Хекимян станал маршал - сълзи, цветя и речи; ние от коневръза немеем
Когато на 7 януари стотици деца пееха за вожда Ким Чен Ун по националната телевизия на КНДР, той се просълзи и ги почерпи със сладкиши. Кадрите обиколиха света. Ун е популярен водач и всички му се възхищават колкото им разрешават силите. Ако не даваш всичко от себе си, правиш неприятно усещане и… Но такива няма.
В петък сутринта сходни подиуми видяхме в студиото на бТВ. Първоначално помислих, че Хекимян е получил Нобелова премия за мир до момента в който съм бил в банята… Не беше това. Тогава ми хрумна, че несъмнено се прости с бТВ, тъй като отпътува някъде надалеч – я в Полинезия, а на МРС с марсохода… Тц, не беше и това. Капнах си няколко капки в очите и се концентрирах. И тогава се светнах: Тони отива в кабинет, откъдето ще управлява новините и няма да е в утринния блок. Добре де, рекох си, само че за какво тогава е този панаир като на заравяне на съветски олигарх или на циганска женитба? Възклицанията Ах и Ох се редуваха неведнъж – единствено Горан Брегович липсваше, почтено!
Някакви хора се суетяха край Антон, назоваваха го редника, който е носил, само че към този момент извадил от раницата маршалския скиптър! Чухме думички като „ популярен “, „ обичаме те “, „ ти направи “… Рекох си, да не би в бТВ сутин да ги подтикват с нещо по-така от енергийни питиета, само че отхвърлих тази грозна мисъл...
По едно време осъзнах, че съм песъчинка на плажа и не мога да усетя грандиозността на момента. Пред очите ми се раждаше жив класик, великан, ефирен Атлас, а ас не можех да оценя предоставеният ми късмет.
Докато се отвращавах от себе си, моми и момци се хвърляха пред камерите като живи торпили, връчваха дарове и цветя, след което с влажни очи сторваха път на идната вълна щастливци.
Накрая Антон сподели каквото бе редно да каже.
Преувеличавам, естествено. Защото от дълго време съм изгубил сензитивност към позитивното и постигнатото от другите. Зъл еснафин, мърморко, динозавър несретен, издухана флигона и несъвършен графоман – в това съм се трансформирал. Или постоянно съм бил.
Късно ми е да се трансформирам, по тази причина си напявам Ницше (идиоти, знам, че не е композитор…) с неговото: Много е мъчно да се разграничи лицемерието от наложените правила на благовъзпитание. Споко, на тази територия вършим изключение.
Тони, Антоне, господин Хекимян, многоуважаеми господин шеф, препрочети какво споделя за приятелите и неприятелите Марк Тулий Цицерон - оня дето Марк Антоний заповядал да му отрежат главата и ръцете и да ги заковат на форума в Рим, тъй като не се радвал на триумфите му.... Ако имаш време, де.
Иначе суетнята беше блага. Какви ли подиуми ще забележим, когато един ден Хекимян оглави малкия екран?
Ние, от коневръза, не ги разбираме тия работи, само че от време на време улучваме това-онова. По случайност.
Огнян Стефанов
В петък сутринта сходни подиуми видяхме в студиото на бТВ. Първоначално помислих, че Хекимян е получил Нобелова премия за мир до момента в който съм бил в банята… Не беше това. Тогава ми хрумна, че несъмнено се прости с бТВ, тъй като отпътува някъде надалеч – я в Полинезия, а на МРС с марсохода… Тц, не беше и това. Капнах си няколко капки в очите и се концентрирах. И тогава се светнах: Тони отива в кабинет, откъдето ще управлява новините и няма да е в утринния блок. Добре де, рекох си, само че за какво тогава е този панаир като на заравяне на съветски олигарх или на циганска женитба? Възклицанията Ах и Ох се редуваха неведнъж – единствено Горан Брегович липсваше, почтено!
Някакви хора се суетяха край Антон, назоваваха го редника, който е носил, само че към този момент извадил от раницата маршалския скиптър! Чухме думички като „ популярен “, „ обичаме те “, „ ти направи “… Рекох си, да не би в бТВ сутин да ги подтикват с нещо по-така от енергийни питиета, само че отхвърлих тази грозна мисъл...
По едно време осъзнах, че съм песъчинка на плажа и не мога да усетя грандиозността на момента. Пред очите ми се раждаше жив класик, великан, ефирен Атлас, а ас не можех да оценя предоставеният ми късмет.
Докато се отвращавах от себе си, моми и момци се хвърляха пред камерите като живи торпили, връчваха дарове и цветя, след което с влажни очи сторваха път на идната вълна щастливци.
Накрая Антон сподели каквото бе редно да каже.
Преувеличавам, естествено. Защото от дълго време съм изгубил сензитивност към позитивното и постигнатото от другите. Зъл еснафин, мърморко, динозавър несретен, издухана флигона и несъвършен графоман – в това съм се трансформирал. Или постоянно съм бил.
Късно ми е да се трансформирам, по тази причина си напявам Ницше (идиоти, знам, че не е композитор…) с неговото: Много е мъчно да се разграничи лицемерието от наложените правила на благовъзпитание. Споко, на тази територия вършим изключение.
Тони, Антоне, господин Хекимян, многоуважаеми господин шеф, препрочети какво споделя за приятелите и неприятелите Марк Тулий Цицерон - оня дето Марк Антоний заповядал да му отрежат главата и ръцете и да ги заковат на форума в Рим, тъй като не се радвал на триумфите му.... Ако имаш време, де.
Иначе суетнята беше блага. Какви ли подиуми ще забележим, когато един ден Хекимян оглави малкия екран?
Ние, от коневръза, не ги разбираме тия работи, само че от време на време улучваме това-онова. По случайност.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ