Когато героят на Алеко Константинов се заема да организира изборната

Когато героят на Алеко Константинов се заема да провежда изборната конкуренция, той не се стопира пред нищо към крайната си цел. Чрез измами, неистини и лукавство, Бай Ганьо в действителност запълва със наличие крилатата фраза, приписвана на Марк Твен, че в случай че гласуването променяше нещо, щеше да бъде забрано.
Излизайки напълно за малко от века, в който се конструира Третата българска страна, ще забележим, че нищо не се е трансформирало. И тук приказвам за нравите ни. Особено тези, които ни трансформират в други хора, щом стане време за изкарване на урните.
Ако погледнем даже напълно незадълбочено драмите към Изборния кодекс, може да си зададем толкоз доста въпроси. И да получим отговори, които няма да ни харесат, разсъждавайки обективно.
За да ни съставляват, най-отпред стоят политическите ни проекции, които вършат от изборните правила това, което правят сподвижниците на Бай Ганьо - каквото си желаят. От политиката на правилото " иди ми - дойди ми " всеки един от нас, уверен съм, остава с усещането, че най-демократичното право на жителя - да гласоподава - в действителност не е негова привилегия. Напротив, то е обезсмислено по един ужасяващо натурален метод. Именно посредством недоверието към облечените във власт, което се трансформира в предстояща даденост, диктуваща настройките на хората в изборния ден.
В тази композиция прибавете и безконечните среднощни афери към непрекъснатите промени на изборните правила. Те основават една същинска главоблъсканица и ни карат просто да махнем с ръка, уверени в купищата нередности. И тук задачата им е реализирана.
Така тайно и с неприкрита злост към тези, които бъркат работата, работи и героят на Алеко. Бай Ганьо разрушава на пух и прахуляк към момента нежните демократични устои в младата българска страна. И ни демонстрира реалност, в която единствено такива като него могат да оцелеят. Тъкмо днешната.