Новият прекрасен свят на Орбан
Когато изнася значима тирада, унгарският министър председател Виктор Орбан постоянно прибягва до провокации и иронични забележки, търсени от него съзнателно. След преизбирането си през 2014 година, да вземем за пример, той разгласи края на „ ерата на политическите диспути “ в Унгария и прокламира началото на „ времето за деяние “. Същата година той оповести, по какъв начин Унгария поемала курс към "работническа, нелиберална страна ". В програмната си тирада предишното лято пък Орбан назова Европейска комисия „ инквизиция “ и разгласи Унгария за "бастион на християнска Европа ".
Този път речта му пред Народното събрание в Будапеща при полагането на клетва преди новия му премиерски мандат беше не чак до такава степен нападателна. Той приказва като умел общественик, който не търси безусловно провокацията и иронията. Но колкото и спогодителен да изглеждаше тонът му, всъщност Орбан си беше същият, какъвто го познаваме - корав и неотстъпчив.
Такъв свят желае Орбан
Вътрешнополитически той разгласи без да увърта, че има намерение да ръководи най-малко до 2030 година. Дотогава Унгария би трябвало да се подреди измежду петте най-хубави и най-приятни за живеене страни в Европейски Съюз. Орбан, който е уверен в краха на демократичната народна власт, даже към този момент не вижда „ нелибералната страна “ като нейна опция, а залага на християндемокрацията. С това той изпраща явен знак към Европейската национална партия (ЕНП), в която се води изострен вътрешен спор за това дали да не изключат от редиците си партията на Орбан - Фидес.
Що се отнася до външната политика, посланията на Орбан не съдържаха доста нови неща, само че бяха всекидневно за него ясни и твърди: Унгария щяла да остане в западния съюз, само че, във връзка на сегашните напрежения сред Берлин, Москва и Истанбул, страната му щяла да преследва своите лични геополитически ползи и нямало да „ изнася “ народна власт или пък да се кланя на някакви други идеологии.
Двете основни външнополитически послания на Орбан гласяха: той отхвърля плана за Съединени европейски щати, който Орбан назова „ напрегнат призрачен сън “ - съгласно унгарския министър председател Европейски Съюз би трябвало да бъде доста повече от един „ съюз от свободни народи “; и в това време Орбан предложи на страните от „ Карпатския басейн “ интензивно съдействие за превръщането им в „ най-сигурното, най-бързо разрастващото се единно икономическо, комерсиално и транспортно пространство “.
Орбан - източноевропейският Макрон?
По този метод Виктор Орбан се нарежда в европейската политика като цялостната диаметралност на френския президент Еманюел Макрон. Орбан е наясно, че - от позиция на размерите и икономическата мощност на Унгария - той няма да бъде признат съществено, в случай че реши да работи самичък. Затова унгарският водач от дълго време се пробва да изкове съюз сред източните страни-членки на Европейски Съюз и да притегли в него и страните от Западните Балкани, които са кандидатки за участие в общността. Този съюз би трябвало да отстоява в Брюксел концепцията за "Европа на нациите “, т.е. до един тип стопански Европейски съюз, а въпросите за действието на демокрацията и правовата страна да останат в пълномощията на обособените национални страни.
В тази светлина би трябвало да преглеждаме и първата му публична задгранична аудиенция след преизбирането му на поста, която го води във Варшава за диалози с полския президент Ярослав Качински. Преди това Орбан беше и в Словения, където се включи в предизборната акция на националноконсервативния някогашен министър председател Янес Янша, чиято партия също членува в ЕНП. Унгарският водач поддържа положителни връзки и с другите политически водачи в района - с някогашния словашки министър председател Роберт Фицо, с ръководителя румънските социалдемократи Ливиу Драгня, с българския министър председател Бойко Борисов, с някогашния македонски министър председател Никола Груевски, както и с националноконсервативния президент на Сърбия Александър Вучич. Авторитарният, непрогледен и основаващ се на корупцията властови модел на Орбан наподобява прелъстителен за доста от тези политици. Досега обаче източноевропейските страни-членки доста рядко са работили сплотено. Особено по въпроса за квотното систематизиране на бежанците.
Източна Европа не е единна
По всичко наподобява, че към този момент мъчно може да бъде изкован един източен съюз против Брюксел - прекомерно разнообразни ползи преследват обособените страни и прекомерно пъстра е политическата картина на ръководствата в тях. Полша и Румъния не харесват проруския курс на Виктор Орбан и Роберт Фицо; Чехия и България са разединени по този въпрос; друга е и оценката в обособените столици за събитията в Украйна. Сложни са и връзките сега сред Унгария и Хърватия - макар сходните идеологически визии.
Освен това никой от другите източноевропейски водачи не държи в ръцете си толкоз доста власт, колкото Виктор Орбан. Нищо чудно най-после да се окаже, че унгарският министър председател ще си остане единствено със личното право на несъгласие като лост за оказване на напън, с което той към този момент заплаши. Така да вземем за пример във връзка на концепцията за обвързването на европейското финансиране със спазването на правилата на правовата страна, Орбан съобщи: „ Спокойно. Без Унгария не може да има европейски бюджет. “
Този път речта му пред Народното събрание в Будапеща при полагането на клетва преди новия му премиерски мандат беше не чак до такава степен нападателна. Той приказва като умел общественик, който не търси безусловно провокацията и иронията. Но колкото и спогодителен да изглеждаше тонът му, всъщност Орбан си беше същият, какъвто го познаваме - корав и неотстъпчив.
Такъв свят желае Орбан
Вътрешнополитически той разгласи без да увърта, че има намерение да ръководи най-малко до 2030 година. Дотогава Унгария би трябвало да се подреди измежду петте най-хубави и най-приятни за живеене страни в Европейски Съюз. Орбан, който е уверен в краха на демократичната народна власт, даже към този момент не вижда „ нелибералната страна “ като нейна опция, а залага на християндемокрацията. С това той изпраща явен знак към Европейската национална партия (ЕНП), в която се води изострен вътрешен спор за това дали да не изключат от редиците си партията на Орбан - Фидес.
Що се отнася до външната политика, посланията на Орбан не съдържаха доста нови неща, само че бяха всекидневно за него ясни и твърди: Унгария щяла да остане в западния съюз, само че, във връзка на сегашните напрежения сред Берлин, Москва и Истанбул, страната му щяла да преследва своите лични геополитически ползи и нямало да „ изнася “ народна власт или пък да се кланя на някакви други идеологии.
Двете основни външнополитически послания на Орбан гласяха: той отхвърля плана за Съединени европейски щати, който Орбан назова „ напрегнат призрачен сън “ - съгласно унгарския министър председател Европейски Съюз би трябвало да бъде доста повече от един „ съюз от свободни народи “; и в това време Орбан предложи на страните от „ Карпатския басейн “ интензивно съдействие за превръщането им в „ най-сигурното, най-бързо разрастващото се единно икономическо, комерсиално и транспортно пространство “.
Орбан - източноевропейският Макрон?
По този метод Виктор Орбан се нарежда в европейската политика като цялостната диаметралност на френския президент Еманюел Макрон. Орбан е наясно, че - от позиция на размерите и икономическата мощност на Унгария - той няма да бъде признат съществено, в случай че реши да работи самичък. Затова унгарският водач от дълго време се пробва да изкове съюз сред източните страни-членки на Европейски Съюз и да притегли в него и страните от Западните Балкани, които са кандидатки за участие в общността. Този съюз би трябвало да отстоява в Брюксел концепцията за "Европа на нациите “, т.е. до един тип стопански Европейски съюз, а въпросите за действието на демокрацията и правовата страна да останат в пълномощията на обособените национални страни.
В тази светлина би трябвало да преглеждаме и първата му публична задгранична аудиенция след преизбирането му на поста, която го води във Варшава за диалози с полския президент Ярослав Качински. Преди това Орбан беше и в Словения, където се включи в предизборната акция на националноконсервативния някогашен министър председател Янес Янша, чиято партия също членува в ЕНП. Унгарският водач поддържа положителни връзки и с другите политически водачи в района - с някогашния словашки министър председател Роберт Фицо, с ръководителя румънските социалдемократи Ливиу Драгня, с българския министър председател Бойко Борисов, с някогашния македонски министър председател Никола Груевски, както и с националноконсервативния президент на Сърбия Александър Вучич. Авторитарният, непрогледен и основаващ се на корупцията властови модел на Орбан наподобява прелъстителен за доста от тези политици. Досега обаче източноевропейските страни-членки доста рядко са работили сплотено. Особено по въпроса за квотното систематизиране на бежанците.
Източна Европа не е единна
По всичко наподобява, че към този момент мъчно може да бъде изкован един източен съюз против Брюксел - прекомерно разнообразни ползи преследват обособените страни и прекомерно пъстра е политическата картина на ръководствата в тях. Полша и Румъния не харесват проруския курс на Виктор Орбан и Роберт Фицо; Чехия и България са разединени по този въпрос; друга е и оценката в обособените столици за събитията в Украйна. Сложни са и връзките сега сред Унгария и Хърватия - макар сходните идеологически визии.
Освен това никой от другите източноевропейски водачи не държи в ръцете си толкоз доста власт, колкото Виктор Орбан. Нищо чудно най-после да се окаже, че унгарският министър председател ще си остане единствено със личното право на несъгласие като лост за оказване на напън, с което той към този момент заплаши. Така да вземем за пример във връзка на концепцията за обвързването на европейското финансиране със спазването на правилата на правовата страна, Орбан съобщи: „ Спокойно. Без Унгария не може да има европейски бюджет. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ