Предимствата и недостатъците на граховия протеин
Когато приказваме за протеин като хранителна добавка, несъмнено, суроватъчен протеин е може би най-често срещания избор.
След него се подреждат форми като казеин, протеин от колаген, а за тези, които заобикалят животинските артикули – соев, конопен и даже оризов протеин – макар, че те надалеч не са съвършени.
Къде обаче остава граховият протеин? Защо мисля, че би трябвало да му обърнем внимание и какви са неговите преимущества и дефекти по отношение на останалите форми на пазара? Отговорите на тези въпроси ще намериш в публикацията.
Грахов протеин – какво съставлява
Граховият протеин се получава от изсушаването и стриването на граховите зърна на тънко брашно. След това брашното се смесва с вода, като по този начин се отделят нишестето и множеството фибри от сместа, оставяйки единствено протеинът и малко витамини и минерали.
След това получената паста се суши и се смила на доста фина пудра, която точно съставлява граховия протеин.
Грахов протеин – състав
В 100 грама грахов протеин се съдържат почти:
100 kcal; 23 г протеин; 7 г въглехидрати; 0.3 г мазнини; 6 г фибри
Освен това вътре се намират и някои витамини – D, E, A и K
Общо взето, съгласно мен граховия протеин е може би най-хубавия вид за растителен протеин, на който можеш да се спреш, в случай че избягваш животинските артикули.
Грахов протеин – дефекти
Може би се питаш, за какво откакто е толкоз добър растителен протеин, остава отвън радара на доста хора, търсещи сходен вид за суплиментация?
Според мен това се дължи основно на усета му, който самичък по себе си не е изключително прелестен, а също по този начин и на аминокиселнния му профил, защото, сходно на другите растителни протеини, той не съдържа цялостния набор от незаменими аминокиселини, което го прави „ повърхностен “. Или най-малко по този начин се твърди...
Всъщност, това даже не е изцяло правилно. Граховият протеин съдържа всички незаменими аминокиселини, само че една от тях (метионин) просто не се съдържа в задоволително количество в състава му.
Друга причина доста хора да заобикалят граховия протеин е, че грахът по начало е тежка храна и в доста случаи ни докарва издут стомах, газове и други неразположения. Само че доста от съставите на граха, отговорни за тези положения, въобще не участват в модифицирания грахов протеин.
Така че в случай че бъде уместно овкусен и се приема в хранителен режим, който набира всички есенциални аминокиселини посредством композиция от разнообразни храни, вместо да разчита единствено на една, граховият в действителност става много добър кандидат за първокласен протеин.
Грахов протеин – преимущества
На първо място – от преимуществата на граховия протеин най-много се вълнуват хора, които не одобряват скотски артикули или имат някаква нетърпимост към част от съставките в животинския протеин, предлаган на пазара. Затова, когато приказвам за преимущества на граховия протеин тук, в действителност имам предвид преимуществата му по отношение на другите растителни разновидности.
Та тези хора се обръщат към растителните протеини, като вид за набиране на задоволително белтъчини във веган/вегетариански хранителен режим. А граховият протеин, спрямо другите растителни разновидности, съдържа есенциалните аминокиселини в максимален % от тяхната целесъобразна дневна доза. Няма да изпадам в подробни разбивки, само че тук-там даже е доста покрай наличието на аминокиселини в животинския протеин (изключвайки метионина).
Друго преимущество на граховия протеин е, че като протеинова пудра той е и с много високо наличие на главното вещество. Граховият изолат съдържа към 85% протеин в състава на дозата си. Това е съответствие, с което мъчно могат да се съпоставят даже доста от добавките с скотски подобен. За съпоставяне – животинският протеин изолат нормално съдържа към 90% протеин в доза. Както виждаш, разликата не е огромна.
Освен всичко това, граховият протеин е и много изобилен, което го прави превъзходен вид за междинно или заместващо хранене, изключително в режим за изчистване или намаляване, където засищането с по-малко калории е водещ фактор.
В заключение….
По мое мнение, граховият протеин несправедливо бива подминаван от други форми на растителен протеин. Макар да не може да се съпостави напълно с животинския еквивалент на набиране, измежду растителните протеини, граховият в действителност е може би един от най-хубавите:
С богато наличие на белтъчини, елементарно усвоим, с положително наличие на аминокиселини и на относително налична цена (въпреки че последното зависи от производителя).
Така че в случай че по някаква причина животинските източници на протеин не са за теб и търсиш първокласен растителен еквивалент – несъмнено няма да сбъркаш, в случай че се спреш на граховия.
Страхил Иванов
След него се подреждат форми като казеин, протеин от колаген, а за тези, които заобикалят животинските артикули – соев, конопен и даже оризов протеин – макар, че те надалеч не са съвършени.
Къде обаче остава граховият протеин? Защо мисля, че би трябвало да му обърнем внимание и какви са неговите преимущества и дефекти по отношение на останалите форми на пазара? Отговорите на тези въпроси ще намериш в публикацията.
Грахов протеин – какво съставлява
Граховият протеин се получава от изсушаването и стриването на граховите зърна на тънко брашно. След това брашното се смесва с вода, като по този начин се отделят нишестето и множеството фибри от сместа, оставяйки единствено протеинът и малко витамини и минерали.
След това получената паста се суши и се смила на доста фина пудра, която точно съставлява граховия протеин.
Грахов протеин – състав
В 100 грама грахов протеин се съдържат почти:
100 kcal; 23 г протеин; 7 г въглехидрати; 0.3 г мазнини; 6 г фибри
Освен това вътре се намират и някои витамини – D, E, A и K
Общо взето, съгласно мен граховия протеин е може би най-хубавия вид за растителен протеин, на който можеш да се спреш, в случай че избягваш животинските артикули.
Грахов протеин – дефекти
Може би се питаш, за какво откакто е толкоз добър растителен протеин, остава отвън радара на доста хора, търсещи сходен вид за суплиментация?
Според мен това се дължи основно на усета му, който самичък по себе си не е изключително прелестен, а също по този начин и на аминокиселнния му профил, защото, сходно на другите растителни протеини, той не съдържа цялостния набор от незаменими аминокиселини, което го прави „ повърхностен “. Или най-малко по този начин се твърди...
Всъщност, това даже не е изцяло правилно. Граховият протеин съдържа всички незаменими аминокиселини, само че една от тях (метионин) просто не се съдържа в задоволително количество в състава му.
Друга причина доста хора да заобикалят граховия протеин е, че грахът по начало е тежка храна и в доста случаи ни докарва издут стомах, газове и други неразположения. Само че доста от съставите на граха, отговорни за тези положения, въобще не участват в модифицирания грахов протеин.
Така че в случай че бъде уместно овкусен и се приема в хранителен режим, който набира всички есенциални аминокиселини посредством композиция от разнообразни храни, вместо да разчита единствено на една, граховият в действителност става много добър кандидат за първокласен протеин.
Грахов протеин – преимущества
На първо място – от преимуществата на граховия протеин най-много се вълнуват хора, които не одобряват скотски артикули или имат някаква нетърпимост към част от съставките в животинския протеин, предлаган на пазара. Затова, когато приказвам за преимущества на граховия протеин тук, в действителност имам предвид преимуществата му по отношение на другите растителни разновидности.
Та тези хора се обръщат към растителните протеини, като вид за набиране на задоволително белтъчини във веган/вегетариански хранителен режим. А граховият протеин, спрямо другите растителни разновидности, съдържа есенциалните аминокиселини в максимален % от тяхната целесъобразна дневна доза. Няма да изпадам в подробни разбивки, само че тук-там даже е доста покрай наличието на аминокиселини в животинския протеин (изключвайки метионина).
Друго преимущество на граховия протеин е, че като протеинова пудра той е и с много високо наличие на главното вещество. Граховият изолат съдържа към 85% протеин в състава на дозата си. Това е съответствие, с което мъчно могат да се съпоставят даже доста от добавките с скотски подобен. За съпоставяне – животинският протеин изолат нормално съдържа към 90% протеин в доза. Както виждаш, разликата не е огромна.
Освен всичко това, граховият протеин е и много изобилен, което го прави превъзходен вид за междинно или заместващо хранене, изключително в режим за изчистване или намаляване, където засищането с по-малко калории е водещ фактор.
В заключение….
По мое мнение, граховият протеин несправедливо бива подминаван от други форми на растителен протеин. Макар да не може да се съпостави напълно с животинския еквивалент на набиране, измежду растителните протеини, граховият в действителност е може би един от най-хубавите:
С богато наличие на белтъчини, елементарно усвоим, с положително наличие на аминокиселини и на относително налична цена (въпреки че последното зависи от производителя).
Така че в случай че по някаква причина животинските източници на протеин не са за теб и търсиш първокласен растителен еквивалент – несъмнено няма да сбъркаш, в случай че се спреш на граховия.
Страхил Иванов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ