Може ли НАТО да оцелее след Тръмп и Путин?
Когато водачите на НАТО се срещнат в Брюксел тази седмица, всички погледи ще бъдат вперени в Доналд Тръмп и настояванията му европейските страни да заплащат повече за защита. Истината обаче е, че с цел да бъде непокътнат съюзът ефикасен - или даже жив - ще е нужно доста повече от намирането на спомагателни средства или успокояването на американския президент.
В доста връзки НАТО, която става на 70 следващата година, откри ново предопределение и успеваемост със завръщането на Русия като опасност. Откакто Москва анексира Крим през 2014 година, организацията с 29 страни членки доста усили ученията и разполагането на военни по северния и източния си фланг. Въпреки недоволствата на Тръмп, множеството страни членки са нараснали военните си разноски - без значение че малко от тях доближават задачата да отделят минимум два % от брутния си вътрешен артикул за личната си защита.
В същото време обаче, избирането на Тръмп аргументи рецесия от съвсем екзистенциален темперамент. Очакванията за срещата на върха в Брюксел рядко са били по-ниски - в действителност, водачите на НАТО евентуално ще се радват на всичко, друго от злополука. В тирада от предходната година президентът на Съединени американски щати ги разкритикува безпощадно и не удостовери категорично Член 5, клаузата за взаимна отбрана на алианса. След като комерсиалните и други разлики взеха връх предишния месец на срещата на Г-7 в Канада, мнозина чакат срещата на НАТО да е още по-злополучна.
Справянето с неподходящите дипломатически последствия от това, което ще се случи през идващите няколко дни - в това число срещата на Тръмп на 16 юли с съветския президент Владимир Путин във Финландия - ще бъде значимо, в случай че НАТО желае да предотврати задълбочаване на рецесията. По тази причина упорства за вложения и съдействие във военната сфера с главните европейски страни, най-много Германия. За да се отбрани в действителност обаче, алиансът би трябвало да направи доста повече, с цел да построи своята резистентност, еластичност и дарба да се оправя с предвизвикателствата пред националната сигурност, по-сложни от всичко, за което в началото е бил умислен.
Новината от края на предходната седмица, че британка е умряла от излагане на същото нервнопаралитическо вещество, употребявано при хипотетичния опит за ликвидиране против някогашен съветски двоен сътрудник в британския град Солсбъри, припомня тъкмо какъв брой неортодоксални могат да бъдат някои от тези закани. Също като хакерска атака или хипотетична интервенция на Москва в избори, отравянето в Солсбъри не попада в категорията на стандартно военно нахлуване, което би задействало клаузата за самозащита.
Все повече надвива мнението, че в този момент организацията се нуждае от " Член 5а ", който страните да могат да задействат, когато се изправят против такава нетрадиционна офанзива. Подобна стъпка би изпратила сигнал на Москва, че Западът съществено се опълчва на такива дейности.
Финансовите наказания против свързани с Кремъл вложения в западните страни към този момент оферират вид за отговор за държавните управления от НАТО. Засега тези дейности са явно самостоятелни и един по-координиран метод би донесъл ясни изгоди.
Същото се отнася и за съдействието в защитата, по-специално командването и контрола. От 2014 година насам НАТО свърши добра работа, координирайки редица огромни учения и разполагания на сили, по-конкретно посредством изнесеното напред наличие в балтийските страни и Полша, формирано най-вече от американски, английски, френски, немски и канадски военни. Истината обаче е, че при положение на възможна офанзива, алиансът ще има потребност от доста по-координирана командна конструкция от съществуващата сега.
По време на Студената война висшият главнокомандващ на силите на съдружниците в Европа - който постоянно е бил също началник на Европейското командване на Съединени американски щати и американският офицер с най-голям сан на континента - имаше доста повече директна власт да командва войските на алианса. Впоследствие обособените страни съумяха да изкопчат назад доста по-голямо право на несъгласие върху това по какъв начин се употребяват техните бойци. При всеки евенутален спор това би могло да сътвори безпорядък, а построяването на по-централизирана командна конструкция би изпратила явен сигнал на Москва, че НАТО възприема съществено възпирането.
Същият резултат би имало и усилването на по-широката отбранителна инфраструктура на континента. В процеса на подготовка преди срещата на върха на НАТО Англия загатна, че Германия би трябвало да укрепи мостовете си и да адаптираи своята жп инфраструктура, с цел да се улесни напредването на войски и бойна техника. Неотдавнашните учения на НАТО към този момент се концентрираха съществено върху бързото напредване на обилни групи бойци и оръжие, и всяка деяние, което улеснява този развой, още веднъж би изпратило сигнал на Москва.
Предвид продължаващите опити на Русия за дезинформация и политическо манипулиране, може би имало смисъл и да се сътвори централен хъб за доста по-последователни стратегически послания от алианса. НАТО към този момент разполага с център за рационализиране на качествата за стратегически връзки в Латвия, само че той всъщност е по-скоро мозъчен концерн, в сравнение с обединен център, координиращ останалите страни. Подобен орган би могъл да работил паралелно със съществуващите европейски и други старания, и за следене, и за обезвреждане на дейностите на Русия, както и за съгласуване на връзките при учения или рецесии по доста по-осезаем метод.
В последна сметка обаче, както потвърди Тръмп, най-голямата заплаха пред алианса се крие във вътрешната политика на неговите обособени страни членки. Ако Европа и Северна Америка не могат да реализират политически консенсус и продължат да следват все по-ексцентрични политики и политици - със или без съветско тайно поощряване - запазването на единството на алианса ще става все по-трудно.
Това, в доста връзки, ще бъде най-важният тест тази седмица.
Фактът, че Тръмп и останалите водачи желаят да теглят в разнообразни направления, е неоспорим. Въпросът обаче е дали все пак могат да намерят обща идея, с цел да пазят система от припокриващи се полезности. Ако не могат, тогава НАТО ще се разпадне - и западните страни ще би трябвало да се изправят пред едно към този момент нестабилно бъдеще, лишени от единния фронт и конструкция, която ги защитаваше в продължение на 70 години.
Питър Апс от Ройтерс / БТА
В доста връзки НАТО, която става на 70 следващата година, откри ново предопределение и успеваемост със завръщането на Русия като опасност. Откакто Москва анексира Крим през 2014 година, организацията с 29 страни членки доста усили ученията и разполагането на военни по северния и източния си фланг. Въпреки недоволствата на Тръмп, множеството страни членки са нараснали военните си разноски - без значение че малко от тях доближават задачата да отделят минимум два % от брутния си вътрешен артикул за личната си защита.
В същото време обаче, избирането на Тръмп аргументи рецесия от съвсем екзистенциален темперамент. Очакванията за срещата на върха в Брюксел рядко са били по-ниски - в действителност, водачите на НАТО евентуално ще се радват на всичко, друго от злополука. В тирада от предходната година президентът на Съединени американски щати ги разкритикува безпощадно и не удостовери категорично Член 5, клаузата за взаимна отбрана на алианса. След като комерсиалните и други разлики взеха връх предишния месец на срещата на Г-7 в Канада, мнозина чакат срещата на НАТО да е още по-злополучна.
Справянето с неподходящите дипломатически последствия от това, което ще се случи през идващите няколко дни - в това число срещата на Тръмп на 16 юли с съветския президент Владимир Путин във Финландия - ще бъде значимо, в случай че НАТО желае да предотврати задълбочаване на рецесията. По тази причина упорства за вложения и съдействие във военната сфера с главните европейски страни, най-много Германия. За да се отбрани в действителност обаче, алиансът би трябвало да направи доста повече, с цел да построи своята резистентност, еластичност и дарба да се оправя с предвизвикателствата пред националната сигурност, по-сложни от всичко, за което в началото е бил умислен.
Новината от края на предходната седмица, че британка е умряла от излагане на същото нервнопаралитическо вещество, употребявано при хипотетичния опит за ликвидиране против някогашен съветски двоен сътрудник в британския град Солсбъри, припомня тъкмо какъв брой неортодоксални могат да бъдат някои от тези закани. Също като хакерска атака или хипотетична интервенция на Москва в избори, отравянето в Солсбъри не попада в категорията на стандартно военно нахлуване, което би задействало клаузата за самозащита.
Все повече надвива мнението, че в този момент организацията се нуждае от " Член 5а ", който страните да могат да задействат, когато се изправят против такава нетрадиционна офанзива. Подобна стъпка би изпратила сигнал на Москва, че Западът съществено се опълчва на такива дейности.
Финансовите наказания против свързани с Кремъл вложения в западните страни към този момент оферират вид за отговор за държавните управления от НАТО. Засега тези дейности са явно самостоятелни и един по-координиран метод би донесъл ясни изгоди.
Същото се отнася и за съдействието в защитата, по-специално командването и контрола. От 2014 година насам НАТО свърши добра работа, координирайки редица огромни учения и разполагания на сили, по-конкретно посредством изнесеното напред наличие в балтийските страни и Полша, формирано най-вече от американски, английски, френски, немски и канадски военни. Истината обаче е, че при положение на възможна офанзива, алиансът ще има потребност от доста по-координирана командна конструкция от съществуващата сега.
По време на Студената война висшият главнокомандващ на силите на съдружниците в Европа - който постоянно е бил също началник на Европейското командване на Съединени американски щати и американският офицер с най-голям сан на континента - имаше доста повече директна власт да командва войските на алианса. Впоследствие обособените страни съумяха да изкопчат назад доста по-голямо право на несъгласие върху това по какъв начин се употребяват техните бойци. При всеки евенутален спор това би могло да сътвори безпорядък, а построяването на по-централизирана командна конструкция би изпратила явен сигнал на Москва, че НАТО възприема съществено възпирането.
Същият резултат би имало и усилването на по-широката отбранителна инфраструктура на континента. В процеса на подготовка преди срещата на върха на НАТО Англия загатна, че Германия би трябвало да укрепи мостовете си и да адаптираи своята жп инфраструктура, с цел да се улесни напредването на войски и бойна техника. Неотдавнашните учения на НАТО към този момент се концентрираха съществено върху бързото напредване на обилни групи бойци и оръжие, и всяка деяние, което улеснява този развой, още веднъж би изпратило сигнал на Москва.
Предвид продължаващите опити на Русия за дезинформация и политическо манипулиране, може би имало смисъл и да се сътвори централен хъб за доста по-последователни стратегически послания от алианса. НАТО към този момент разполага с център за рационализиране на качествата за стратегически връзки в Латвия, само че той всъщност е по-скоро мозъчен концерн, в сравнение с обединен център, координиращ останалите страни. Подобен орган би могъл да работил паралелно със съществуващите европейски и други старания, и за следене, и за обезвреждане на дейностите на Русия, както и за съгласуване на връзките при учения или рецесии по доста по-осезаем метод.
В последна сметка обаче, както потвърди Тръмп, най-голямата заплаха пред алианса се крие във вътрешната политика на неговите обособени страни членки. Ако Европа и Северна Америка не могат да реализират политически консенсус и продължат да следват все по-ексцентрични политики и политици - със или без съветско тайно поощряване - запазването на единството на алианса ще става все по-трудно.
Това, в доста връзки, ще бъде най-важният тест тази седмица.
Фактът, че Тръмп и останалите водачи желаят да теглят в разнообразни направления, е неоспорим. Въпросът обаче е дали все пак могат да намерят обща идея, с цел да пазят система от припокриващи се полезности. Ако не могат, тогава НАТО ще се разпадне - и западните страни ще би трябвало да се изправят пред едно към този момент нестабилно бъдеще, лишени от единния фронт и конструкция, която ги защитаваше в продължение на 70 години.
Питър Апс от Ройтерс / БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ