Когато на 15 юни 1940 г. съветски войници навлизат в

Когато на 15 юни 1940 година руски бойци навлизат в Литва, локалните хора ги посрещат с цветя. Но насладата им бързо отминава - напълно скоро те осъзнават, че това е въведения към заграбването на трите балтийски републики.

Архивите още пазят фрагменти от това време - поданици на литовската столица Вилнюс махат радостно на навлизащите в града бойци от Червената войска. Скоро по-късно обаче страната ще стане част от Съветския съюз. Както и другите две балтийски републики Латвия и Естония.

До оня съдбовен 15 юни 1940 година малко на брой литовци са се чувствали застрашени от диктатора Йосиф Сталин. Витаутас Петкявичиус, по това време млад скаут, си спомня: " Дори литовската войска ги посрещна другарски - с военна музика и букети цветя. Всичко беше чудесно инсценирано. Хората се разсъниха чак когато стартира това безбожно съветизиране на Литва. "

Предисторията

В края на септември 1939 година, откакто към този момент са си поделили Полша, Хитлер и Сталин се договарят и за още нещо - със секретна спомагателна уговорка към пакта Рибентроп-Молотов те се схващат Литва да си върне суверенитета над Вилнюс и прилежащите региони, с което (поне временно) поставят завършек на един остарял полско-литовски спор. А откакто Литва отхвърля дръзкото предложение на Хитлер да стане един тип немски протекторат, " фюрерът " взема решение да направи подарък на своя другар Сталин - предлага му да вземе Литва, а в подмяна желае една област в Източна Полша, която съгласно първичните договорености за подялбата на Полша е трябвало да отиде в ръцете на Москва.

На Хитлер въобще не му е било мъчно да се откаже от Литва, изяснява историкът Алгимантас Каспаравичиус, базирайки се на тайните протоколи към пакта Рибентроп-Молотов: " Хитлер споделя тогава: Нека Сталин вземе всичко. И без това рано или късно ще сложим ръка върху целия балтийски район. А в същото време литовците дано видят какво е да си под руска власт ".

Август 1939 година: подписването на Пакта за ненападение сред нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики, прочут като Пакта Рибентроп-Молотов

Пактът сред Хитлер и Сталин има дълга предистория. Първите разсъждения за делба на територии датират от ноември 1925 година. Това излиза наяве от дипломатическата преписка сред Берлин и Москва, изяснява Каспаравичиус. Така да вземем за пример руският посланик Сергей Александровский е записал през 1925 година следното: " В средносрочна вероятност Германия може да ни предложи да вземем Естония и Латвия ". Точно това се случва през 1939 година.

Заграбването

Докато през лятото на 1940 година войските на Вермахта напредват към Париж, в тила им Сталин се заема с осъществяването на проекта: откакто Литва, Латвия и Естония подписват съглашения за взаимопомощ с Москва, 75 хиляди руски бойци са изпратени в трите балтийски страни. Скоро по-късно руското управление упорства за изпращането на още войски, а на 14 юни 1940 година подрежда разпускането на литовското държавно управление и желае публично позволение да навлезе в страната. На 15 юни 300 хиляди руски бойци прекосяват границата и окупират Литва. А два дни по-късно, на 17 юни 1940, същата орис сполетява и Естония и Латвия. Няколко седмици по-късно в трите балтийски републики се организират псевдоизбори. Те приключват с провъзгласяването на трите балтийски страни за " социалистически руски републики ", които след това публично молят Москва да ги одобри в състава на Съюз на съветските социалистически републики. В началото на август 1940 година Народното събрание в Москва преглежда молбите им и, естествено, утвърждава приема им.

" Всеки, дръзнал да каже, че това е окупация, си е имал тогава големи проблеми ", споделя литовският журналист Антанас Гайлиус. И освен в тези години - тематиката си остава табу през цялата руска епоха, добавя той. Най-вече представители на съветското малцинство, освен това надалеч освен по-възрастните, и до през днешния ден не одобряват тази позиция.

" Следващият, апелирам " - написа на тази подигравка, която изобразява балтийските републики пред " кабинета " на Сталин

Репресии, депортации, разстрели

" Много бързо след навлизането на Червената войска започнаха всеобщите арести - още през юни. А през юли бяха осъществени и първите разстрели. Този интервал - сред 1940 и 1941, както и след 1944 година - това беше същински призрачен сън, от който и до през днешния ден не мога да се отърся ", споделя старата естонка Хели Сузи.

Още през лятото на 1940 година новата руска власт стартира да прави всеобщи репресии: " Първо подгониха икономическия хайлайф и всички по-известни персони. Сред тях имаше доста другари и сътрудници на татко ми - юристи, съдии. Около 20 хиляди души бяха депортирани. От тях по-късно се завърнаха най-вече 4 хиляди души. Извършваха и всеобщи убийства: за една година - от 1940 до 1941 - бяха избити 60 хиляди души. Това не си го изобретявам, написа го в формалните документи ", споделя Хели Сузи.

Уроците на историята

" В днешната политическа конюнктура не можем да чакаме, че съветските историци внезапно ще кажат: да, това си беше окупация. Повечето от тях не виждат нищо аморално в държанието на Москва от това време ", споделя латвийският историк Янис Керус и поучава политическите елити в балтийските страни в никакъв случай да не не помнят уроците от това време. " През 1940 година балтийските страни не бяха част от никакви съюзи. Предпочитаха да бъдат неутрални. И въпреки че се отнасяха другарски към Съветския съюз, това не ги избави. Затова участието в НАТО е за тях значима гаранция за сигурността им през днешния ден ", показва Керус.