Когато критиците видят, че някой куца с единия крак, те

...
Когато критиците видят, че някой куца с единия крак, те
Коментари Харесай

Радичков написал за първия презерватив в селото

„ Когато критиците видят, че някой куца с единия крайник, те считат, че това е в нашата литературна традиция. Аз несъмнено накуцвам с другия крайник. “ Това споделя Йордан Радичков. Така той изяснява разликата си от останалите пишещи сътрудници. И за какво го назовават саморасъл. Но това несъмнено не е огромен недостатък, тъй като „ куцукайки с другия крайник “, по пътя от врачанското село Калиманица, Монтанско, писателят стигна до там, че да го разгласят за жив класик, превеждат историите му на 37 езика, а пиесите му се играят от тук до края на света. На 24 октомври огромният публицист трябваше да навърши 88 година Отиде си в един студен януарски ден преди 13 години.

От първата му книга с разкази „ Сърцето бие за хората “, издадена през 1959-а, до последната „ Пупаво време “, видяла бял свят малко повече от четири десетилетия по-късно, има написани толкоз очерци, разкази, романи, пътеписи, колкото мъчно ще побере една дребна читалищна библиотека. Започва като сътрудник и редактор на вестник „ Народна юноша “, незабавно откакто приключва Берковската гимназия, с цел да стигне до блестящата сцена на Военния спектакъл, с цел да получи своя „ Аскеер “ (1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство. Там той разчувствуван сподели: „ Чувствам се като бучка захар в кофа с вода “.

Какво ли би споделил обаче в Стокхолм, в случай че... Всъщност и двете му номинации за Нобелова премия не съумяха. Но по тази причина причина не са единствено шведите. И нашенската злоба оказва помощ България да е единствената страна на Балканите, която към момента няма нобелист в литературата. А Радичков заслужаваше.

В предишното Калиманица изпратила в Америка тридесетина емигранти. След години всички останали живи се върнали. През войната американски аероплан паднал в землището на селото. Той бомбардирал рафинериите в Румъния, там го улучили, прекосил Дунава, не можал да набере височина, за малко да се удари в Балкана. За да се избави, екипажът му - 5-6 души, скочили с парашути. Паднали в някакво лозе, арестували ги, качили ги на каруцата и ги докарали в центъра. Тогава ги наобиколили емигрантите. И почнали да ги разпитват на разваления си британски. Това напряко шашнало американците. Дива страна, диво място, а има хора, които приказват британски. Това споделя землякът на емигрантите, който след години мъчно ще събира и на двата ревера на сакото си всички награди, с които ще го удостоява родината и светът.

Началото му обаче не било толкоз блестящо. Един от бъдещите най-големи български писатели не може да изкара повече от междинен /3/ по български език и литература. Такава е оценката щом не знае що е пролог, ревю и умозаключение и стартира есетата си където си ще и приключва където си ще. Защото народът по този начин разказвал. Тройките обаче не го тормозят. Не съм бележкар, споделя. А другояче от учебното заведение не е неудовлетворен, тъй като там научил, че Земята е кръгла, какво е история и география... На 13 години останал без татко, подхваща го мизерията. Нарича я част от живота, която не избледнява нито бързо, нито елементарно.

В блестящото си последно изявление, обещано малко преди да си отиде от този свят пред сътрудника Иван Бакалов и оповестено в „ Е-вестник “, класикът е по-словоохотлив от всеки път. Разказва: Станал публицист и чак тогава видял морето и даже влезнал в мина. Докато ходел и пишел очерците си, до него постоянно имало още един колега-старши. Да следи. Да не се допусне неточност. Като се каже някой, той да има име, презиме и рождена дата, а да не е единствено „ добре информиран източник “. Тогава във вестниците доста се държало на истината.



Радичков е писателят, написал за първия презерватив в селото. Тогава тематиката за първото нещо в България била много на мода: първият трактор, първата вършачка... Той се въодушевил от първия презерватив. Критиката обаче не му обърнала внимание, несъмнено тъй като и както твърди създателят, считала, че е обидно да дава оценка за една история, обвързвана с презерватив. Тя обаче забелязала незабавно след появяването му в литературното кафене на кого наподобява: Най-напред, несъмнено, на Светослав Минков,а след това на Кафка. Странно. Той не знаел нищо и за двамата. Това го задължило да седне и прочете книгите им. По някое време го нарекли българския Габриел Гарсия Маркес. На тези, които решили по този начин, Радичков отвърнал: Толкова са чели и Маркес и мен.

Преди много години излиза разгромяваща публикация против класика от Калиманица. Автор е не какъв да е, а маститият учен Тодор Павлов, човек с доста трофеи и награди, подвизаващ се в най-близкото обграждане на Първия. Много неприятен знак. Колега предвижда тъмно: Сега могат и да те изселят от София. Вместо това от други високи кабинети му споделят: Спокойно си гледай работата и не обръщай внимание.

Интересното става след това. Ето по какъв начин героят на публикацията разказва случилото се след това пред журналиста Бакалов: „ С Тодор Павлов аз не се познавах персонално. Когато той навърши една кръгла годишнина, аз бях сред персонално поканените от него. Там се срещнах с индивида. И той ме тури до себе си на масата. Тогава ми направи доста огромен комплимент. Държа малко слово и ми се извини. Каза: Да ме извинят моите остарели другари, само че тук до мен седи един човек, който е от малцината в нашата литература, които схващат български език. “

Когато славата и известността споходили писателя, нещо кой знай какво не станало, той траял да се усеща обикновено. Но както твърди, с цел да се напия, към този момент трябваше да отида в Карнобат, примерно, да седна в една механа, да поръчам вино и да седна да пия. Знам, че никой няма да ми обърне внимание.

Радичков споделя още, че обичал да върви на лов самичък, само че е попадал и в дружинката на Тодор Живков. Веднъж блъснал четири глигана в един лов. Това е най-големият му триумф. Мъдрецът: Жената е като сапуна... „ Когато човек не схваща от дума, би трябвало да го удариш по главата, с цел да разбере!”
( “Ние, врабчетата”)

„ Човек не всеки път е там, където е капата му. А при паниката въобще не може да се разбере под коя капа какво има.”
( “Суматоха”)

„ Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните - това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага.”
„ Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата й са постоянно живи.”

„ За мъжа дамата е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.”

„ Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да приказва или да мълчи, а да премълчава!”

„ Понякога си мисля даже, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, с цел да каже, че Земята се върти. Пък Земята в действителност се върти.”

„ Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности.”

„ Всеки човек е поука за другите - добра или неприятна.”

„ Жената е като сапуна. Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва от ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкоз повече се изплъзва.”
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР