Предизвикателствата пред европейската стратегическа автономия
Когато водачите на страните от НАТО се срещнат на 3 декември в Лондон, едно фразеология ще е на устата на всички присъстващи: европейска стратегическа автономност. Макар че недоизяснената концепция дава поле за разнообразни тълкования, основната й тенденция е ясна. Тя отразява засилващото се предпочитание у доста европейски страни да дефинират свои лични световни цели и да работят без значение във връзка с сигурността и външната политика, като имат задоволителни материални и институционални благоприятни условия да прокарват решенията си, и то благодарение на сътрудници по собствен избор. Това разбиране е в основата на визията на френския президент Еманюел Макрон за "суверенна " Европа и на упоритостите на новата председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за "геополитическа " Европейска комисия.
Стратегическата автономност явно е привлекателна за европейците в миг на
отслабени трансатлантически връзки
и задълбочаващо се състезание сред огромните международни сили. Стремежът към автономия обаче е едно нещо, а реализирането му ще изисква доста повече от страна на Европейския съюз. Разнородният блок ще би трябвало да развие кохерентна стратегическа просвета и да реализира някакво единодушие за общите закани пред себе си, както и за това по какъв начин да преследва ползите си и да пази полезностите си на интернационалната сцена. Ще би трябвало и европейците да успокоят Съединените щати, че едни нови европейски военни качества ще добавят, а няма да подкопаят НАТО.
Стратегическата преоценка на Европа се дължи в огромна степен, в случай че не напълно, на американския президент Доналд Тръмп. Докато предшествениците му във Вашингтон постоянно натискаха европейците да усилват разноските си за защита, Тръмп прекатурна трансатлантическия съюз по няколко метода. Той го дефинира като
изживял времето си
и сложи под въпрос уговорката на Съединени американски щати към взаимната отбрана на съдружниците, както е планувано в член 5 на Североатлантическия контракт, и предприе внезапни дейности, без да се съветва с европейските си съдружници – като едностранното евакуиране на американските сили от североизточна Сирия. Изправени пред такава неустановеност, европейците, естествено, желаят да се подсигурят. Единият метод да го създадат е, като развият самостоятелни военни качества, позволяващи им да работят отвън НАТО, в това число дружно с излязлата от Европейски Съюз Англия.
Идентифицирането от страна на Вашингтон на Китай като основен стопански, софтуерен и стратегически противник на Америка укрепва този блян. Повечето европейци не споделят гледната точка "или – или " и се стремят към взаимоизгодни връзки с Пекин. Докато американците като че ли са на прага на нова студена война с Китай, европейците са изправени пред по-непосредствена военна и политическа опасност –
нападателната Русия
на Владимир Путин.
Отделно от защитата, разбиването на американската външна политика от страна на Тръмп убеждава от ден на ден европейци, че им е нужна всеобхватна стратегическа автономност. Абдикацията на Америка от международното водачество сложи Европейски Съюз в необикновената роля на основен бранител на учредения на правила демократичен интернационален ред. Докато Тръмп прегърна едностранния метод и протекционизма, сприятели се с диктатори и пренебрегва климатичните промени, Европейски Съюз стана основен бранител на груповата сигурност, мултилатерализма, човешките права и опазването на международното благосъстояние.
Последните европейски стъпки към стратегическа автономност бяха най-осезаеми във военно отношение. Страните от Европейски Съюз сътвориха непрекъснат боен щаб на съюза, ситуиран в същата постройка като Европейската работа за външна активност – дипломатическото ведомство на общността. Ангажираха се с съгласуван, обхващащ целия Европейски Съюз годишен отчет за защитата. Лансираха самодейността за
общи отбранителни качества
за 25 страни членки, наречена Постоянно структурно съдействие, или ПЕСКО. Обявиха основаването на нова Генерална дирекция "Отбранителна индустрия и галактическо пространство ", която да добавя Европейската организация по защита. Еврокомисията предложи бюджет от 13 милиарда евро за Европейския фонд за защита от 2021 до 2027 година за стимулиране на многостранната изследователска активност. Ако бъде утвърден от Съвета на Европейски Съюз, това ще е четвъртият максимален защитителен бюджет в Европа след Брексит, като пред него ще са единствено френският, немският и италианският. И най-сетне, Макрон предложи основаването на специфична стратегия, наречена "Европейска самодейност за намеса ", която да работи настрана от НАТО и Европейски Съюз, включваща 15 членки, измежду които и Англия.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Стратегическата автономност явно е привлекателна за европейците в миг на
отслабени трансатлантически връзки
и задълбочаващо се състезание сред огромните международни сили. Стремежът към автономия обаче е едно нещо, а реализирането му ще изисква доста повече от страна на Европейския съюз. Разнородният блок ще би трябвало да развие кохерентна стратегическа просвета и да реализира някакво единодушие за общите закани пред себе си, както и за това по какъв начин да преследва ползите си и да пази полезностите си на интернационалната сцена. Ще би трябвало и европейците да успокоят Съединените щати, че едни нови европейски военни качества ще добавят, а няма да подкопаят НАТО.
Стратегическата преоценка на Европа се дължи в огромна степен, в случай че не напълно, на американския президент Доналд Тръмп. Докато предшествениците му във Вашингтон постоянно натискаха европейците да усилват разноските си за защита, Тръмп прекатурна трансатлантическия съюз по няколко метода. Той го дефинира като
изживял времето си
и сложи под въпрос уговорката на Съединени американски щати към взаимната отбрана на съдружниците, както е планувано в член 5 на Североатлантическия контракт, и предприе внезапни дейности, без да се съветва с европейските си съдружници – като едностранното евакуиране на американските сили от североизточна Сирия. Изправени пред такава неустановеност, европейците, естествено, желаят да се подсигурят. Единият метод да го създадат е, като развият самостоятелни военни качества, позволяващи им да работят отвън НАТО, в това число дружно с излязлата от Европейски Съюз Англия.
Идентифицирането от страна на Вашингтон на Китай като основен стопански, софтуерен и стратегически противник на Америка укрепва този блян. Повечето европейци не споделят гледната точка "или – или " и се стремят към взаимоизгодни връзки с Пекин. Докато американците като че ли са на прага на нова студена война с Китай, европейците са изправени пред по-непосредствена военна и политическа опасност –
нападателната Русия
на Владимир Путин.
Отделно от защитата, разбиването на американската външна политика от страна на Тръмп убеждава от ден на ден европейци, че им е нужна всеобхватна стратегическа автономност. Абдикацията на Америка от международното водачество сложи Европейски Съюз в необикновената роля на основен бранител на учредения на правила демократичен интернационален ред. Докато Тръмп прегърна едностранния метод и протекционизма, сприятели се с диктатори и пренебрегва климатичните промени, Европейски Съюз стана основен бранител на груповата сигурност, мултилатерализма, човешките права и опазването на международното благосъстояние.
Последните европейски стъпки към стратегическа автономност бяха най-осезаеми във военно отношение. Страните от Европейски Съюз сътвориха непрекъснат боен щаб на съюза, ситуиран в същата постройка като Европейската работа за външна активност – дипломатическото ведомство на общността. Ангажираха се с съгласуван, обхващащ целия Европейски Съюз годишен отчет за защитата. Лансираха самодейността за
общи отбранителни качества
за 25 страни членки, наречена Постоянно структурно съдействие, или ПЕСКО. Обявиха основаването на нова Генерална дирекция "Отбранителна индустрия и галактическо пространство ", която да добавя Европейската организация по защита. Еврокомисията предложи бюджет от 13 милиарда евро за Европейския фонд за защита от 2021 до 2027 година за стимулиране на многостранната изследователска активност. Ако бъде утвърден от Съвета на Европейски Съюз, това ще е четвъртият максимален защитителен бюджет в Европа след Брексит, като пред него ще са единствено френският, немският и италианският. И най-сетне, Макрон предложи основаването на специфична стратегия, наречена "Европейска самодейност за намеса ", която да работи настрана от НАТО и Европейски Съюз, включваща 15 членки, измежду които и Англия.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ