислимо, всеки ден 4-5 стратегии дълбаят по тематиката. А хората гледат, изключително в провинцията, и имат вяра... "
Всъщност животът на Едуард Николаевич Успенски стартира на 22 декември 1937 година в Егоревск, Московска област. Момчето пораства в нормално на пръв взор семейство: майка му е инженер-машиностроител, а бащата е кинолог в ловдния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Домът им постоянно е цялостен с животни - и кучета, и котки, и даже таралеж Никита. Освен това бъдещият публицист има двама братя - Игор и Юрий, по тази причина детството му е ярко, пространно и блестящо - същото, каквото пресъздава по-късно в творбите си.
Остава без татко, когато е едвам на 10. Училището не му спори, оценките "не са за пред хора ", само че пък измисля хиляди способи да избегне последствията на неприемливото си държание. Всичко се обръща на 180 градуса, откакто си чупи неприятно крайници и за дълго остава в болница. Именно тогава моли майка си да му донесе учебниците, с цел да не изостава от връстниците. Нещо повече - даже ги изпреварва. И приключва междинното си обучение с безчет грамоти и победи на разнообразни олимпиади.
Най-много му върви математиката. Затова, без да се замисля, кандидатства в Московския авиационен институт, а след завършването му работи по специалността. Но не съумява да стане популярен инженер в промишлено дружество, тъй като има по-голяма фантазия - да написа книги. "За писателя е значимо да има техническо обучение. Хуманитарното е все едно да запълниш един долап с книги ", уверен е Успенски.
Още като дребен той съчинява хумористични скечове, занимателни стихчета и песнички за разнообразни учебни празници. В студентските си години написа за локалния Клуб на радостните и съобразителните, стартира да праща в редакции и издателства първите си разкази. Произведенията му, цялостни със ирония, се разгласяват много рядко. Но още тогава Успенски схваща, че желае да завладее друга публика.
"Често ми споделяха: "Децата не се нуждаят от това ", постоянно намираха защо да се заядат. Отвсякъде ми отказваха. Но продължавах да пиша. Ходех по учебни заведения, четях авторски новели на подрастващите, те се смееха и чакаха продължението. А "отгоре " ме убеждаваха: "Децата не се интересуват от това! "
Не се знае каква щеше да е ориста на писателя, в случай че не бе получил поръчка да напише сюжет за анимационен филм. Така през 1969 година се ражда "Антошка ", който незабавно печели благосклонността на дребните фенове. Следва стихосбирката "Смешно слонче ", творбата "Училище за клоуни ", пиесата "Трийсет дни на Кашчей Безсмъртни "... Става създател и на редица излъчвания "Радиобавачка " и "АБВГДейка ". Излиза и една от най-популярните книги на Успенски - "Крокодилът Гена и неговите другари ". Появяват се още няколко хрумвания, осъществени от "Союзмультфильм ". И напълно естествено идва славата и любовта на децата. Писателят откровено й се радва и даже не подозира, че ще би трябвало да се бори за интелектуалната си благосъстоятелност.
Конфликтът за авторските права стартира много преди решението да се снимат нови епизоди на "Простоквашино " без знанието на създателя. Още през 80-те години на ХХ век "Красный Октябрь " пуска на пазара шоколадчета "Чебурашка ", като "пропуска " да се допита до "бащата " на известния персонаж. По-късно, когато фабриката губи делото, управата не стопира да упреква Успенски, че е "откраднал от децата бонбони ", тъй като се постанова да спре производството им.
Доста по-сериозно се оказа ситуацията с новите епизоди на обичани анимации по сюжет на фамозния публицист. За да го изключат от основаването на сериите, значително преработват сюжета, с което създателят изрично не желае да се съгласи. "Много хора мислят, че могат да пишат, само че изключително малко писатели са надарени с гения да измислят забавен сюжет ", съобщи той и пред ДУМА. Отново се стига до съд и все пак, не се намира консенсус. А Едуард Успенски се разболява доста тежко. И към този момент не е сред живите.
Поклон...
.jpg )
Чебурашка е най-известният облик на създателя
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Произведенията на писателя са преведени на повече от 25 езика, книгите му са издавани във Финландия, Холандия, Франция, Япония, Съединени американски щати...
Едуард Успенски е от малцината, които могат да се похвалят със сюжети към над 40 анимации и още толкоз литературни творби с забавни и увлекателни персонажи. Доста от тях станаха обичани на няколко генерации - Пластилиновата гарга, Чичко Ау и даже луничавият Антошка. В част от историята на руските рисувани филмчета се трансфораха Чичо Фьодор, Котаракът Матроскин, Старицата Шапокляк (според непотвърдена информация обликът е копие на някогашната жена на писателя), Крокодилът Гена и, несъмнено, симпатичният воин с огромни уши и трогателни очи. "Искрено се надявам Чебурашка в действителност да провокира у децата най-хубави усеща и да ги възпитава в положително ", показа Успенски пред ДУМА (6.12.2008). И добави: "Разбира се, че измисленият от мен облик оказва помощ във финансово отношение - с изключение на книгите, се вършат играчки с неговото име, продават се сувенири, компактдискове. Но към момента не съм станал милионер. Дай боже, нека оказват помощ японците в това отношение. Тогава ще имам лично студио и ще върша филми, които на мен ми харесват. "
Писателят обаче призна за читателите на вестника ни, че неговият любим е "Жаб Жабич Сковородкин - огромен жабок, основан в Института по генетика. По една случайност съзнанието на младши теоретичен помощник попада в мозъка на Жаб Жабич, който се трансформира в мощно, само че наивно създание, доста обичано от децата. Те даже издигат кандидатурата на жабока за кмет на града. В книгата участва и политически детайл, та по едно време се притеснявах, че поради това няма да бъде издадена. " (Произведението излиза от щемпел през 2007 година - б.а.)
Успенски в никакъв случай не остава отвън публичния живот и външнополитическата конюнктура. Има лично мнение по много въпроси. Заедно с Лия Ахеджакова, Владимир Войнович и Андрей Макаревич са измежду малцината, които поддържат Украйна, отстояват правата на страната в Крим и Донбас, а също по този начин осъждат войната като цяло. Не се опасява да подлага на критика и малкия екран: "Ако в някакво шоу се появява порядъчен човек, по предписание го изрязват, дават думата на някакви неистови приятели. Количеството мръсотия, което се изля върху Обама и Киев, е немислимо, всеки ден 4-5 стратегии дълбаят по тематиката. А хората гледат, изключително в провинцията, и имат вяра... "
Всъщност животът на Едуард Николаевич Успенски стартира на 22 декември 1937 година в Егоревск, Московска област. Момчето пораства в нормално на пръв взор семейство: майка му е инженер-машиностроител, а бащата е кинолог в ловдния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Домът им постоянно е цялостен с животни - и кучета, и котки, и даже таралеж Никита. Освен това бъдещият публицист има двама братя - Игор и Юрий, по тази причина детството му е ярко, пространно и блестящо - същото, каквото пресъздава по-късно в творбите си.
Остава без татко, когато е едвам на 10. Училището не му спори, оценките "не са за пред хора ", само че пък измисля хиляди способи да избегне последствията на неприемливото си държание. Всичко се обръща на 180 градуса, откакто си чупи неприятно крайници и за дълго остава в болница. Именно тогава моли майка си да му донесе учебниците, с цел да не изостава от връстниците. Нещо повече - даже ги изпреварва. И приключва междинното си обучение с безчет грамоти и победи на разнообразни олимпиади.
Най-много му върви математиката. Затова, без да се замисля, кандидатства в Московския авиационен институт, а след завършването му работи по специалността. Но не съумява да стане популярен инженер в промишлено дружество, тъй като има по-голяма фантазия - да написа книги. "За писателя е значимо да има техническо обучение. Хуманитарното е все едно да запълниш един долап с книги ", уверен е Успенски.
Още като дребен той съчинява хумористични скечове, занимателни стихчета и песнички за разнообразни учебни празници. В студентските си години написа за локалния Клуб на радостните и съобразителните, стартира да праща в редакции и издателства първите си разкази. Произведенията му, цялостни със ирония, се разгласяват много рядко. Но още тогава Успенски схваща, че желае да завладее друга публика.
"Често ми споделяха: "Децата не се нуждаят от това ", постоянно намираха защо да се заядат. Отвсякъде ми отказваха. Но продължавах да пиша. Ходех по учебни заведения, четях авторски новели на подрастващите, те се смееха и чакаха продължението. А "отгоре " ме убеждаваха: "Децата не се интересуват от това! "
Не се знае каква щеше да е ориста на писателя, в случай че не бе получил поръчка да напише сюжет за анимационен филм. Така през 1969 година се ражда "Антошка ", който незабавно печели благосклонността на дребните фенове. Следва стихосбирката "Смешно слонче ", творбата "Училище за клоуни ", пиесата "Трийсет дни на Кашчей Безсмъртни "... Става създател и на редица излъчвания "Радиобавачка " и "АБВГДейка ". Излиза и една от най-популярните книги на Успенски - "Крокодилът Гена и неговите другари ". Появяват се още няколко хрумвания, осъществени от "Союзмультфильм ". И напълно естествено идва славата и любовта на децата. Писателят откровено й се радва и даже не подозира, че ще би трябвало да се бори за интелектуалната си благосъстоятелност.
Конфликтът за авторските права стартира много преди решението да се снимат нови епизоди на "Простоквашино " без знанието на създателя. Още през 80-те години на ХХ век "Красный Октябрь " пуска на пазара шоколадчета "Чебурашка ", като "пропуска " да се допита до "бащата " на известния персонаж. По-късно, когато фабриката губи делото, управата не стопира да упреква Успенски, че е "откраднал от децата бонбони ", тъй като се постанова да спре производството им.
Доста по-сериозно се оказа ситуацията с новите епизоди на обичани анимации по сюжет на фамозния публицист. За да го изключат от основаването на сериите, значително преработват сюжета, с което създателят изрично не желае да се съгласи. "Много хора мислят, че могат да пишат, само че изключително малко писатели са надарени с гения да измислят забавен сюжет ", съобщи той и пред ДУМА. Отново се стига до съд и все пак, не се намира консенсус. А Едуард Успенски се разболява доста тежко. И към този момент не е сред живите.
Поклон...
Чебурашка е най-известният облик на създателя
Произведенията на писателя са преведени на повече от 25 езика, книгите му са издавани във Финландия, Холандия, Франция, Япония, Съединени американски щати...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ