Как и защо е създаден “Летящият” ГАЗ-66 с “Град”
Когато приказват за ракетни системи за неведнъж изстрелване на БМ-21 „ Град “, имат поради най-често срещаните пускови установки, основани на всъдехода „ Урал “ на МИАС с бензинови или дизелови мотори.
В момента в съветските сухопътни сили също се срещат разновидности на платформата КамАЗ-5350, написа "Поглед инфо ".
Войната в Сирия подсети, че на шасито на ЗиЛ-131 има бойни транспортни средства. Тези установки са пуснати в произвеждане в средата на 70-те години и са в употреба в морската пехота.
Тези, които са били свързани с военновъздушните войски през 60-80-те, помнят друга трансформация - "Град-В ". Тя бе наречена "летяща ", защото и беше предоставена опция за втурване с парашути.
Версията е основана на известния „ Шишига “ – четириколесния всъдеход ГАЗ-66. При това не в нормален тип, а с преносим брезентов покрив. Първоначално РЗСО са прехвърляни със самолети Ан-12, в които товарните отсеци не са толкоз просторни, колкото тези на по-късния Ил-76.
Друга външна разлика от сухопътния БМ-21 е по-малкият брой водачи – те са едвам 12. За да обезпечат непоклатимост по време на пукотевица, в задната част на блока са сложени два аутригера.
Във всички останали аспекти това е едно и също пълноценно бойно транспортно средство. То е в положение да унищожава цели със 122 мм ракети на дистанции до 20 км. Времето на залпа е единствено 6 секунди.
Маса в бойно състояние - 6000 кг. Мощност на мотора - 115 к.с. Максимална скорост по автомагистралата е 85 км / ч. Обхват - повече от 870 км. Екипаж - 2 души.
Тези машини са били употребявани от десантниците в Афганистан. Те реализират ефикасна огнева поддръжка на частите, настоящи против съперника. Като се има поради спецификата на онази война, опцията да се приземяват с парашути тогава не е нужна.
Според някои военни специалисти разновидността Град-В не би попречил на актуалните елементи на Военновъздушни сили. Разбира се, въз основата на ново шаси.
Превод: В.Сергеев
В момента в съветските сухопътни сили също се срещат разновидности на платформата КамАЗ-5350, написа "Поглед инфо ".
Войната в Сирия подсети, че на шасито на ЗиЛ-131 има бойни транспортни средства. Тези установки са пуснати в произвеждане в средата на 70-те години и са в употреба в морската пехота.
Тези, които са били свързани с военновъздушните войски през 60-80-те, помнят друга трансформация - "Град-В ". Тя бе наречена "летяща ", защото и беше предоставена опция за втурване с парашути.
Версията е основана на известния „ Шишига “ – четириколесния всъдеход ГАЗ-66. При това не в нормален тип, а с преносим брезентов покрив. Първоначално РЗСО са прехвърляни със самолети Ан-12, в които товарните отсеци не са толкоз просторни, колкото тези на по-късния Ил-76.
Друга външна разлика от сухопътния БМ-21 е по-малкият брой водачи – те са едвам 12. За да обезпечат непоклатимост по време на пукотевица, в задната част на блока са сложени два аутригера.
Във всички останали аспекти това е едно и също пълноценно бойно транспортно средство. То е в положение да унищожава цели със 122 мм ракети на дистанции до 20 км. Времето на залпа е единствено 6 секунди.
Маса в бойно състояние - 6000 кг. Мощност на мотора - 115 к.с. Максимална скорост по автомагистралата е 85 км / ч. Обхват - повече от 870 км. Екипаж - 2 души.
Тези машини са били употребявани от десантниците в Афганистан. Те реализират ефикасна огнева поддръжка на частите, настоящи против съперника. Като се има поради спецификата на онази война, опцията да се приземяват с парашути тогава не е нужна.
Според някои военни специалисти разновидността Град-В не би попречил на актуалните елементи на Военновъздушни сили. Разбира се, въз основата на ново шаси.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ