На младите руснаци вече им писва от Църквата
Когато приказваме за днешна Русия, църквата и страната са неразривно свързани, съветската богобоязливост в своя характерен тип е станала знакова при анализите на обществото там. Сега обаче за по-младите руснаци това лека-полека стартира като че ли да се трансформира.
Преди няколко седмици в четвъртия по величина град в Русия, Екатеринбург, се организира ексклузивен митинг. Сериозно голям брой от локални поданици се събра на проява против проектите на градската администрация да построи нова огромна черква в парк в центъра на града. И макар заканите, арестите и неодобрението на районните и федералните политици, както и на самата Руска православна черква с целия й престиж и въздействие, протестиращите съумяха да реализират своето.
Местният губернатор Евгений Куйвашев се съгласи в края на май, че строителната площадка ще бъде преместена след изследване на публичното мнение, което демонстрира, че 74% от жителите на града се опълчват на проектите. Още преди този момент президентът Владимир Путин беше споделил, че ще утвърди решението от възможен референдум, макар че явно не очакваше чак подобен огромен % от хората в града да са против построяването на църквата.
Това е единствено последният от редица знаци, които демонстрират, че нещата в Русия се трансформират, що се отнася до въпроса за Църквата, обществото и връзките сред тях. Неотдавнашно изследване на публичното мнение сочи, че 79% от руснаците считат себе си за православни християни.
И все пак митингите в Екатеринбург бяха доста по-яростни, а самите протестиращи доста по-кардинално настроени, в сравнение с се видя при огромните обществени митинги в страната напоследък.
Да протестираш против построяването на черква при промяната на режима и края на Съюз на съветските социалистически републики би било немислимо (и даже внезапно анатемосано).
В това време на промени Църквата е един от знаците на прераждането на Русия и на битката против комунистическата власт. Тогава към момента обществото си спомня за хилядите разрушени църкви и множеството свещеници, които са хвърлени в пандиза или екзекутирани от руската власт.
Настроението на смяната на епохата на Перестройката и чувството за разплащане с комунистическа партия бяха систематизирани от грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе във кино лентата " Покаяние ", определян за един от знаковите филми на времето си. Филмът излиза през 1987 година и същата година печели Голямата премия на филмовия фестивал в Кан.
В самия завършек на лентата една стара жена пита чужд дали е на верния път за църквата. Непознатият дава отговор негативно, а остарялата жена отвръща с различен въпрос: " Каква е изгодата от пътя, в случай че не води до черква? "
Това е и общоприетият консенсус на епохата - пътят към църквата е същият като пътя към свободата и просперитета. Във време, в което хората от някогашния Източен блок с наслада гълтам всички нови артикули, филми, музика, книги и така нататък, недостъпни преди този момент по време на комунистическата власт, свободният достъп до църквата, който по-късно няма да води до неприятни диалози с Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се трансформира в знак на това да си свободен.
Символ, който за самите руснаци е по-могъщ от McDonalds и Coca-Cola, най-много тъй като е личен за страната. Той разрешава на хората да загърбят величието на Съюз на съветските социалистически републики като концепция и да се извърнат към това на Царска Русия.
В същото време църквите са и знак на опълчването против комунизма. Затворени и даже разрушавани през годините, през Перестройката те са отворени отначало и дават смисъл и религия на новите руснаци.
Така късната руска интелигенция, която се бори с комунистическото ръководство, намира обща идея с обичайните религиозни вярващи в условието за независимост на религията, наред със свободата на словото и свободата на събранията. Така в Русия става изцяло обикновено да бъдеш демократичен и набожен. Да се отвори нова черква, в случай че това е допустимо, става знак на това да забиеш още един гвоздей в ковчега на руската власт.
Протестната просвета от това време е пропита с религиозни облици. Интелигенцията уважава поетите от Сребърния век на съветската просвета като Осип Манделщам и Борис Пастернак, които сами са вярващи и са писали стихове за духовното възвисяване по време на църковната работа.
Църквата също се трансформира по това време - от място, непокътнато за старите хора и дамите, през 90-те църквите се пълнят с млади и бунтовно настроени хора. За доста от тях присъединяване в църковните служби, постът и молитвата вкъщи се трансформира в акт на битка против конформизма, митинг против наложения от предходната власт и предходното време партиен атеизъм.
Но въпреки всичко тази " сантиментална история " сред Руската православна черква и митинга стартира да се срутва лека-полека.
Руските църковни управляващи по този начин и не се пробват да се ангажират новите си енориаши в сериозен диалог за актуалния свят. Вместо това те ги засипват с догми и правила за обличане, правила и метод на постене и така нататък А най-крайните форми на основаване на обществен разговор са неделните учебни заведения, семинари за икони и организирането на православни хорове.
Така огромните обществени тематики за страната като голямата корупция, възхода на мафията, политическите промени и така нататък останаха отвън формалния взор на Църквата. Нямаше и спор за езика и смисъла на литургията, за смисъла и задачата на църквата в актуалния свят или за по-голямото присъединяване на миряните в службите.
И тези новооткрити християни, които са желали Църквата да се отхвърли от благосъстоянията си или най-малко да ги насочи за справяне с проблемите на бедите и потиснатите, са останали неприятно сюрпризирани и разочаровани.
Вместо с хората, епископите избират да се заемат с реконструкции на църкви и огромни катедрали като царската катедрала " Христос Спасител " в центъра на Москва, издигната, с цел да означи успеха на Русия над Наполеон, само че разрушена от заповедите на Йосиф Сталин през 1931 година Така на свещениците надалеч по-интересни им стават новия политически и бизнес хайлайф на страната и изключително амбициозния кмет на Москва по това време Юрий Лужков.
През новото хилядолетие, Русия е доминирана от личността на президента Владимир Путин, а църквата и страната задълбочиха симбиотичните връзки от царските времена. Това води до завършването на плана за възобновяване на позлатената катедрала " Христос Спасител " на мястото на най-големия московски плувен басейн, построен на нейно място. Първо черква, след това басейн, след това отново черква.
Сегашното ново потомство градски интелектуалци към този момент има сериозна алтернатива, появяваща се все по-често онлайн, дали оня голям басейн въпреки всичко не е бил по-полезен за московчани.
За тези млади руснаци казусът е не толкоз Църквата и вярата, колкото срастването сред православието с властта на Кремъл и надали не божественото легитимиране на ръководството сега.
Демонстрациите в този момент са в прочут смисъл повторната демонстрация на оня постсъветски ентусиазъм за културно и политическо прераждане, който слага Църквата в това й мощно състояние. Сега обаче митингите отхвърлят православното духовенство поради неговата архаичност и подвластност на Кремъл.
За най-младите руснаци, които са привикнали с онлайн общностите и виртуалната връзка, каменните здания на църквата оферират доста малко от нещата, които ги вълнуват. И да, младите се дефинират като православни християни, само че просто не намират това християнство в църквите.
За младите са значими настоящи тематики от публичния и културния живот на Русия, само че такива неща рядко се трансформират в тематика за свещеници и духовни чиновници.
Колкото до връзката сред младия и протестен дух в Русия и църковния клир, тя към този момент е скъсана. Сегашната протестна просвета на рецензия към властта поради ниския обществен стандарт, контрола върху свободата на словото и цялостната агитация, слага ядосаните млади от едната страна, а Църквата, подкрепяща абсолютно Путин и Кремъл - от друга.
Събитията в Екатеринбург демонстрират това. Демонстрантите значително се опълчват не на градежа на една нова (и красива) постройка, а на изпадането на духовенството в тотална взаимозависимост от Кремъл.
Все по-често този раздор ще си проличи и в политиката. А опълчванията сред протестиращи и духовенството ще се появяват във от ден на ден случаи.
Преди няколко седмици в четвъртия по величина град в Русия, Екатеринбург, се организира ексклузивен митинг. Сериозно голям брой от локални поданици се събра на проява против проектите на градската администрация да построи нова огромна черква в парк в центъра на града. И макар заканите, арестите и неодобрението на районните и федералните политици, както и на самата Руска православна черква с целия й престиж и въздействие, протестиращите съумяха да реализират своето.
Местният губернатор Евгений Куйвашев се съгласи в края на май, че строителната площадка ще бъде преместена след изследване на публичното мнение, което демонстрира, че 74% от жителите на града се опълчват на проектите. Още преди този момент президентът Владимир Путин беше споделил, че ще утвърди решението от възможен референдум, макар че явно не очакваше чак подобен огромен % от хората в града да са против построяването на църквата.
Това е единствено последният от редица знаци, които демонстрират, че нещата в Русия се трансформират, що се отнася до въпроса за Църквата, обществото и връзките сред тях. Неотдавнашно изследване на публичното мнение сочи, че 79% от руснаците считат себе си за православни християни.
И все пак митингите в Екатеринбург бяха доста по-яростни, а самите протестиращи доста по-кардинално настроени, в сравнение с се видя при огромните обществени митинги в страната напоследък.
Да протестираш против построяването на черква при промяната на режима и края на Съюз на съветските социалистически републики би било немислимо (и даже внезапно анатемосано).
В това време на промени Църквата е един от знаците на прераждането на Русия и на битката против комунистическата власт. Тогава към момента обществото си спомня за хилядите разрушени църкви и множеството свещеници, които са хвърлени в пандиза или екзекутирани от руската власт.
Настроението на смяната на епохата на Перестройката и чувството за разплащане с комунистическа партия бяха систематизирани от грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе във кино лентата " Покаяние ", определян за един от знаковите филми на времето си. Филмът излиза през 1987 година и същата година печели Голямата премия на филмовия фестивал в Кан.
В самия завършек на лентата една стара жена пита чужд дали е на верния път за църквата. Непознатият дава отговор негативно, а остарялата жена отвръща с различен въпрос: " Каква е изгодата от пътя, в случай че не води до черква? "
Това е и общоприетият консенсус на епохата - пътят към църквата е същият като пътя към свободата и просперитета. Във време, в което хората от някогашния Източен блок с наслада гълтам всички нови артикули, филми, музика, книги и така нататък, недостъпни преди този момент по време на комунистическата власт, свободният достъп до църквата, който по-късно няма да води до неприятни диалози с Комитет за Държавна сигурност (на СССР), се трансформира в знак на това да си свободен.
Символ, който за самите руснаци е по-могъщ от McDonalds и Coca-Cola, най-много тъй като е личен за страната. Той разрешава на хората да загърбят величието на Съюз на съветските социалистически републики като концепция и да се извърнат към това на Царска Русия.
В същото време църквите са и знак на опълчването против комунизма. Затворени и даже разрушавани през годините, през Перестройката те са отворени отначало и дават смисъл и религия на новите руснаци.
Така късната руска интелигенция, която се бори с комунистическото ръководство, намира обща идея с обичайните религиозни вярващи в условието за независимост на религията, наред със свободата на словото и свободата на събранията. Така в Русия става изцяло обикновено да бъдеш демократичен и набожен. Да се отвори нова черква, в случай че това е допустимо, става знак на това да забиеш още един гвоздей в ковчега на руската власт.
Протестната просвета от това време е пропита с религиозни облици. Интелигенцията уважава поетите от Сребърния век на съветската просвета като Осип Манделщам и Борис Пастернак, които сами са вярващи и са писали стихове за духовното възвисяване по време на църковната работа.
Църквата също се трансформира по това време - от място, непокътнато за старите хора и дамите, през 90-те църквите се пълнят с млади и бунтовно настроени хора. За доста от тях присъединяване в църковните служби, постът и молитвата вкъщи се трансформира в акт на битка против конформизма, митинг против наложения от предходната власт и предходното време партиен атеизъм.
Но въпреки всичко тази " сантиментална история " сред Руската православна черква и митинга стартира да се срутва лека-полека.
Руските църковни управляващи по този начин и не се пробват да се ангажират новите си енориаши в сериозен диалог за актуалния свят. Вместо това те ги засипват с догми и правила за обличане, правила и метод на постене и така нататък А най-крайните форми на основаване на обществен разговор са неделните учебни заведения, семинари за икони и организирането на православни хорове.
Така огромните обществени тематики за страната като голямата корупция, възхода на мафията, политическите промени и така нататък останаха отвън формалния взор на Църквата. Нямаше и спор за езика и смисъла на литургията, за смисъла и задачата на църквата в актуалния свят или за по-голямото присъединяване на миряните в службите.
И тези новооткрити християни, които са желали Църквата да се отхвърли от благосъстоянията си или най-малко да ги насочи за справяне с проблемите на бедите и потиснатите, са останали неприятно сюрпризирани и разочаровани.
Вместо с хората, епископите избират да се заемат с реконструкции на църкви и огромни катедрали като царската катедрала " Христос Спасител " в центъра на Москва, издигната, с цел да означи успеха на Русия над Наполеон, само че разрушена от заповедите на Йосиф Сталин през 1931 година Така на свещениците надалеч по-интересни им стават новия политически и бизнес хайлайф на страната и изключително амбициозния кмет на Москва по това време Юрий Лужков.
През новото хилядолетие, Русия е доминирана от личността на президента Владимир Путин, а църквата и страната задълбочиха симбиотичните връзки от царските времена. Това води до завършването на плана за възобновяване на позлатената катедрала " Христос Спасител " на мястото на най-големия московски плувен басейн, построен на нейно място. Първо черква, след това басейн, след това отново черква.
Сегашното ново потомство градски интелектуалци към този момент има сериозна алтернатива, появяваща се все по-често онлайн, дали оня голям басейн въпреки всичко не е бил по-полезен за московчани.
За тези млади руснаци казусът е не толкоз Църквата и вярата, колкото срастването сред православието с властта на Кремъл и надали не божественото легитимиране на ръководството сега.
Демонстрациите в този момент са в прочут смисъл повторната демонстрация на оня постсъветски ентусиазъм за културно и политическо прераждане, който слага Църквата в това й мощно състояние. Сега обаче митингите отхвърлят православното духовенство поради неговата архаичност и подвластност на Кремъл.
За най-младите руснаци, които са привикнали с онлайн общностите и виртуалната връзка, каменните здания на църквата оферират доста малко от нещата, които ги вълнуват. И да, младите се дефинират като православни християни, само че просто не намират това християнство в църквите.
За младите са значими настоящи тематики от публичния и културния живот на Русия, само че такива неща рядко се трансформират в тематика за свещеници и духовни чиновници.
Колкото до връзката сред младия и протестен дух в Русия и църковния клир, тя към този момент е скъсана. Сегашната протестна просвета на рецензия към властта поради ниския обществен стандарт, контрола върху свободата на словото и цялостната агитация, слага ядосаните млади от едната страна, а Църквата, подкрепяща абсолютно Путин и Кремъл - от друга.
Събитията в Екатеринбург демонстрират това. Демонстрантите значително се опълчват не на градежа на една нова (и красива) постройка, а на изпадането на духовенството в тотална взаимозависимост от Кремъл.
Все по-често този раздор ще си проличи и в политиката. А опълчванията сред протестиращи и духовенството ще се появяват във от ден на ден случаи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ