Хаосът в Либия пречи на борбата с мигрантския поток
Когато либийската брегова защита получи предишния месец от Италия първата дълго чакана партида патрулни лодки, два от четирите плавателни съда имаха механични проблеми, а един се счупи на път за Триполи.
Когато италианският вътрешен министър по-късно дойде със аероплан, с цел да показа публично лодките във военна база в либийската столица, чиновниците на бреговата защита недоволстваха, че са остарели и нямат задоволително място на палубата за избавените мигранти.
" Искат от нас да сме служител на реда на Европа. А в това време този служител на реда се нуждае от запаси ", сподели представител на бреговата защита на име Аюб Касим. " Я да опитат те да работят в такива условия ".
Половин милион души прекосиха Средиземно море от Либия до Италия през последните четири години, главно африканци от района южно от пустинята Сахара, които заплащат на трафиканти да ги преведат през пустинята до Либия и оттова към Европа с негодни за корабоплаване в море надуваеми лодки. Около 13 000 души починаха по пътя.
Европейските държавни управления желаят да спрат мигрантите и да разбият хватката на каналджиите. Но към този момент повече от четири месеца, откогато Италия и Европейски Съюз започнаха нов опит за справяне с рецесията, напъните им не са довели до съвсем никаква смяна, както излиза наяве от разказите на мигранти, чиновници на филантропични организации и на публични лица.
Когато либийските управляващи заловят мигранти, ги водят в центрове за задържане, които официално са под контрола на държавното управление. Там към този момент има към 8000 души. Въпреки че европейците дадоха обещание да дадат пари за възстановяване на изискванията в тях, в някои е такава теснота, че мигрантите се постанова да спят седнали.
В столичния мигрантски център " Тарик ас Сика ", показван на пристигнали на аудиенция в Либия високопоставени гости, са засадени цветя и конфигурирани мивки. Но зад заключената с катанец железна врата стотици мигранти са наблъскани един до различен на матраци в единично помещение без вентилация.
" Казват ни да мълчим, затварят ни и ни желаят пари ", сподели 22-годишен мъж от Гвинея, който е в центъра от март, когато бива хванат от либийската брегова защита с още към 120 мигранти, малко откакто потегля за Италия. " Бият хората. Не харесват черната кожа ".
Без турска договорка за Северна Африка
Морският път от либийските крайбрежия е един от главните направления на най-големия мигрантски поток в Европа от Втората международна война насам. Другият, по море от Турция към Гърция, бе съвсем изцяло запечатан предходната година след съглашение сред Европейски Съюз и Анкара. Този от Либия обаче не стопира да нараства.
От началото на годината към този момент 70 000 души са подхванали това пътешестване, а пикът през летния сезон занапред следва. Около 2000 души са починали тази година.
За разлика от Турция Либия към момента е считана от европейците за прекомерно рискова, с цел да бъдат връщани там мигрантите, тъй че нормално тези, които се доберат до интернационалните води, в последна сметка стигат до Италия.
Мрежите за трафик на хора процъфтяват в паниката, последвала революцията от 2011 година, при която бе свален от власт диктаторът Муамар Кадафи. Бизнесът потегли стремително нагоре след 2014 година, когато спорът се популяризира в цяла Либия и бяха основани враждуващи държавни управления в Триполи и на изток.
© Stefano Rellandini, Reuters
От предходната година Европейски Съюз пробва да работи с ново либийско държавно управление, подкрепено от Организация на обединените нации. През октомври стартира образование на брегова защита на борда на европейски кораби. През февруари Италия подписа меморандум за съгласие с Триполи, който Европейски Съюз бързо поддържа и дефинира за задачата сума от 90 милиона евро.
Но Европа до момента е оказала напълно малко съответна поддръжка, сподели Тарик Шанбур, представител на бреговата защита. " Срещаме се, приказваме, вземаме решения, сключваме съглашения, само че на терен нищо не се прави ".
Либийското държавно управление няма доста въздействие отвън столицата, а дори и в някои от министерствата в Триполи. Неговата власт е отхвърлена в Източна Либия и едвам се усеща на юг, където трафиканти вкарват мигранти през Сахара.
" Досега не можем да кажем, че като Европейски съюз сме постигнали доста ", сподели европейски представител, поискал анонимност. " Работата е там, че се нуждаем от краткосрочни решения, само че такива няма. Няма " турска договорка " в Северна Африка. "
Издевателства над мигранти
Докато европейските политически водачи обмислят дълготрайни тактики за усилване на сигурността по южните граници на Либия, поучават локалните общности да се откажат от каналджийството и дават помощи на родните страни на мигрантите, либийските управляващи се тревожат, че броят им в Либия ще набъбне.
Те споделят, че нямат задоволителен потенциал да приютяват мигранти в страна в дълбока икономическа рецесия, където има близо 250 000 вътрешно разселени лица. Европейското финансиране оказа помощ за увеличение на доброволното репатриране на мигранти, хванати в Либия и съгласили се да се завърнат вкъщи. Броят им обаче едва ли ще надвиши 10 000 тази година.
Мигрантите, хванати от либийската брегова защита в морето или в среднощни интервенции, биват арестувани в центрове - както публични, следени официално от държавното управление, по този начин и такива, ръководени от всевъзможни въоръжени групировки.
Управителите на центровете печелят пари, като карат мигрантите и техните фамилии да заплащат за освобождението им, като ги продават назад на трафиканти или ги дават чартърен за работна ръка, споделят мигранти. Сексуалните издевателства са чести, споделя някогашен чиновник на един от центровете в Триполи.
В неофициалните центрове за задържане в западната и южната част на Либия, под контрола на милиции или на самите каналджии, се приказва, че изискванията са доста по-лоши. Мигранти споделят, че техните фамилии са изнудвани за пари, като им се изпращат видео и аудио файлове по какъв начин биват изтезавани роднините им.
Мигранти в " Тарик Сика ", които по-рано са били арестувани в различен, недостроен лагер край летище " Митига " в Триполи, описват, че са били накарани принудително да построят сами лагера. Няколко заболели са умряли, тъй като не им е била оказана лекарска помощ. На " Ройтерс " бе отказано посещаване в центъра.
Служителите на центъра за задържане споделят, че изпитват дефицит на запаси и от време на време се постанова да работят със мощ против обезверени и буйни мигранти. Мохамед Бишр, началникът на отдела за битка с противозаконната миграция в Триполи, отхвърли да са достоверни сведенията за издевателства и убийства. Казва, че мигрантите са арестувани поради тяхната сигурност.
" Предвид обстановката по сигурността в либийската страна те не могат да изоставен центровете за задържане, тъй като нямат документи за идентичност ", сподели той в просторния си офис с климатик в центъра " Тарик Сика ". " Ако изоставен, може да ги сполети и нещо по-лошо. " /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Бежанците (1960)
Когато италианският вътрешен министър по-късно дойде със аероплан, с цел да показа публично лодките във военна база в либийската столица, чиновниците на бреговата защита недоволстваха, че са остарели и нямат задоволително място на палубата за избавените мигранти.
" Искат от нас да сме служител на реда на Европа. А в това време този служител на реда се нуждае от запаси ", сподели представител на бреговата защита на име Аюб Касим. " Я да опитат те да работят в такива условия ".
Половин милион души прекосиха Средиземно море от Либия до Италия през последните четири години, главно африканци от района южно от пустинята Сахара, които заплащат на трафиканти да ги преведат през пустинята до Либия и оттова към Европа с негодни за корабоплаване в море надуваеми лодки. Около 13 000 души починаха по пътя.
Европейските държавни управления желаят да спрат мигрантите и да разбият хватката на каналджиите. Но към този момент повече от четири месеца, откогато Италия и Европейски Съюз започнаха нов опит за справяне с рецесията, напъните им не са довели до съвсем никаква смяна, както излиза наяве от разказите на мигранти, чиновници на филантропични организации и на публични лица.
Когато либийските управляващи заловят мигранти, ги водят в центрове за задържане, които официално са под контрола на държавното управление. Там към този момент има към 8000 души. Въпреки че европейците дадоха обещание да дадат пари за възстановяване на изискванията в тях, в някои е такава теснота, че мигрантите се постанова да спят седнали.
В столичния мигрантски център " Тарик ас Сика ", показван на пристигнали на аудиенция в Либия високопоставени гости, са засадени цветя и конфигурирани мивки. Но зад заключената с катанец железна врата стотици мигранти са наблъскани един до различен на матраци в единично помещение без вентилация.
" Казват ни да мълчим, затварят ни и ни желаят пари ", сподели 22-годишен мъж от Гвинея, който е в центъра от март, когато бива хванат от либийската брегова защита с още към 120 мигранти, малко откакто потегля за Италия. " Бият хората. Не харесват черната кожа ".
Без турска договорка за Северна Африка
Морският път от либийските крайбрежия е един от главните направления на най-големия мигрантски поток в Европа от Втората международна война насам. Другият, по море от Турция към Гърция, бе съвсем изцяло запечатан предходната година след съглашение сред Европейски Съюз и Анкара. Този от Либия обаче не стопира да нараства.
От началото на годината към този момент 70 000 души са подхванали това пътешестване, а пикът през летния сезон занапред следва. Около 2000 души са починали тази година.
За разлика от Турция Либия към момента е считана от европейците за прекомерно рискова, с цел да бъдат връщани там мигрантите, тъй че нормално тези, които се доберат до интернационалните води, в последна сметка стигат до Италия.
Мрежите за трафик на хора процъфтяват в паниката, последвала революцията от 2011 година, при която бе свален от власт диктаторът Муамар Кадафи. Бизнесът потегли стремително нагоре след 2014 година, когато спорът се популяризира в цяла Либия и бяха основани враждуващи държавни управления в Триполи и на изток.
© Stefano Rellandini, Reuters
От предходната година Европейски Съюз пробва да работи с ново либийско държавно управление, подкрепено от Организация на обединените нации. През октомври стартира образование на брегова защита на борда на европейски кораби. През февруари Италия подписа меморандум за съгласие с Триполи, който Европейски Съюз бързо поддържа и дефинира за задачата сума от 90 милиона евро.
Но Европа до момента е оказала напълно малко съответна поддръжка, сподели Тарик Шанбур, представител на бреговата защита. " Срещаме се, приказваме, вземаме решения, сключваме съглашения, само че на терен нищо не се прави ".
Либийското държавно управление няма доста въздействие отвън столицата, а дори и в някои от министерствата в Триполи. Неговата власт е отхвърлена в Източна Либия и едвам се усеща на юг, където трафиканти вкарват мигранти през Сахара.
" Досега не можем да кажем, че като Европейски съюз сме постигнали доста ", сподели европейски представител, поискал анонимност. " Работата е там, че се нуждаем от краткосрочни решения, само че такива няма. Няма " турска договорка " в Северна Африка. "
Издевателства над мигранти
Докато европейските политически водачи обмислят дълготрайни тактики за усилване на сигурността по южните граници на Либия, поучават локалните общности да се откажат от каналджийството и дават помощи на родните страни на мигрантите, либийските управляващи се тревожат, че броят им в Либия ще набъбне.
Те споделят, че нямат задоволителен потенциал да приютяват мигранти в страна в дълбока икономическа рецесия, където има близо 250 000 вътрешно разселени лица. Европейското финансиране оказа помощ за увеличение на доброволното репатриране на мигранти, хванати в Либия и съгласили се да се завърнат вкъщи. Броят им обаче едва ли ще надвиши 10 000 тази година.
Мигрантите, хванати от либийската брегова защита в морето или в среднощни интервенции, биват арестувани в центрове - както публични, следени официално от държавното управление, по този начин и такива, ръководени от всевъзможни въоръжени групировки.
Управителите на центровете печелят пари, като карат мигрантите и техните фамилии да заплащат за освобождението им, като ги продават назад на трафиканти или ги дават чартърен за работна ръка, споделят мигранти. Сексуалните издевателства са чести, споделя някогашен чиновник на един от центровете в Триполи.
В неофициалните центрове за задържане в западната и южната част на Либия, под контрола на милиции или на самите каналджии, се приказва, че изискванията са доста по-лоши. Мигранти споделят, че техните фамилии са изнудвани за пари, като им се изпращат видео и аудио файлове по какъв начин биват изтезавани роднините им.
Мигранти в " Тарик Сика ", които по-рано са били арестувани в различен, недостроен лагер край летище " Митига " в Триполи, описват, че са били накарани принудително да построят сами лагера. Няколко заболели са умряли, тъй като не им е била оказана лекарска помощ. На " Ройтерс " бе отказано посещаване в центъра.
Служителите на центъра за задържане споделят, че изпитват дефицит на запаси и от време на време се постанова да работят със мощ против обезверени и буйни мигранти. Мохамед Бишр, началникът на отдела за битка с противозаконната миграция в Триполи, отхвърли да са достоверни сведенията за издевателства и убийства. Казва, че мигрантите са арестувани поради тяхната сигурност.
" Предвид обстановката по сигурността в либийската страна те не могат да изоставен центровете за задържане, тъй като нямат документи за идентичност ", сподели той в просторния си офис с климатик в центъра " Тарик Сика ". " Ако изоставен, може да ги сполети и нещо по-лошо. " /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Бежанците (1960)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ