Когато „Ислямска държава” спуска сянката си над Мосул в северен

...
Когато „Ислямска държава” спуска сянката си над Мосул в северен
Коментари Харесай

Да описваш ужаса: Кой гледа през „Окото на Мосул”

Когато „ Ислямска държава” спуска сянката си над Мосул в северен Ирак, градът потъва в крах и е изцяло откъснат от света. Един човек обаче стартира да документира зверствата на ислямистите в северния иракски град, прикрит под прикритието на елементарния си живот.

Никой не знае неговата идентичност, а единствено псевдонима му, с който фантомът споделя на света какво се случва в окупирания град. Той самичък кръщава себе си „ Окото на Мосул”.

В продължение на 2 години и 39 дни тайният хроникьор на зверствата на „ Ислямска държава” в Мосул съумява да завоюва вниманието на международните организации по света. Той основава “Фейсбук” страница „ Окото на Мосул”, която бързо се трансформира в един от най-надеждните източници на информация, идваща от териториите, завладeни от ИДИЛ.

Той разказва в детайли на британски и на арабски освен разрушенията и похищенията върху постройките в античния град, само че и мъченията и обществените изтезания, измежду които ампутации, обезглавяване и гибел с камъни.

„ Видях и живях повече от задоволително. Видях отрязани глави и ръце, по какъв начин хвърлят хора от високи здания върху камъни, видях по какъв начин душите им се пробват да останат в телата им, само че не могат” – това е роман от първо лице за зверствата на най-кръвожадната джихадистка формация – “Ислямска държава”. Ужасът е забелязан, усетен и претърпян от „ Окото на Мосул”.

Скоро „ Окото на Мосул” се трансформира в един от най-търсените хора от „ Ислямска държава”. които до последно не могат да научат самоличността на индивида. От стила му на писане излиза наяве, че той е високо образован и добре просветен, само че по този начин и никой не стига до името му, преди самичък да се разкрие. Преди това фантомът историк напуща Ирак през Турция и незабавно получава политическо леговище в чужбина.

Вижте диалога със Светослав Иванов:

– В края на предишния декември реши да покажеш лицето си пред света и пред международните организации. Защо?

– Това решение за мен беше доста значимо, с цел да кажа на хората, че човек може да направи доста повече, в сравнение с би могъл да си показа. Силата на познанието постоянно е по-голяма от незнанието. Няма никакво значение зверството на терористите. Щом човек е просветен, той ще успее да се опълчи сполучливо на най-свирепите форми на гнет.

– Как се става очевидец на тези ужаси? Как стартира всичко – първата ти обява, първата публикация?

– През нощта, когато влязоха при нас и нападнаха иракските елементи, дружно със фамилията си аз бях затворен в една дребна стая, нямах нищо друго с изключение на мобилния си телефон. Първото, което написах, беше да опиша по какъв начин се усещам аз в този миг със фамилията си в тази дребна стаичка. Чувах патроните на открито, вглеждах се в очите на моите близки, ужаса в очите на децата. Всеки един миг можехме да бъдем убити, само че аз взех решение, че не искам да умра, без да съм направил безусловно нищо. Не желаех да умра безсмислено, желаех да оставя на хората някакво знание, някаква информация за това, което става.

– Откъде се сдобиваш с информация?

– Ходех по улиците, ходех от джамия в джамия, по пазарите, по лечебните заведения. По-голямата част от деня прекарвах отвън къщи. Разбира се, когато съм на улицата, нямах никаква опция да протоколирам нищо от това, което слушам, само че съхранявах всичко в паметта си. А щом се върнех у дома, започвах да протоколирам всичко. Може би е любопитно да загатна, че прилежащата къща, от която ме отделяше единствено една стена, беше заслон, беше жилище на един от командирите на ИДИЛ. Аз пишех срещу тях, а от тях ме отделяше единствено една стена.

– Говорил ли си с него в миналото?

– Само един път. Не желаех въобще да беседвам с него.

– Има миг, в който обаче си казваш: „ Искам да умра, желая това да свърши”, и тогава бръснеш брадата си и излизаш на открито, с цел да ги предизвикаш да те заловят. Защо?

– Защото се уморих от тези кървави гледки. Уморих се да виждам по какъв начин обезглавяват хора или по какъв начин ги хвърлят от високо. Уморих се да виждам ИДИЛ в моя град, към този момент не можех да претърпявам да виждам лицата им там. Много беше мъчно. Хората в действителност преживяваха същинска покруса. Всеки човек в града можеше да бъде погубен във всеки миг, а това, което носех в съзнанието си, ме изтощаваше, обезсилваше ме. Обръснах се, подстригах се, облякох се в алено и отидох при река Тигър, която обичам. Реших, че там ще изпия един чай и ще изпуша една цигара, преди да умра. Достатъчно е да те видят, че пушиш на обществено място и че си облечен в облекла, които не дават отговор на техните правила, неизбежният ти край е гибел. Аз обаче желаех да умра, наслаждавайки се на чая си. Чаят беше в действителност сладостен, тъй като аз не умрях.

– Описваш „ Ислямска държава” като жадни за кръв, пари и дами хора, т.е. всичко най-първично. Защо ги виждаш по този метод?

– Защото това е истината за тях, тъй като те са тъкмо такива. Когато са влезнали в самата система на организацията на ДАЕШ, те в действителност са изгубили изцяло човешкия си облик, всичките си човешки човешки черти. Самото им присъединение към ДАЕШ ги лишава от тяхната човешка същина, тъй като няма естествен човек, който да е в положение да прави сходни неща. Аз не бих могъл да ги нарека даже животни, тъй като аз обичам животните, не бих могъл да употребявам даже такова название за тях. Те са изроди, животните са положителни, а тези от ИДИЛ нямат нищо общо с каквато и да било добрина и човещина.

– Коя е картината, която „ Окото на Мосул” в никакъв случай няма да не помни?

– Детето, на което отрязаха ръката – в никакъв случай няма да не помни, до момента в който съм жив. Той му отряза ръката и му сподели: „ Е, в този момент, Господ ще ти прости”.

– Какво беше направило детето?

– Хванаха го на един пазар и го упрекнаха, че е откраднало нещо.

– Как се носи този товар?

– Всъщност нямам отговор. Смятам обаче, че съм задължен да продължа – задължен съм да продължа да пребивавам, не желая да не помня, желая да запомня всичко. Имам мощна памет за това. Ако някой в бъдеще пожелае да разбере какво се е случило в Мосул, да може да научи истината.

– Как напусна Ирак?

– Избягах от Мосул в Сирия, по-късно в Турция.

– Как се бяга от Мосул в тази обстановка?

– Пътищата сред Мосул и Сирия бяха функциониращи, тъй като ИДИЛ се намираше главно в Сирия и те ги използваха. Това беше единственият метод, тъй като всички други посоки бяха бойни полета, през които не можеше да се премине.

– Брат ти обаче остава в Ирак.

– Да, и фамилията ми.

– Какво се случва с тях?

– Брат ми почина при минохвъргачен огън по неговия дом, само че фамилията ми в този момент е добре и майка ми взе решение, че ще остане в своя град, отхвърля да го напусне.

– Одобряваш ли това решение, опита ли се да я убедиш? Ние не споделяме нито къде се намираш, нито в коя страна си, няма и да го създадем, само че опита ли да вземеш майка си с теб, искаш ли да я измъкнеш от там?

– Не мога да принудя никого да напусне града, който обича. Майка ми обича Мосул и не мога да я накарам да го напусне. Дори да поднеса на майка си целия свят, тя няма да напусне Мосул, желаех го от нея доста пъти, само че тя постоянно отхвърляше. Майка ми остана там, а терористите напуснаха града. Те си отидоха.

– Имаш самодейност за възобновяване на библиотеката в Мосул „ Нека бъде книга възкръсваща от пепелта”. Защо тъкмо тази самодейност реши да създадеш?

– Защото един град, в който няма библиотека, няма живот. И също по този начин, с цел да кажем на света, че ние желаем книги, а не тероризъм, не бомби, не гибел. Ние желаеме живот.

– Ако може да кажеш едно изречение на „ Ислямска държава”, да вземем за пример на твоя комшия, командира на „ Ислямска държава”, какво би било то?

– Казвам, че животът безусловно и постоянно побеждава мрака.

Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР