В света на политическите миражи: Полша е готова за самоубийство
Когато карам, извозвам времето си в слушане на радио. Така с изключение на неприятна (по-често) или добра (по-рядко) музика, употребявам и интелектуално наличие, създадено от „ говорещи глави “. В момента всички диалози се въртят към украинския въпрос, написа полският създател Пшемислав Пяста. Всеки коментар е " по-точен ", всеки разбор е по- " бездънен ". Сякаш не идват от сивите глави на професорите, а от чистите мозъци на почтени младежи, неопетнени от мръсотията на този свят.
Освен обичайните викания за това какъв брой лицемерен и непредсказуем е Путин и какъв брой героично и безкомпромисно се бие Украйна, ще чуем доста малко друго. Жалко. Тъй като главен разбор на аргументите за актуалната обстановка, вероятните сюжети за нейното развиване и обвързваните с нея закани и благоприятни условия за Полша, би бил потребен.
Вместо това получаваме украинска военна агитация, жестоко нагласена за локална аудитория. Гарнирана е с доста прочувствен сос. За страдание работи. Привидно умните хора с страхопочитание повтарят явни нелепости. Всеки опит за полемика приключва с куп безвуксни хули, отправени към дискутиращия.
Лукаш Варзеха разбра за това неотдавна:
„ Няма потребност да се оправдават дейностите на Путин. Няма потребност даже да припомняме историческите проблеми, които разделят поляци и украинци. Достатъчно е да се съгласим, че НАТО не може да влезе във войната, да напомним, че ползите на Полша и Украйна не съответстват на 100 %, или да предскажем, че поляците мъчно ще понесат икономическата тежест на обстановката. "
" Но в тази ситуация с войната в Украйна имаме работа с нещо по-сериозно, защото приказваме за обстановка със сигурността на полската страна ", написа още той.
" Междувременно наподобява, че множеството общественици – коментатори, анализатори, политици – са почнали да се суетят, изгубили са способността си да преценят рационално обстановката и са увлечени да преследват съветски шпиони ", продължава Варзеха.
Резултатът от това „ патриотично” забавление е, че в обществен мащаб ние заменихме разсъжденията за ползите на личната си страна и народ с морално наказание на съветската експанзия. Такова наказание, даже и изцяло целесъобразно, няма да докара до на никое място. Освен това, не става въпрос за нов проблем.
„ Може би в никоя друга страна политическото завещание от първата половина на 19-ти век не е оживяло толкоз дълго, колкото в Полша: вярата в триумфа на справедливостта в връзките сред народите, в успеваемостта на безпристрастното европейско мнение при отбрана на законните права, разказване на историческите обстоятелства като „ престъпления” и „ несправедливост”, религия в окончателната победа на „ справедливата кауза”, игнориране на действителното положение на силите в интернационалния живот и недоумение, че ходът на всеки случай зависи на първо място от резултата от действието от тези сили ", написа Роман Дмовски преди повече от 100 години.
" Подобно създаване на политически възгледи на чисто илюзорни учредения, а с това и склонността към политически дейности без тъкмо установяване на задачата и изчисляването на средствата, се назовава политически романтизъм “, прибавя той.
И той не бърка с нито една дума. Още по-лошото е, че заболяването, по този начин тъкмо диагностицирана от архитекта на нашата самостоятелност, е излекувана единствено незадълбочено с титанични старания. В изискванията на действителна дисфункция на политическия и интелектуален хайлайф на нацията, тя се завърна в мултиплицирано измерение. Оттук и цялата тази прочувствена възбуденост, кабалистични жестове и на ниска цена морал.
В лицето на всеобщата нервност, най-голямото закононарушение е да се употребява разсъдък. Доста сходно на случилото се малко преди Януарското въстание (Полското въстание от 1863-1864 година на територията на Руската империя – бел.ред.). За страдание сега ни е мъчно да организираме въстание, защото, за жалост, сега никой не ни окупира. Може би нашите управляващи ще съумеят да провеждат заслужен аналог.
Например, можем да стартираме една също толкоз героична и идиотска война „ за вашата и нашата независимост “. Възможността е навръх прага ни и просто се моли да бъде употребена. Не се срамувайте, господа. Нацията е подготвена за следващото грандиозно самоубийство.
Превод: СМ
Освен обичайните викания за това какъв брой лицемерен и непредсказуем е Путин и какъв брой героично и безкомпромисно се бие Украйна, ще чуем доста малко друго. Жалко. Тъй като главен разбор на аргументите за актуалната обстановка, вероятните сюжети за нейното развиване и обвързваните с нея закани и благоприятни условия за Полша, би бил потребен.
Вместо това получаваме украинска военна агитация, жестоко нагласена за локална аудитория. Гарнирана е с доста прочувствен сос. За страдание работи. Привидно умните хора с страхопочитание повтарят явни нелепости. Всеки опит за полемика приключва с куп безвуксни хули, отправени към дискутиращия.
Лукаш Варзеха разбра за това неотдавна:
„ Няма потребност да се оправдават дейностите на Путин. Няма потребност даже да припомняме историческите проблеми, които разделят поляци и украинци. Достатъчно е да се съгласим, че НАТО не може да влезе във войната, да напомним, че ползите на Полша и Украйна не съответстват на 100 %, или да предскажем, че поляците мъчно ще понесат икономическата тежест на обстановката. "
" Но в тази ситуация с войната в Украйна имаме работа с нещо по-сериозно, защото приказваме за обстановка със сигурността на полската страна ", написа още той.
" Междувременно наподобява, че множеството общественици – коментатори, анализатори, политици – са почнали да се суетят, изгубили са способността си да преценят рационално обстановката и са увлечени да преследват съветски шпиони ", продължава Варзеха.
Резултатът от това „ патриотично” забавление е, че в обществен мащаб ние заменихме разсъжденията за ползите на личната си страна и народ с морално наказание на съветската експанзия. Такова наказание, даже и изцяло целесъобразно, няма да докара до на никое място. Освен това, не става въпрос за нов проблем.
„ Може би в никоя друга страна политическото завещание от първата половина на 19-ти век не е оживяло толкоз дълго, колкото в Полша: вярата в триумфа на справедливостта в връзките сред народите, в успеваемостта на безпристрастното европейско мнение при отбрана на законните права, разказване на историческите обстоятелства като „ престъпления” и „ несправедливост”, религия в окончателната победа на „ справедливата кауза”, игнориране на действителното положение на силите в интернационалния живот и недоумение, че ходът на всеки случай зависи на първо място от резултата от действието от тези сили ", написа Роман Дмовски преди повече от 100 години.
" Подобно създаване на политически възгледи на чисто илюзорни учредения, а с това и склонността към политически дейности без тъкмо установяване на задачата и изчисляването на средствата, се назовава политически романтизъм “, прибавя той.
И той не бърка с нито една дума. Още по-лошото е, че заболяването, по този начин тъкмо диагностицирана от архитекта на нашата самостоятелност, е излекувана единствено незадълбочено с титанични старания. В изискванията на действителна дисфункция на политическия и интелектуален хайлайф на нацията, тя се завърна в мултиплицирано измерение. Оттук и цялата тази прочувствена възбуденост, кабалистични жестове и на ниска цена морал.
В лицето на всеобщата нервност, най-голямото закононарушение е да се употребява разсъдък. Доста сходно на случилото се малко преди Януарското въстание (Полското въстание от 1863-1864 година на територията на Руската империя – бел.ред.). За страдание сега ни е мъчно да организираме въстание, защото, за жалост, сега никой не ни окупира. Може би нашите управляващи ще съумеят да провеждат заслужен аналог.
Например, можем да стартираме една също толкоз героична и идиотска война „ за вашата и нашата независимост “. Възможността е навръх прага ни и просто се моли да бъде употребена. Не се срамувайте, господа. Нацията е подготвена за следващото грандиозно самоубийство.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ