Като чуя за агентура, се хващам за полупроводника!
Когато приказваме за непознати вложения в България, преди да се похвалим с някой завод за полупроводници или кабели за Мерцедес, би трябвало да се означи, че една от стратегическите вложения у нас са вложенията в полупроводници на въздействие. Те не са тъкмо сътрудници като Джеймс Бонд или Щирлиц, не са даже полулегални като Тодор Живков преди 9 септември.
Чуждата агентура у нас съставлява мрежи от полупроводници на въздействие. Това не са хора, които крият обвързаността си с една или друга централа, по тази причина и не са тъкмо сътрудници, а по-скоро нещо като дейна съставна част във вътрешните и външните работи на националния организъм.
Ще създадем един индивидуален разбор, изваден и натикан в подтекста като чушка в боба и като F-16 в държавните сметки. В този разбор на ситуацията ще ви срещнем с повърхностен лист на разнообразни легални и полулегални сътрудници в нашия обществен живот. Списъкът няма по какъв начин да се запълни, тъй като легалната и хиперлегална агентура у нас има безчислено количество адепти, реципиенти и резиденти. Особено, в случай че приказваме за руско-съветската диря в нашия живот - хиперлегалната агентура е част от нашите интимни исторически връзки от епохи за епохи. Всеки съветски сътрудник първо ще ви прегърне като роден брат, ще ви напомни кръвта на освободителите, правата религия и мистичната ни съгласуваност.
Разбира се, никоя агитация не може да разчита единствено на ала-бала - в тая работа се влагат и задоволителна маса парични знаци, с цел да е привлекателна службата.
На кого, какъв брой и по какъв начин се заплаща - дали в пари, дали в услуги, дали в нещо друго - ние това не претендираме да знаем, пък и не ни е работа, не сме полицаи. Има забележими неща като фондации, “културни връзки” и преодоляване на основни бизнеси. Но има и неща, които са святи и се правят в тишина - тишината на Тихия фронт, която е неизповедима и даже на господ не можеш да я изкажеш до дъно, без значение дали този господ е Владимир Путин или американският ВПК.
Американското въздействие у нас също си има своите полупроводници, изтъкнат представител на които е да вземем за пример Цветан Цветанов - Цецерон. Той е човек, който прекарва несъмнено по два месеца в годината из американските щати и към този момент си представяме, че има USB порт някъде на тила, през който се зарежда с последните актуализации и корекции по правата линия. Цветанов е толкоз лоялен на американските полезности, че в случай че някой ден се наложи да смени Бойко Борисов на руля на страната - като нищо ще го анулира, единствено да сме живи и здрави, това е най-важното! Към момента последно взе участие в една конференция на НАТО, където пък считат, че най-важното е Черно море да се изпълни с военни кораби. Спомняме си, че Бойко Борисов през годините няколко пъти доста твърдо съобщи, че не желае в Черно море военни съдове, а желае яхти и водни колела. Някой публицист би трябвало да пита Бойко Борисов още ли е на това мнение, само че това е различен теоретичен диалог.
За здраве и хубава кожа полупроводниково въздействие съгласно силите и гения си прокарва и хубавата Елена Creme de la Creme Поптодорова. Тя е толкоз смела изразителка на правата “Локхийд Мартин” линия, че в някои свои медийни изяви не доста заобиколно изрази мнение, че оцеляването на държавното управление доста зависи от верния избор на F-16.
“Ама те и руснаците могат да ви смъкват!” - възразиха на това други наблюдаващи. И вярно. Ако американците могат да клатушкат другарски държавни управления, руснаците да не са гърбави! Както би споделил другарят Тодор Живков - американците имат полупроводници, но руснаците имат цели проводници у нас!
Един от огромните триумфи на съветската агитация е това, че съумяха да изравнят русофилията с привързаността към обичаи, жанр и татковина. Много от патриотическите организации са си един тип “Веселые картинки”, което е причина изобщо на патриотите да се гледа като на матрьошки, въпреки да не е тъкмо по този начин.
Например прословутият Библиотекарски университет, именуван още “Университет под прикритие” и “Университета на ДАНС”, евентуално не е напълно чекистки, само че пък в него са професори Светлана Шаренкова, издател на “Русия днес” и “Китай днес”, както и Димитър “Гестапото” Иванов, за който науката и до през днешния ден търси отговор - за какво са му лепнали прякор Гестапото, а не примерно - Мустака на Дзержински. Във всеки случай университетът е толкоз авторитетен, че напълно неотдавна съумя да връчи на основния прокурор Сотир Цацаров премия “Стамболов” - за водачество. Цацаров в началото се извинил с наложителен професионален ангажимент и не отишъл на главното празненство в Националната библиотека, само че малко по-късно сколасал да се яви на обособена гала особено за него в самия Библиотекарски университет, проф. Шаренкова персонално му надянала огърлието с медальон, а Цацаров се разписал в благодарствената книга. Както желаете, по този начин я разбирайте тази преживелица, само че връчването на тази премия е доста тънко прекарване, в случай че ласката с фина шкурка може да се характеризира по този начин. Имаме поради, че притежател на сходна премия от същия университет през 2011 е Цветан Василев - наградили са го “за водачество в областта на предприемачеството и бизнес средата”, само че тогава той не е приел персонално премията, пратил е човек да му я прибере.
Така че нещата постоянно имат втори и трети проект.
Волен Сидеров през днешния ден се възприема като матрьошка, само че като разтвориш тази матрьошка, от вътрешната страна изскачат още барабанист, свещеник, познавач на рискови обстановки, Златен пръст, бивш основен редактор на “Демокрация”, сексуален фотомодел, отстъпник, поет… Преди в живота ни да дойдат Децата Индиго, в нашия лагер децата се възпитаваха в Доктрината за всестранно развитата персона и Волен Сидеров с многостранното си развиване несъмнено е дете на оная ера.
Но да погледнем по-нагоре - към ястреба Плевнелиев и летящия човек Радев; това са нашите висши главнокомандващи от последните години. Росен Плевнелиев, макар упоритостта и себеусещането си, след напускането на президентския пост не можа да даде на атлантическата концепция повече от необятната си усмивка, лъчезарна като прогноза за времето. Докато Румен Радев, който минава за грипав, шведски и руски, въпреки да споделя, че “Крим в действителност е руски”, като главнокомандващ натовска страна в действителност подписва заявления, че България желае по-силно военно наличие в Черно море - предходната година на среща във Варшава на страните от източния фланг на НАТО. И към все още подписът на Радев е по-тежък от този на Цветан Цветанов. Иначе президентът е за международен мир и срещу милитаризацията на Черно море.
Завършваме този етюд с един въпрос, който изтезава историческата и агентурната просвета. Известно е, че аленият Румен Петков беше силов министър на натовска страна, само че не е известно какъв брой % истина има в Легендата за милитаризирането на плевенския шадраван. С две думи - съществува вярване, че Румен Петков, по този начин да се каже, в миналото си вдигал равнището на един шадраван в град Плевен, обогатявайки химическия му състав с отработено етилово гориво. Възможно е в този момент напълно наоколо - в Долна Митрополия, бъдещият натовски военачалник и главнокомандващ Радев да е вдигал самолета. Кой знае...
Както казахме и нагоре - някои неща в този бизнес ще си останат неизповедима загадка.
Aвтор: Франсис Фукушима-Хашимото, Actualno.com
Чуждата агентура у нас съставлява мрежи от полупроводници на въздействие. Това не са хора, които крият обвързаността си с една или друга централа, по тази причина и не са тъкмо сътрудници, а по-скоро нещо като дейна съставна част във вътрешните и външните работи на националния организъм.
Ще създадем един индивидуален разбор, изваден и натикан в подтекста като чушка в боба и като F-16 в държавните сметки. В този разбор на ситуацията ще ви срещнем с повърхностен лист на разнообразни легални и полулегални сътрудници в нашия обществен живот. Списъкът няма по какъв начин да се запълни, тъй като легалната и хиперлегална агентура у нас има безчислено количество адепти, реципиенти и резиденти. Особено, в случай че приказваме за руско-съветската диря в нашия живот - хиперлегалната агентура е част от нашите интимни исторически връзки от епохи за епохи. Всеки съветски сътрудник първо ще ви прегърне като роден брат, ще ви напомни кръвта на освободителите, правата религия и мистичната ни съгласуваност.
Разбира се, никоя агитация не може да разчита единствено на ала-бала - в тая работа се влагат и задоволителна маса парични знаци, с цел да е привлекателна службата.
На кого, какъв брой и по какъв начин се заплаща - дали в пари, дали в услуги, дали в нещо друго - ние това не претендираме да знаем, пък и не ни е работа, не сме полицаи. Има забележими неща като фондации, “културни връзки” и преодоляване на основни бизнеси. Но има и неща, които са святи и се правят в тишина - тишината на Тихия фронт, която е неизповедима и даже на господ не можеш да я изкажеш до дъно, без значение дали този господ е Владимир Путин или американският ВПК.
Американското въздействие у нас също си има своите полупроводници, изтъкнат представител на които е да вземем за пример Цветан Цветанов - Цецерон. Той е човек, който прекарва несъмнено по два месеца в годината из американските щати и към този момент си представяме, че има USB порт някъде на тила, през който се зарежда с последните актуализации и корекции по правата линия. Цветанов е толкоз лоялен на американските полезности, че в случай че някой ден се наложи да смени Бойко Борисов на руля на страната - като нищо ще го анулира, единствено да сме живи и здрави, това е най-важното! Към момента последно взе участие в една конференция на НАТО, където пък считат, че най-важното е Черно море да се изпълни с военни кораби. Спомняме си, че Бойко Борисов през годините няколко пъти доста твърдо съобщи, че не желае в Черно море военни съдове, а желае яхти и водни колела. Някой публицист би трябвало да пита Бойко Борисов още ли е на това мнение, само че това е различен теоретичен диалог.
За здраве и хубава кожа полупроводниково въздействие съгласно силите и гения си прокарва и хубавата Елена Creme de la Creme Поптодорова. Тя е толкоз смела изразителка на правата “Локхийд Мартин” линия, че в някои свои медийни изяви не доста заобиколно изрази мнение, че оцеляването на държавното управление доста зависи от верния избор на F-16.
“Ама те и руснаците могат да ви смъкват!” - възразиха на това други наблюдаващи. И вярно. Ако американците могат да клатушкат другарски държавни управления, руснаците да не са гърбави! Както би споделил другарят Тодор Живков - американците имат полупроводници, но руснаците имат цели проводници у нас!
Един от огромните триумфи на съветската агитация е това, че съумяха да изравнят русофилията с привързаността към обичаи, жанр и татковина. Много от патриотическите организации са си един тип “Веселые картинки”, което е причина изобщо на патриотите да се гледа като на матрьошки, въпреки да не е тъкмо по този начин.
Например прословутият Библиотекарски университет, именуван още “Университет под прикритие” и “Университета на ДАНС”, евентуално не е напълно чекистки, само че пък в него са професори Светлана Шаренкова, издател на “Русия днес” и “Китай днес”, както и Димитър “Гестапото” Иванов, за който науката и до през днешния ден търси отговор - за какво са му лепнали прякор Гестапото, а не примерно - Мустака на Дзержински. Във всеки случай университетът е толкоз авторитетен, че напълно неотдавна съумя да връчи на основния прокурор Сотир Цацаров премия “Стамболов” - за водачество. Цацаров в началото се извинил с наложителен професионален ангажимент и не отишъл на главното празненство в Националната библиотека, само че малко по-късно сколасал да се яви на обособена гала особено за него в самия Библиотекарски университет, проф. Шаренкова персонално му надянала огърлието с медальон, а Цацаров се разписал в благодарствената книга. Както желаете, по този начин я разбирайте тази преживелица, само че връчването на тази премия е доста тънко прекарване, в случай че ласката с фина шкурка може да се характеризира по този начин. Имаме поради, че притежател на сходна премия от същия университет през 2011 е Цветан Василев - наградили са го “за водачество в областта на предприемачеството и бизнес средата”, само че тогава той не е приел персонално премията, пратил е човек да му я прибере.
Така че нещата постоянно имат втори и трети проект.
Волен Сидеров през днешния ден се възприема като матрьошка, само че като разтвориш тази матрьошка, от вътрешната страна изскачат още барабанист, свещеник, познавач на рискови обстановки, Златен пръст, бивш основен редактор на “Демокрация”, сексуален фотомодел, отстъпник, поет… Преди в живота ни да дойдат Децата Индиго, в нашия лагер децата се възпитаваха в Доктрината за всестранно развитата персона и Волен Сидеров с многостранното си развиване несъмнено е дете на оная ера.
Но да погледнем по-нагоре - към ястреба Плевнелиев и летящия човек Радев; това са нашите висши главнокомандващи от последните години. Росен Плевнелиев, макар упоритостта и себеусещането си, след напускането на президентския пост не можа да даде на атлантическата концепция повече от необятната си усмивка, лъчезарна като прогноза за времето. Докато Румен Радев, който минава за грипав, шведски и руски, въпреки да споделя, че “Крим в действителност е руски”, като главнокомандващ натовска страна в действителност подписва заявления, че България желае по-силно военно наличие в Черно море - предходната година на среща във Варшава на страните от източния фланг на НАТО. И към все още подписът на Радев е по-тежък от този на Цветан Цветанов. Иначе президентът е за международен мир и срещу милитаризацията на Черно море.
Завършваме този етюд с един въпрос, който изтезава историческата и агентурната просвета. Известно е, че аленият Румен Петков беше силов министър на натовска страна, само че не е известно какъв брой % истина има в Легендата за милитаризирането на плевенския шадраван. С две думи - съществува вярване, че Румен Петков, по този начин да се каже, в миналото си вдигал равнището на един шадраван в град Плевен, обогатявайки химическия му състав с отработено етилово гориво. Възможно е в този момент напълно наоколо - в Долна Митрополия, бъдещият натовски военачалник и главнокомандващ Радев да е вдигал самолета. Кой знае...
Както казахме и нагоре - някои неща в този бизнес ще си останат неизповедима загадка.
Aвтор: Франсис Фукушима-Хашимото, Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ