Италия може да се превърне в подводен камък за Европейската централна банка
Когато мандатът на Марио Драги наближаваше края си, аз издигнах тезата, че новият ръководител би трябвало да се стреми да поддържа инфлацията ниска (ястреб), написа икономистът Фабрицио Ферари. Затова въобще не бях оптимист, когато наследникът на Драги се оказа Кристин Лагард - потвърден гълъб, както може да се съди от близостта ѝ с изтъкнати кейнсианци като Оливие Бланшар.
Но в тази публикация ще защитя нейната позиция от 12 март, когато, говорейки за икономическите проблеми, подбудени от рецесията с ковид, тя разгласи, че не е работа на централните банкери да предотвратяват разпространяването им на финансовите пазари. Тази позиция беше гневно нападната от публиката и медиите в Италия и даже от президентът на страната Серджио Матарела. Има най-малко три аргументи за какво в този случай Лагард е права.
Има ограничавания пред паричната политика
Първо, би трябвало да разберем какво сподели Лагард - че не е нейна работа да стопира цените на държавните скъпи бумаги в еврозоната да се движат. Това, механически видяно, е изцяло вярно. Всъщност, в случай че вземем поради концепцията за централната банка като заемодател от последна инстанция, откриваме, че не би трябвало да има политики, посредством които тя да влияе на цените на активите.
Ролята на централната банка (т.е. на кредитора от последна инстанция в системата на фиатни пари и банкиране с частични резерви) би трябвало да е обезпечава ликвидност на краткотрайно неликвидни - само че платежоспосбни, т.е. структурно постоянни - търговски банки. По никакъв метод паричната политика не би трябвало да има общо с направляването на цените на активите, макар че това се случва постоянно в еврозоната от оповестяването на количествените удобства през март 2015 година
Това по този начин, тъй като когато централната банка го направи се задействат резултатите на Кантийон, а резултатът от тях е както неправилни вложения, по този начин и изкуствено доста увеличение на риска в системата. Последното е разследване от общото намаление на доходността на активите, което подтиква икономическите сътрудници да влагат във все по-рискови принадлежности.
Видно е, че Европейската централна банка е мощно интервенционистка институция. Достатъчно е да се каже, че нейният баланс възлиза на 40% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната и че европейската банкова система е залята от свръхрезерви на стойност 1,5 трлн. евро. Затова е мъчно да се види по какъв начин може да се оправдае спомагателната интервенция в стопанската система посредством инструментите на паричната политика.
Институционната рамка на Европейски Съюз
Тук аргументът е доста принципен. Първо, еврозоната е паричен съюз, в който членовете имат финансов суверенитет. Проблемът с сходна рамка е, че италианските парични националисти, кейнсианците, псевдоикономистите от школата на актуалната парична доктрина и политиците социалисти в Италия схващат това по следния метод: " компликациите би трябвало да се поемат от всички, а изгодите би трябвало да са за всеки обособен член. "
Точно заради тази причина институционалната рамка на еврозоната към този момент дава парични транзакции. Тоест тя обезпечава " избавителна мрежа " за държавни управления като италианското, които имат потребност паричната политика да покрива цената на дълга им. Но, явно, в тези случаи страната подписва меморандум за схващане, с който трансферира финансовия си суверенитет на европейско ниво.
Проблемът е, че италианските политици желаят да изстискат всеки различен европеец, без да се съгласяват да одобряват тези фискални и институционални промени, които могат да намалят дълговото им ниво и да им разрешат по-лесното му финансиране. С други думи, италианците желаят да бъдат избавени от Европейски Съюз, без да одобряват каквито и да е било условия.
Второ, не трябва да забравяме, че ЕЦБ към този момент съществено подкрепя италианското държавно управление: Програмата за закупуване на обществен дълг към този момент инжектира към 370 милиарда евро посредством изкупуване на италиански държавни скъпи бумаги и още 530 милиарда евро в Германия по същия метод.
Текущото положение на италианската стопанска система
Казано непосредствено, няма какво да направи паричната политика за положението на Италия. Страната е очевиден образец за капиталоконсумираща стопанска система, в която вложенията се срутват, а продуктивността на труда стагнира. Освен това неприятната демографска картина (25% от жителите на страната са над 65-годишни) и понижаващата се раждаемост оказват сериозен стрес върху локалната пенсионна система, която беше извънредно зле конструирана през 70-те и 80-те години.
Няма вълшебен паричен или финансов трик, който може да избави Италия през днешния ден. Единственото допустимо деяние е да се намалят разноските за пенсии, които са вторите най-високи по отношение на Брутният вътрешен продукт измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване, директно след тези на Гърция. Държавата би трябвало да употребява тези средства, за опазване на здравето и намаление на налозите.
Но тези политики не могат и не би трябвало да занимават един централен банкер. Именно за такива дейности обаче би трябвало да упорстват всички европейски сътрудници на Италия, с цел да ѝ разрешат да кандидатства за финансиране. /money.bg
Но в тази публикация ще защитя нейната позиция от 12 март, когато, говорейки за икономическите проблеми, подбудени от рецесията с ковид, тя разгласи, че не е работа на централните банкери да предотвратяват разпространяването им на финансовите пазари. Тази позиция беше гневно нападната от публиката и медиите в Италия и даже от президентът на страната Серджио Матарела. Има най-малко три аргументи за какво в този случай Лагард е права.
Има ограничавания пред паричната политика
Първо, би трябвало да разберем какво сподели Лагард - че не е нейна работа да стопира цените на държавните скъпи бумаги в еврозоната да се движат. Това, механически видяно, е изцяло вярно. Всъщност, в случай че вземем поради концепцията за централната банка като заемодател от последна инстанция, откриваме, че не би трябвало да има политики, посредством които тя да влияе на цените на активите.
Ролята на централната банка (т.е. на кредитора от последна инстанция в системата на фиатни пари и банкиране с частични резерви) би трябвало да е обезпечава ликвидност на краткотрайно неликвидни - само че платежоспосбни, т.е. структурно постоянни - търговски банки. По никакъв метод паричната политика не би трябвало да има общо с направляването на цените на активите, макар че това се случва постоянно в еврозоната от оповестяването на количествените удобства през март 2015 година
Това по този начин, тъй като когато централната банка го направи се задействат резултатите на Кантийон, а резултатът от тях е както неправилни вложения, по този начин и изкуствено доста увеличение на риска в системата. Последното е разследване от общото намаление на доходността на активите, което подтиква икономическите сътрудници да влагат във все по-рискови принадлежности.
Видно е, че Европейската централна банка е мощно интервенционистка институция. Достатъчно е да се каже, че нейният баланс възлиза на 40% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната и че европейската банкова система е залята от свръхрезерви на стойност 1,5 трлн. евро. Затова е мъчно да се види по какъв начин може да се оправдае спомагателната интервенция в стопанската система посредством инструментите на паричната политика.
Институционната рамка на Европейски Съюз
Тук аргументът е доста принципен. Първо, еврозоната е паричен съюз, в който членовете имат финансов суверенитет. Проблемът с сходна рамка е, че италианските парични националисти, кейнсианците, псевдоикономистите от школата на актуалната парична доктрина и политиците социалисти в Италия схващат това по следния метод: " компликациите би трябвало да се поемат от всички, а изгодите би трябвало да са за всеки обособен член. "
Точно заради тази причина институционалната рамка на еврозоната към този момент дава парични транзакции. Тоест тя обезпечава " избавителна мрежа " за държавни управления като италианското, които имат потребност паричната политика да покрива цената на дълга им. Но, явно, в тези случаи страната подписва меморандум за схващане, с който трансферира финансовия си суверенитет на европейско ниво.
Проблемът е, че италианските политици желаят да изстискат всеки различен европеец, без да се съгласяват да одобряват тези фискални и институционални промени, които могат да намалят дълговото им ниво и да им разрешат по-лесното му финансиране. С други думи, италианците желаят да бъдат избавени от Европейски Съюз, без да одобряват каквито и да е било условия.
Второ, не трябва да забравяме, че ЕЦБ към този момент съществено подкрепя италианското държавно управление: Програмата за закупуване на обществен дълг към този момент инжектира към 370 милиарда евро посредством изкупуване на италиански държавни скъпи бумаги и още 530 милиарда евро в Германия по същия метод.
Текущото положение на италианската стопанска система
Казано непосредствено, няма какво да направи паричната политика за положението на Италия. Страната е очевиден образец за капиталоконсумираща стопанска система, в която вложенията се срутват, а продуктивността на труда стагнира. Освен това неприятната демографска картина (25% от жителите на страната са над 65-годишни) и понижаващата се раждаемост оказват сериозен стрес върху локалната пенсионна система, която беше извънредно зле конструирана през 70-те и 80-те години.
Няма вълшебен паричен или финансов трик, който може да избави Италия през днешния ден. Единственото допустимо деяние е да се намалят разноските за пенсии, които са вторите най-високи по отношение на Брутният вътрешен продукт измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване, директно след тези на Гърция. Държавата би трябвало да употребява тези средства, за опазване на здравето и намаление на налозите.
Но тези политики не могат и не би трябвало да занимават един централен банкер. Именно за такива дейности обаче би трябвало да упорстват всички европейски сътрудници на Италия, с цел да ѝ разрешат да кандидатства за финансиране. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ