Начинът, по който говорим на децата, се превръща в техен вътрешен глас
Когато приказваме на децата си, можем да използваме тези изречения:
Ще се оправиш!
Ти си най-хубавият!
Ти си звезда!
Това е моят воин!
Невероятно! Добра работа!
Или тези:
Идиот!
Млъкни!
Разкарай се!
Ти си неосъществим!
Престани да ме занимаваш с нелепостите си!
В взаимозависимост от нашия избор децата ни образуват ценностната си система, отношението си към другите хора и към средата въобще, посредством нашите думи се оформя личността и самочувствието им. Онова, което те чуват ние да споделяме, се трансформира в техен интуиция, в метод на мислене. Ето за какво родителската отговорност е толкоз огромна, когато избираме по какъв начин да изразим възприятията и отношението си към нашите наследници.
Най-добрият метод да подтикваме самоуважението на децата си е да ги слушаме по подобен метод, тъй че те да имат непрекъснатото чувство, че всяка тяхна дума или деяние е от голямо значение за нас. Това е основополагащият принцип за тяхното вярно прочувствено и психическо развиване.
Когато децата търсят контакт с нас и желаят да споделят нещо от жвиота си, ние не трябва да ги подценяваме. Колкото и заети да сме, по-добре да спрем за минута и да ги изслушаме. Това е най-важното и най-същественото, което можем да създадем за тях, а и за себе си в този миг.
Ако детето изиска да се гушне в нас до момента в който мием чинии или гладим, не е нужно да отлагаме. Всяка работа може да изчака малко, а прегръдката лишава единствено няколко секунди, само че пък топлината от нея остава за цялостен живот.
Децата се нуждаят повече от обятия, в сравнение с от играчки и облекла. Когато прегръщаме дете е хубаво да изчакаме то да ни пусне първо, защото ние в никакъв случай не можем да предположим от какъв брой време непосредственост има потребност то.
Твърде многото любов и демонстрирането й пред детето в никакъв случай няма да го провали. Децата по-често се провалят, когато родителите заместват наличието си с дарове.
Доброто родителство не значи да дадем на детето си живот, изпълнен с всички улеснения и предмети, от които ние считаме, че има потребност. По-важно е да ги научим по какъв начин да живеят щастливо в несъвършения свят на възрастните.
Първите седем
