„Дъ Шоуто: по-добре кратко и лошо, отколкото дълго и лошо“
Когато героят на Леонардо ди Каприо потъна в океана в края на „ Титаник “ плаках доста. Плаках още повече, когато започнаха да измират героите от „ Анатомията на Грей “. Плаках, когато Броуди от „ Homeland ” увисна на крана. И се унищожих от плач на „ Вината в нашите звезди “, когато стана ясно, че Огъстъс няма да го бъде.
Но нито един от тези филми и сериали не ме потисна толкоз надълбоко, колкото новото шоу „ Дъ шоуто “ по bTV. Ако сценаристите са следвали устрема към реализиране на резултата „ печален смешник “ са се справили отлично. Но в случай че в действителност са очаквали, че хората ще се смеят на остарели вицове, прекроени в ненужно дълги скечове, шегички за врачки, насмешки със суеверия и потребление на думата „ яйца “ в асоциация с „ тестиси “, нещата не са добре.
Разбира се, плоският комизъм от дълго време е по-скоро норма, в сравнение с патология по нашите ширини. Съществуването на „ Комиците “ и „ Семейни войни “ затвърждава минорния факт, че премного хора тук се смеят на вицове за мъртви тъщи, зли свекърви, огромни цици и глупави русокоски. „ Дъ шоуто “ обаче надскача това равнище с пастирски скок и се приземява на тотално нова територия на рисково печален опит за разсмиване на публиката.
И не можем да кажем с лека ръка, че казусът е в актьорите. Макар и амортизирани, нито Любо Нейков, нито Христо Гърбов, нито Тончо Токмакчиев са неприятни актьори. Филип Аврамов има чудесни функции в „ Писмо до Америка “, „ Шивачки “, „ Възвишение “ и нашумелия предишното лято „ Голата истина за група Жигули “, а скечът му, пародиращ злополучното селфи на видео на министъра на културата си беше напряко комичен.
Наистина, поколението на Любо Нейков и Тончо Токмакчиев е поизгубило блясъка си. Дори баба ми направи коментар, че ѝ е писнало да гледа по малкия екран едни и същи лица. Но това не е потомство, което няма какво забавно да опише. Това не е потомство, което няма възприятие за комизъм.
Това са хората, които помнят какво е да се бръснеш с четка и крем „ Каро “. Които помнят какво е да ти забранят да се шегуваш. Помнят печатите по бедрата на гаджетата си. Вълнението от първите грамофонни плочи, пристигнали от “гнилия ” Запад. Безкрайните игри на канаста и санасте в задимените холове. Това е поколението, което слушаше The Beatles, Rolling Stones, Pink Floyd и Uriah Heep. Поколението, което крещеше „ Само Съюз на демократичните сили “, помъкнало децата си по площадите с вярата в едно по-добро бъдеще.
И не е заслужено да го жигосваме като „ скучно “, единствено тъй като е станало жертва на блудкав и плосък сюжет, безнравствен необятната аудитория до равнището на шепа изтощени от живота носталгици.
Сценарият на „ Дъ шоуто “ слага всички участващи актьори на колене и ги вписва в безразсъден опит за подигравка на вечерно предаване. Не че няма какво да се пародира. Глупавите въпроси на водещите, глупавите отговори на постоянно гостуващите фолк певици и инфлуенсърки, напънатите смешки…вечерните ток-шоута у нас са плодородна почва за качествена подигравка. Но по всичко проличава, че няма да я получим от „ Дъ шоуто “, въпреки, признавам, заигравката в заглавието, пораждаща асоциация с положителната остаряла смешка „ НДК-то на културата “ е на забележително равнище.
В българската телевизия от години беснее злобен дух, който опорочава всеки опит за първокласен комизъм. И това е прекомерно тъжно, тъй като в случай че има нещо, което може да закрепи индивида на повърхността в неустойчиви времена на посттравматичен стрес от световна пандемия и деен стрес от върлуваща на нищо и никакви 1 000 км от нас война, то това е хубавият комизъм.
Уви, вярата, че ще го намерим в телевизионния екран стартира да демонстрира права линия. Но дано приключим положително: „ Дъ шоуто “ ще заема единствено 30 минути от ефира. А както споделя един приятел-режисьор, „ По-добре малко и неприятно, в сравнение с дълго и неприятно “.
Но нито един от тези филми и сериали не ме потисна толкоз надълбоко, колкото новото шоу „ Дъ шоуто “ по bTV. Ако сценаристите са следвали устрема към реализиране на резултата „ печален смешник “ са се справили отлично. Но в случай че в действителност са очаквали, че хората ще се смеят на остарели вицове, прекроени в ненужно дълги скечове, шегички за врачки, насмешки със суеверия и потребление на думата „ яйца “ в асоциация с „ тестиси “, нещата не са добре.
Разбира се, плоският комизъм от дълго време е по-скоро норма, в сравнение с патология по нашите ширини. Съществуването на „ Комиците “ и „ Семейни войни “ затвърждава минорния факт, че премного хора тук се смеят на вицове за мъртви тъщи, зли свекърви, огромни цици и глупави русокоски. „ Дъ шоуто “ обаче надскача това равнище с пастирски скок и се приземява на тотално нова територия на рисково печален опит за разсмиване на публиката.
И не можем да кажем с лека ръка, че казусът е в актьорите. Макар и амортизирани, нито Любо Нейков, нито Христо Гърбов, нито Тончо Токмакчиев са неприятни актьори. Филип Аврамов има чудесни функции в „ Писмо до Америка “, „ Шивачки “, „ Възвишение “ и нашумелия предишното лято „ Голата истина за група Жигули “, а скечът му, пародиращ злополучното селфи на видео на министъра на културата си беше напряко комичен.
Наистина, поколението на Любо Нейков и Тончо Токмакчиев е поизгубило блясъка си. Дори баба ми направи коментар, че ѝ е писнало да гледа по малкия екран едни и същи лица. Но това не е потомство, което няма какво забавно да опише. Това не е потомство, което няма възприятие за комизъм.
Това са хората, които помнят какво е да се бръснеш с четка и крем „ Каро “. Които помнят какво е да ти забранят да се шегуваш. Помнят печатите по бедрата на гаджетата си. Вълнението от първите грамофонни плочи, пристигнали от “гнилия ” Запад. Безкрайните игри на канаста и санасте в задимените холове. Това е поколението, което слушаше The Beatles, Rolling Stones, Pink Floyd и Uriah Heep. Поколението, което крещеше „ Само Съюз на демократичните сили “, помъкнало децата си по площадите с вярата в едно по-добро бъдеще.
И не е заслужено да го жигосваме като „ скучно “, единствено тъй като е станало жертва на блудкав и плосък сюжет, безнравствен необятната аудитория до равнището на шепа изтощени от живота носталгици.
Сценарият на „ Дъ шоуто “ слага всички участващи актьори на колене и ги вписва в безразсъден опит за подигравка на вечерно предаване. Не че няма какво да се пародира. Глупавите въпроси на водещите, глупавите отговори на постоянно гостуващите фолк певици и инфлуенсърки, напънатите смешки…вечерните ток-шоута у нас са плодородна почва за качествена подигравка. Но по всичко проличава, че няма да я получим от „ Дъ шоуто “, въпреки, признавам, заигравката в заглавието, пораждаща асоциация с положителната остаряла смешка „ НДК-то на културата “ е на забележително равнище.
В българската телевизия от години беснее злобен дух, който опорочава всеки опит за първокласен комизъм. И това е прекомерно тъжно, тъй като в случай че има нещо, което може да закрепи индивида на повърхността в неустойчиви времена на посттравматичен стрес от световна пандемия и деен стрес от върлуваща на нищо и никакви 1 000 км от нас война, то това е хубавият комизъм.
Уви, вярата, че ще го намерим в телевизионния екран стартира да демонстрира права линия. Но дано приключим положително: „ Дъ шоуто “ ще заема единствено 30 минути от ефира. А както споделя един приятел-режисьор, „ По-добре малко и неприятно, в сравнение с дълго и неприятно “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ