Хората с трудно детство имат тези 5 предимства пред останалите
Когато хората чуят израза „ мъчно детство”, си показват ужасни неща.
Повечето психолози обръщат внимание единствено на негативните последствия от сложното детство върху по-нататъшното развиване на личността и ги дефинират най-често като контузии от предишното или липса на самочувствие.
Някои психоаналитици и експерти по личностно развиване обаче гледат на сложното детство от напълно друг ъгъл.
Според тях хората, които са срещали повече компликации по пътя си от детството – през юношеството - към зрелостта, имат редица преимущества пред тези, които са водили относително лек живот.
1. Притежават огромни артистични заложби
Всички сме чували за сложния живот на известни артисти и други креативен персони, които споделят за нерадостното си минало.
Всички те подчертават върху дългия път, който са минали с помощта на артистичните си заложби. Без ничия помощ.
Учени от Калифорния организират изследване измежду близо 250 души актьори, измежду които музиканти, артисти, дизайнери, артисти, танцьори, и ги молят да опишат за своето детство.
Почти всички от изследването споделят за мъчно или изключително трудно и тежко детство. Оказва се, че изкуството е било тяхното леговище – нещо като избавителното място от несгодите на действителността.
Също по този начин имат вяра, че тази заложба им е била дадена неслучайно – като късмет да трансформират живота си към положително.
2. Умеят да взимат бързо и изрично решения
Според изследванията хората с мъчно детство нееднократно са били поставяни в обстановка, когато се е налагало да взимат бързи решения, свързани с оцеляването им.
Това е развило у тях умеенето да не се двоумят, когато „ става напечено”, да мислят бързо и да бъдат безапелационни в избора си.
През 60-те години на предишния век общественият психолог от Станфордския университет Уолтър Мишел организира неповторим опит.
За да тества теорията си, че способността да се отсрочва удоволствието е в основата на постоянния темперамент, той слага пред няколко деца по един бонбон.
Казва им, че в случай че го изядат незабавно, няма да получат нищо повече, само че в случай че изчакат и го изядат след 15 минути, ще получат още един.
Дете, което е израснало в естествена среда, е склонно да изчака, тъй като вижда логиката в това.
От гледната точка на едно дете, израснало в боязън и бедност, е доста по-важно бонбонът да бъде обхванат незабавно, тъй като е привикнало положителните неща в живота да му се изплъзват.
3. Умеят бързо да се приспособяват
Когато едно дете пораства в стресова среда, мозъкът му стартира да се приспособява към напрежението.
В резултат е способно по-бързо да се приспособява, да приема с лекост стресовите обстановки на по-късен стадий в живота си, да се приспособява към промяната на ситуацията, без да го изживява като нещо трагично и мъчително.
Да забележим: двама геймъри получават неверни указания по една компютърна игра.
Първият, израснал в положителни условия на живот, продължава докрая да следва инструкциите, вследствие на което стартира да се обърква от ден на ден и повече.
Другият, израснал в сложна и нестабилна фамилна среда, въобще не се поколебава да поеме риск и да работи не съгласно инструкциите, което го довежда и до вярното решение.
Учените споделят, че това е по този начин, тъй като хората, притиснати от живота овреме, знаят доста добре, че от време на време разпоредбите могат и би трябвало да бъдат заобикаляни.
4. Умеят да разпознават заплахата
Норепинефринът е невротрансмитер и хормон. Отделя се от сърцевината на надбъбречните жлези.
Той покачва кръвното налягане, учестява сърдечната активност. Отделя се при стрес, физическо натоварване дружно с другия хормон на сърцевината на надбъбречните жлези – адреналин.
Той ни оказва помощ да разпознаваме заплахите. Според проучването на клиничния психолог и невробиолог Иън Робъртсън в умерени дози този хормон въздейства позитивно на мозъка, като усъвършенства работата на паметта и способността за учене.
Хората, които са имали мъчно детство, могат да разпознават заплахите по-бързо от други и неотложно да потърсят метод да ги предотвратят.
5. Имат отлична памет и добре развито възприятие на емпатия
Чирааг Миттал от Тексаския университет стига до следното умозаключение: деца, израснали в сложни условия, имат по-добра памет, която се актуализира доста бързо.
Старата информация, която към този момент не е толкоз значима, елементарно се не помни и се заменя с нова и потребна.
Тези деца обаче си спомнят най-много отрицателните събития и хората, които са се отнасяли с тях неприятно, което пък им оказва помощ да се пазят по-добре отсега нататък.
Повечето хора, които са претърпели мъчно детство, имат мощно развито възприятие на емпатия и са способни да разпознават и схващат възприятията на другите и да се слагат на тяхно място.
Повечето психолози обръщат внимание единствено на негативните последствия от сложното детство върху по-нататъшното развиване на личността и ги дефинират най-често като контузии от предишното или липса на самочувствие.
Някои психоаналитици и експерти по личностно развиване обаче гледат на сложното детство от напълно друг ъгъл.
Според тях хората, които са срещали повече компликации по пътя си от детството – през юношеството - към зрелостта, имат редица преимущества пред тези, които са водили относително лек живот.
1. Притежават огромни артистични заложби
Всички сме чували за сложния живот на известни артисти и други креативен персони, които споделят за нерадостното си минало.
Всички те подчертават върху дългия път, който са минали с помощта на артистичните си заложби. Без ничия помощ.
Учени от Калифорния организират изследване измежду близо 250 души актьори, измежду които музиканти, артисти, дизайнери, артисти, танцьори, и ги молят да опишат за своето детство.
Почти всички от изследването споделят за мъчно или изключително трудно и тежко детство. Оказва се, че изкуството е било тяхното леговище – нещо като избавителното място от несгодите на действителността.
Също по този начин имат вяра, че тази заложба им е била дадена неслучайно – като късмет да трансформират живота си към положително.
2. Умеят да взимат бързо и изрично решения
Според изследванията хората с мъчно детство нееднократно са били поставяни в обстановка, когато се е налагало да взимат бързи решения, свързани с оцеляването им.
Това е развило у тях умеенето да не се двоумят, когато „ става напечено”, да мислят бързо и да бъдат безапелационни в избора си.
През 60-те години на предишния век общественият психолог от Станфордския университет Уолтър Мишел организира неповторим опит.
За да тества теорията си, че способността да се отсрочва удоволствието е в основата на постоянния темперамент, той слага пред няколко деца по един бонбон.
Казва им, че в случай че го изядат незабавно, няма да получат нищо повече, само че в случай че изчакат и го изядат след 15 минути, ще получат още един.
Дете, което е израснало в естествена среда, е склонно да изчака, тъй като вижда логиката в това.
От гледната точка на едно дете, израснало в боязън и бедност, е доста по-важно бонбонът да бъде обхванат незабавно, тъй като е привикнало положителните неща в живота да му се изплъзват.
3. Умеят бързо да се приспособяват
Когато едно дете пораства в стресова среда, мозъкът му стартира да се приспособява към напрежението.
В резултат е способно по-бързо да се приспособява, да приема с лекост стресовите обстановки на по-късен стадий в живота си, да се приспособява към промяната на ситуацията, без да го изживява като нещо трагично и мъчително.
Да забележим: двама геймъри получават неверни указания по една компютърна игра.
Първият, израснал в положителни условия на живот, продължава докрая да следва инструкциите, вследствие на което стартира да се обърква от ден на ден и повече.
Другият, израснал в сложна и нестабилна фамилна среда, въобще не се поколебава да поеме риск и да работи не съгласно инструкциите, което го довежда и до вярното решение.
Учените споделят, че това е по този начин, тъй като хората, притиснати от живота овреме, знаят доста добре, че от време на време разпоредбите могат и би трябвало да бъдат заобикаляни.
4. Умеят да разпознават заплахата
Норепинефринът е невротрансмитер и хормон. Отделя се от сърцевината на надбъбречните жлези.
Той покачва кръвното налягане, учестява сърдечната активност. Отделя се при стрес, физическо натоварване дружно с другия хормон на сърцевината на надбъбречните жлези – адреналин.
Той ни оказва помощ да разпознаваме заплахите. Според проучването на клиничния психолог и невробиолог Иън Робъртсън в умерени дози този хормон въздейства позитивно на мозъка, като усъвършенства работата на паметта и способността за учене.
Хората, които са имали мъчно детство, могат да разпознават заплахите по-бързо от други и неотложно да потърсят метод да ги предотвратят.
5. Имат отлична памет и добре развито възприятие на емпатия
Чирааг Миттал от Тексаския университет стига до следното умозаключение: деца, израснали в сложни условия, имат по-добра памет, която се актуализира доста бързо.
Старата информация, която към този момент не е толкоз значима, елементарно се не помни и се заменя с нова и потребна.
Тези деца обаче си спомнят най-много отрицателните събития и хората, които са се отнасяли с тях неприятно, което пък им оказва помощ да се пазят по-добре отсега нататък.
Повечето хора, които са претърпели мъчно детство, имат мощно развито възприятие на емпатия и са способни да разпознават и схващат възприятията на другите и да се слагат на тяхно място.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ