Китайска компания преобрази градче в Африка, но на твърде висока цена
Когато китайските златотърсачи пристигнали в град Масумбири в северната част на Сиера Леоне, всички се подредиха на опашка за работа. Тийнейджърите излъгали за възрастта си. Жени и девойки отишли да готвят и чистят в лагера на миньорите, затворен комплекс наоколо до планината, с аспект към оризови полета.
" Даю ", частна компания, почнала да работи в Сиера Леоне предходната година, бе най-новата от редица китайски компании, притеглени от богатата на минерали земя на района Тонколили на западноафриканската страна в търсене на злато.
" Хората първоначално бяха щастливи, тъй като се създаваше претовареност ", сподели Хасан Толи, началникът на Масумбири, изглеждащ изтощен и седнал на верандата си до селските старейшини в градчето с черен път.
Стотици млади мъже с каски скоро носели в домовете си чекове. Градчето с население 5000 души за пръв път имало клетъчен сигнал и водни помпи - всичко това с помощта на " Даю ". Но 18 месеца след началото на плана за милиони локалните поданици декларират, че полученият приход не компенсира загубата на земя, а бедността се задълбочава.
© Reuters
Подобно на доста африкански страни Сиера Леоне ухажва задгранични компании, които заплащат на държавните управления огромни такси за правата за минно дело, до момента в който локалните поданици постоянно считат, че нямат никаква дума или изгода. Китай е несъмнено най-големият вносител на минерали от Африка на юг от Сахара; през последното десетилетие влага към 30 милиарда $ в рандеман на метали на континента. Близо 15% от вложенията са в Сиера Леоне.
Добивът на злато е относително дребен бранш в Сиера Леоне спрямо диамантите или желязната руда, само че нараства с компании като " Даю ", която твърди, че държи най-голямата подземна мина за злато в страната - единственият ѝ план.
Различни по-малки китайски компании, някои от които работят незаконно, също добиват злато в региона, дружно с огромните компании. " Ако погледнем добива, в тези общности трябваше да има огромно развиване ", споделя Мохамед Смуут Бангура, областен консултант от Тонколили.
По осеяния с дупки, кален път към Масумбири ръждясали табели афишират добивни компании, които са идвали и си отивали. Единствените нови пътища, коли или здания на километри в близост са в китайския лагер.
© Reuters
Пътят към комплекса на " Даю ".
Работни места
От магазина си на основната улица на Масумбири, изпълнен с ключалки, тениски и часовници, Ибрахим Туле сподели, че бизнесът е намалял. " Хората имат по-малко пари за харчене откогато пристигна Дейю ", сподели той, седнал в бараката навън в парещ следобяд. Преди " Даю " от няколко години не е имало огромна добивна компания. Хората се стичали в града, с цел да търсят злато. Често им провървявало и изхарчвали полученото в магазина на Тюле.
" Даю " наела към 350 локални поданици, а други миньори напуснали града, откогато компанията превзела техните минни обекти.
Когато се заплаща на служащите - всеки печели сред 50 и 150 $ на месец - те разпределят сред фамилията и съседите и употребяват за погашение на задължения, сподели Туле. " В края на месеца не остават пари, " сподели 29-годишният миньор Абдулай Каргбо, който има едно от по-високоплатените работни места: взривяване и сондажи в планината за злато.
Бащата на шест деца изяснява, че преди " Даю " предложил транспорти с мотоциклета си и печелел по 10-15 $ дневно.
© Reuters
Заводът за преправка на злато.
Ползите от стабилната работа не компенсират понижението на заплатите, сподели той. След няколко седмици, откакто е работил в мината в продължение на една година, той възнамерява да се откаже и да се върне към мотоциклета си.
Уилям Бангура, който има двама синове, работещи за " Даю ", не можеше да мисли за нещо, което фамилията може да си купи в този момент, а не е можело да си разреши преди. " Достатъчно е единствено с цел да се оправяме, " сподели той. Все отново е признателен: " Нямаме друга опция. "
Вместо да се пресява на ръка и да се продава в райна, златният прахуляк към този момент се разрушава в планински цех за преправка. В последната стая на пода са подредени огромни бели торби, цялостни със сив прахуляк, съдържащ няколко грама злато. На този стадий те са транспортирани до пристанището и изпращани до Китай.
Разпределете богатствата
Сиера Леоне е " отворена за бизнес " съгласно президента Джулиус Маада Био, който стартира посланието до вложителите в Китай, Англия и Обединените арабски емирства, откакто встъпи в служба предходната година с заричане да подсигурява изгодите от добивната промишленост за страната.
Компании като " Даю " заплащат половин милион $ годишно на държавното управление за обхватен лиценз за рандеман и се изисква да влагат 0.01% от приходите си в развиването на общността, съгласно кодекса за рандеман. Но политиките за развиване на общността са неразбираеми и този закон не постоянно се ползва, съобщи държавното управление предходната година в нов документ за минното дело, който цели да стартират промени.
" Даю " е решила да усили приноса си до 1%, само че към момента води договаряния с локалните поданици за изискванията, съобщи мениджърът на общността в компанията Мохамед Дафае.
© Reuters
Изоставена китайска златодобивна мина в Тонколили - регионът, където е село Масумбири в Сиера Леоне.
Три града в региона имат разнообразни условия. Единият желае учебно заведение, различен - здравен център, а третият се нуждае от питейна вода, съобщи съветникът Бангура. Досега са конфигурирани единствено водни помпи, само че водата идва напряко от реката, нефилтрирана. " Опитваме се да помогнем за развиването на общността, " сподели генералният управител на " Даю " Пън Хуй Яо. " Ние в действителност желаеме да донесем благополучие на локалните. "
Дафае сподели, че хората са нетърпеливи, само че изгодите ще дойдат. " Най-голямото предизвикателство е разбирането на концесията, " сподели Дафа, седнал в офис в комплекса. Хората имат възприятието, че земята и минералите са техни, само че нямат лиценз за тях, сподели той.
Споразумението на " Даю " с държавното управление ѝ дава достъп до 9.6 кв. км за 25 години. Наскоро Дафе се сблъскала с отпор от локални, копаещи в регион, в който и компанията желае да копае. " Трябваше да отида там и да им кажа, че не можете да спрете този вид интервенции. Това е за всички нас ", сподели той.
" Даю ", частна компания, почнала да работи в Сиера Леоне предходната година, бе най-новата от редица китайски компании, притеглени от богатата на минерали земя на района Тонколили на западноафриканската страна в търсене на злато.
" Хората първоначално бяха щастливи, тъй като се създаваше претовареност ", сподели Хасан Толи, началникът на Масумбири, изглеждащ изтощен и седнал на верандата си до селските старейшини в градчето с черен път.
Стотици млади мъже с каски скоро носели в домовете си чекове. Градчето с население 5000 души за пръв път имало клетъчен сигнал и водни помпи - всичко това с помощта на " Даю ". Но 18 месеца след началото на плана за милиони локалните поданици декларират, че полученият приход не компенсира загубата на земя, а бедността се задълбочава.
© Reuters
Подобно на доста африкански страни Сиера Леоне ухажва задгранични компании, които заплащат на държавните управления огромни такси за правата за минно дело, до момента в който локалните поданици постоянно считат, че нямат никаква дума или изгода. Китай е несъмнено най-големият вносител на минерали от Африка на юг от Сахара; през последното десетилетие влага към 30 милиарда $ в рандеман на метали на континента. Близо 15% от вложенията са в Сиера Леоне.
Добивът на злато е относително дребен бранш в Сиера Леоне спрямо диамантите или желязната руда, само че нараства с компании като " Даю ", която твърди, че държи най-голямата подземна мина за злато в страната - единственият ѝ план.
Различни по-малки китайски компании, някои от които работят незаконно, също добиват злато в региона, дружно с огромните компании. " Ако погледнем добива, в тези общности трябваше да има огромно развиване ", споделя Мохамед Смуут Бангура, областен консултант от Тонколили.
По осеяния с дупки, кален път към Масумбири ръждясали табели афишират добивни компании, които са идвали и си отивали. Единствените нови пътища, коли или здания на километри в близост са в китайския лагер.
© Reuters
Пътят към комплекса на " Даю ".
Работни места
От магазина си на основната улица на Масумбири, изпълнен с ключалки, тениски и часовници, Ибрахим Туле сподели, че бизнесът е намалял. " Хората имат по-малко пари за харчене откогато пристигна Дейю ", сподели той, седнал в бараката навън в парещ следобяд. Преди " Даю " от няколко години не е имало огромна добивна компания. Хората се стичали в града, с цел да търсят злато. Често им провървявало и изхарчвали полученото в магазина на Тюле.
" Даю " наела към 350 локални поданици, а други миньори напуснали града, откогато компанията превзела техните минни обекти.
Когато се заплаща на служащите - всеки печели сред 50 и 150 $ на месец - те разпределят сред фамилията и съседите и употребяват за погашение на задължения, сподели Туле. " В края на месеца не остават пари, " сподели 29-годишният миньор Абдулай Каргбо, който има едно от по-високоплатените работни места: взривяване и сондажи в планината за злато.
Бащата на шест деца изяснява, че преди " Даю " предложил транспорти с мотоциклета си и печелел по 10-15 $ дневно.
© Reuters
Заводът за преправка на злато.
Ползите от стабилната работа не компенсират понижението на заплатите, сподели той. След няколко седмици, откакто е работил в мината в продължение на една година, той възнамерява да се откаже и да се върне към мотоциклета си.
Уилям Бангура, който има двама синове, работещи за " Даю ", не можеше да мисли за нещо, което фамилията може да си купи в този момент, а не е можело да си разреши преди. " Достатъчно е единствено с цел да се оправяме, " сподели той. Все отново е признателен: " Нямаме друга опция. "
Вместо да се пресява на ръка и да се продава в райна, златният прахуляк към този момент се разрушава в планински цех за преправка. В последната стая на пода са подредени огромни бели торби, цялостни със сив прахуляк, съдържащ няколко грама злато. На този стадий те са транспортирани до пристанището и изпращани до Китай.
Разпределете богатствата
Сиера Леоне е " отворена за бизнес " съгласно президента Джулиус Маада Био, който стартира посланието до вложителите в Китай, Англия и Обединените арабски емирства, откакто встъпи в служба предходната година с заричане да подсигурява изгодите от добивната промишленост за страната.
Компании като " Даю " заплащат половин милион $ годишно на държавното управление за обхватен лиценз за рандеман и се изисква да влагат 0.01% от приходите си в развиването на общността, съгласно кодекса за рандеман. Но политиките за развиване на общността са неразбираеми и този закон не постоянно се ползва, съобщи държавното управление предходната година в нов документ за минното дело, който цели да стартират промени.
" Даю " е решила да усили приноса си до 1%, само че към момента води договаряния с локалните поданици за изискванията, съобщи мениджърът на общността в компанията Мохамед Дафае.
© Reuters
Изоставена китайска златодобивна мина в Тонколили - регионът, където е село Масумбири в Сиера Леоне.
Три града в региона имат разнообразни условия. Единият желае учебно заведение, различен - здравен център, а третият се нуждае от питейна вода, съобщи съветникът Бангура. Досега са конфигурирани единствено водни помпи, само че водата идва напряко от реката, нефилтрирана. " Опитваме се да помогнем за развиването на общността, " сподели генералният управител на " Даю " Пън Хуй Яо. " Ние в действителност желаеме да донесем благополучие на локалните. "
Дафае сподели, че хората са нетърпеливи, само че изгодите ще дойдат. " Най-голямото предизвикателство е разбирането на концесията, " сподели Дафа, седнал в офис в комплекса. Хората имат възприятието, че земята и минералите са техни, само че нямат лиценз за тях, сподели той.
Споразумението на " Даю " с държавното управление ѝ дава достъп до 9.6 кв. км за 25 години. Наскоро Дафе се сблъскала с отпор от локални, копаещи в регион, в който и компанията желае да копае. " Трябваше да отида там и да им кажа, че не можете да спрете този вид интервенции. Това е за всички нас ", сподели той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ