Пикантната наденичка мергез разпалва френските протести
Когато гневните французи излязат по улиците и разпънат плакати в символ на митинг, те наложително търсят храна.
Но тук надалеч не става въпрос за изтънчения усет на класическата кухня, с която светът свързва Франция.
Демонстрантите са гладни и търсят нещо, което да изпълни бързо стомасите им и да ги зареди с задоволително сила за дълго скандиране по площадите, написа CNN.
Говеждите и агнешките наденички мергез, подправени с кимион, чили или хариса (невероятно пикантен тунизийски сос) по предписания, импортирани от Северна Африка, са храната на улиците във Франция.
И това важи освен по време на неотдавнашните митинги против пенсионната промяна на президента Макрон.
Мергез е имало и през май 1968 година, когато студентските протести разсънват апетита за гражданска война, и през 1995 година, когато разярените тълпи унищожават проектите за промяна на обществената система.
Когато през 2018 година протестиращите " жълти жилетки " желаеха политически и стопански промени, гриловете още веднъж бяха разпалени и се появиха наденичките.
Ролята им за подхранването на придвижването " Жилет Жон " беше толкоз огромна, че Франсоа Руфин, френски политик, считан за кандидат да оглави крайната левица на идващите избори, ги назова " революционен инструмент ", напомня CNN.
Ролята на лютите наденички в подхранването на тазгодишните митинги, беше маркирана и от акад. Емануел Рьонгоа.
Като доцент по политически науки в университета в Монпелие, той се среща с стачкуващи и отбелязва, че доста от тях се включват за първи път, тъй като това е опция да се видят със съидейници и да се насладят на барбекю. " Така се образува едно всеобщо обществено придвижване, а то може да прерасне във въстание или гражданска война ", добавя ученият.
Ежегодният празник на труда 1 май във Франция се отбелязва с празнични паради на профсъюзите. Тази година, едвам за трети път след края на Втората международна война, те проведоха взаимен митинг в Париж, обединени от опълчването си на проектите на президента Еманюел Макрон за пенсионна промяна, която да увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
И, несъмнено, там също имаше мергез.
На Площада на Републиката димяха овреме разпалени барбекюта, а миризмата се носеше по булеварда с пролетния вятър, написа CNN.
Френският публицист Марсел Пруст написа с страхопочитание по какъв начин ароматът на прясно изпечени мъфинчета " Мадлен " може да провокира мемоари за отминали неща. А съгласно изданието Le Monde, наденичките са " мадленът на Пруст за работническото придвижване ".
Мергезът се съчетава съвършено с половин багета и наложително със сос, който " оказва помощ " за повече сочност.
Давид Йоанкалвес продава мергез от 15 години и през последните месеци е на всеки митинг. При него една наденичка се търгова за 7 евро, което е малко над междинната цена за саламите от уличната храна.
Наденичката мергез се появява за първи път на музикалния фестивал " Humanité ", почнал през 1930 година за финансиране на едноименното издание на Комунистическата партия, което се печата и до през днешния ден.
" С битката за самостоятелност на Алжир наденицата на скара става знак за взаимност ", написа Ньоел Жером, етнолог от Националния център за научни проучвания (CNRS) в една основополагаща и може би изненадващо неповторима публикация за мястото на наденицата във френските митинги, редактирана от историчката Юлия Серго.
Лесен за подготвяне и още по-лесен за ястие, мергезът скоро стартира да се сервира дружно с " революционни пържени картофи ", с цел да се сътвори евтина храна, предлагана по време на безкрайните обществени битки във Франция.
На Площада на Републиката Force Ouvrière, различен синдикат на служащите, продаваше пържени картофи за 2 евро. Мергезът му струваше единствено 3 евро.
" Продаваме, няма да кажа на загуба, само че на процедура не печелим нищо ", споделя Пиер Моние, железопътен служащ и прибавя: " Имаме камион за храна за всички наши членове, за всички, които желаят да хапнат, да пийнат, да поговорят, да споделят и това е моментът за шерване, това е най-важното. "
Но тук надалеч не става въпрос за изтънчения усет на класическата кухня, с която светът свързва Франция.
Демонстрантите са гладни и търсят нещо, което да изпълни бързо стомасите им и да ги зареди с задоволително сила за дълго скандиране по площадите, написа CNN.
Говеждите и агнешките наденички мергез, подправени с кимион, чили или хариса (невероятно пикантен тунизийски сос) по предписания, импортирани от Северна Африка, са храната на улиците във Франция.
И това важи освен по време на неотдавнашните митинги против пенсионната промяна на президента Макрон.
Мергез е имало и през май 1968 година, когато студентските протести разсънват апетита за гражданска война, и през 1995 година, когато разярените тълпи унищожават проектите за промяна на обществената система.
Когато през 2018 година протестиращите " жълти жилетки " желаеха политически и стопански промени, гриловете още веднъж бяха разпалени и се появиха наденичките.
Ролята им за подхранването на придвижването " Жилет Жон " беше толкоз огромна, че Франсоа Руфин, френски политик, считан за кандидат да оглави крайната левица на идващите избори, ги назова " революционен инструмент ", напомня CNN.
Ролята на лютите наденички в подхранването на тазгодишните митинги, беше маркирана и от акад. Емануел Рьонгоа.
Като доцент по политически науки в университета в Монпелие, той се среща с стачкуващи и отбелязва, че доста от тях се включват за първи път, тъй като това е опция да се видят със съидейници и да се насладят на барбекю. " Така се образува едно всеобщо обществено придвижване, а то може да прерасне във въстание или гражданска война ", добавя ученият.
Ежегодният празник на труда 1 май във Франция се отбелязва с празнични паради на профсъюзите. Тази година, едвам за трети път след края на Втората международна война, те проведоха взаимен митинг в Париж, обединени от опълчването си на проектите на президента Еманюел Макрон за пенсионна промяна, която да увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
И, несъмнено, там също имаше мергез.
На Площада на Републиката димяха овреме разпалени барбекюта, а миризмата се носеше по булеварда с пролетния вятър, написа CNN.
Френският публицист Марсел Пруст написа с страхопочитание по какъв начин ароматът на прясно изпечени мъфинчета " Мадлен " може да провокира мемоари за отминали неща. А съгласно изданието Le Monde, наденичките са " мадленът на Пруст за работническото придвижване ".
Мергезът се съчетава съвършено с половин багета и наложително със сос, който " оказва помощ " за повече сочност.
Давид Йоанкалвес продава мергез от 15 години и през последните месеци е на всеки митинг. При него една наденичка се търгова за 7 евро, което е малко над междинната цена за саламите от уличната храна.
Наденичката мергез се появява за първи път на музикалния фестивал " Humanité ", почнал през 1930 година за финансиране на едноименното издание на Комунистическата партия, което се печата и до през днешния ден.
" С битката за самостоятелност на Алжир наденицата на скара става знак за взаимност ", написа Ньоел Жером, етнолог от Националния център за научни проучвания (CNRS) в една основополагаща и може би изненадващо неповторима публикация за мястото на наденицата във френските митинги, редактирана от историчката Юлия Серго.
Лесен за подготвяне и още по-лесен за ястие, мергезът скоро стартира да се сервира дружно с " революционни пържени картофи ", с цел да се сътвори евтина храна, предлагана по време на безкрайните обществени битки във Франция.
На Площада на Републиката Force Ouvrière, различен синдикат на служащите, продаваше пържени картофи за 2 евро. Мергезът му струваше единствено 3 евро.
" Продаваме, няма да кажа на загуба, само че на процедура не печелим нищо ", споделя Пиер Моние, железопътен служащ и прибавя: " Имаме камион за храна за всички наши членове, за всички, които желаят да хапнат, да пийнат, да поговорят, да споделят и това е моментът за шерване, това е най-важното. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ