Социална сатира и отлична актьорска игра правят „Менюто“ неустоимо
Когато филм за готвач и за гастрономичния поминък получи необятно разпространяване по кината, то лентата съвсем неизбежно се числи към един от два поджанра: филмът или ни сервира апетитни фрагменти с вкусна храна и почтен комизъм, или внезапно завива към територията на ужасите. „ Менюто “ на най-вече комедийния режисьор Марк Майлод е от втория вид, само че надскача с доста гореописаните стереотипни рамки.
Лентата в прочут смисъл е абсурд: нито режисьорът, нито сценаристът са изключително известни имена, а е привлякла авторитетен продуцент като Адам МакКей, основателят на номинирани за „ Оскар “ шлагери като „ Не поглеждайте нагоре “ и „ Вице “, както и име от тежката категория на актьорската специалност като Ралф Файнс. Ансамбълът допълват още младите звезди Аня Тейлър-Джой и Никълъс Хоулт.
Щом човек изгледа кино лентата, незабавно му излиза наяве какво е предиздвикало тези известни персони да извърнат внимание на плана - сюжетът. Той е по концепция на младия, не до такава степен умел, само че явно доста надарен Уил Трейси, и изобилства с метафорично показани мнения по отношение на структурата на модерното общество, културата на консуматорството и връзките на хората между тях.
Тези метафори са пропити с черен комизъм. „ Менюто “ съвсем в никакъв случай не кара фена да се смее с глас, само че доста постоянно изважда усмивка на лицето му. На собствен ред моментите на принуждение са къси, внезапни и прецизно служат на повествованието, а не го засенчват с непотребна хипербола – с други думи, филмът не залита прекалено много нито в жанра на комедията, нито в жанра на хоръра.
Поддържането на подобен баланс с непрекъснато опазване на съспенс и на гадаене на това какво ще се случи – и на кого – е героизъм за който и да е сценарист, камо ли пък за относително млад мъж с един сериал на НВО и работа по няколко токшоута в кариерата си дотук. Очевидно е, че светът занапред ще чува повече и по-често за Уил Трейси, в случай че резервира равнището на сюжетите си толкоз високо и продължи да работи с продуценти като Адам МакКей и компания.
Но за всеки е пределно ясно, че който и да е добър сюжет изисква да бъде показан на филмовата аудитория от кореспондиращо положителни артисти, с цел да проличат същински достолепията му. В случая на „ Менюто “ изпълнителите пред камерата са повече от положителни. Начело им застава двукратно номинираният за „ Оскар “ артист Ралф Файнс в ролята на началник Джулиян Слоуик, готвач на звезди и звезда самичък по себе си.
Файнс командва зрителското внимание като че ли без капчица изпитание. Всеки негов монолог е поднесен със смазваща доза харизма – човек е некадърен да отклони взор от него, каквото е и държанието на останалите екранни лица, с които дели сцените си. Героят редува моменти на мъртвешка съвестност с такива на хапеща подигравка, които артистът пресъздава със стряскаща меродавност, наблягайки несъгласията в мисленето на персонажа, граничещи с полуда.
Каквито и да е по-нататъшни детайлности по отношение на философията на началник Слоуик биха конституирали непростителен спойлер по отношение на сюжетното деяние, което би било грехота в ревю на толкоз добър филм като „ Менюто “. Затова е и редно просто да преминем към контрапункта на звездния готвач, взаимоотношенията му с който карат и двата персонажа да изпъкнат още повече, да оживеят още по-ярко като персони. Това, несъмнено, е Марго на Аня Тейлър-Джой.
Младата звезда на известния сериал „ Дамски гамбит “ и на тазгодишния шлагер „ Викингът “ се изправя в кадър против Файнс безпределно ефикасно. На неговите метафори тя опълчва своя банален реализъм; на неговите дълги монолози тя дава къси и ударни отговори; на неговите закани тя отвръща с равни дози нерешителност и непокорство. Тейлър-Джой е съвършено подбрана за ролята и прибавя „ Менюто “ към възходящия брой страхотни попадения във филмографията си.
Фактът, че на 26 години тя противостои като равна на Ралф Файнс в игрален филм приказва красноречиво за качествата ѝ. Нейната героиня е и ключът към разбирането на сюжета от фена, защото виждаме действието през нейните очи: тя посещава извънредната вечеря на началник Слоуик, без да знае нищо за събитието авансово, и респективно възприема всичко протичащо се със същото движение като всеки един от нас.
Поддържащият състав е допълнен от способени реализатори като Никълъс Холт, Джон Легуизиамо и Хонг Чау, всеки от които добавя палитрата от облици на екрана с добавени дози нюанс. Поднесените ястия, от безпределно комплицираните блюда при започване на вечерята до фантастичния обичаен чийзбургер в заключението, са настоящи лица не по-малко от актьорите: метафоричната им функционалност в сюжета е елементарно разбираема, изрично годна и показана с добър усет и черен комизъм.
„ Менюто “ запленява със страхотния си книжовен, кино и кулинарен език, както и с актьорските си осъществявания, и се нарежда като несъмнено най-хубавата алтернатива за възрастни фенове в киносалона, търсещи освен това от филми за супергерои с съвсем еднакъв брой преимущества и дефекти. Гледайте го!
Още от създателя:
Лентата в прочут смисъл е абсурд: нито режисьорът, нито сценаристът са изключително известни имена, а е привлякла авторитетен продуцент като Адам МакКей, основателят на номинирани за „ Оскар “ шлагери като „ Не поглеждайте нагоре “ и „ Вице “, както и име от тежката категория на актьорската специалност като Ралф Файнс. Ансамбълът допълват още младите звезди Аня Тейлър-Джой и Никълъс Хоулт.
Щом човек изгледа кино лентата, незабавно му излиза наяве какво е предиздвикало тези известни персони да извърнат внимание на плана - сюжетът. Той е по концепция на младия, не до такава степен умел, само че явно доста надарен Уил Трейси, и изобилства с метафорично показани мнения по отношение на структурата на модерното общество, културата на консуматорството и връзките на хората между тях.
Тези метафори са пропити с черен комизъм. „ Менюто “ съвсем в никакъв случай не кара фена да се смее с глас, само че доста постоянно изважда усмивка на лицето му. На собствен ред моментите на принуждение са къси, внезапни и прецизно служат на повествованието, а не го засенчват с непотребна хипербола – с други думи, филмът не залита прекалено много нито в жанра на комедията, нито в жанра на хоръра.
Поддържането на подобен баланс с непрекъснато опазване на съспенс и на гадаене на това какво ще се случи – и на кого – е героизъм за който и да е сценарист, камо ли пък за относително млад мъж с един сериал на НВО и работа по няколко токшоута в кариерата си дотук. Очевидно е, че светът занапред ще чува повече и по-често за Уил Трейси, в случай че резервира равнището на сюжетите си толкоз високо и продължи да работи с продуценти като Адам МакКей и компания.
Но за всеки е пределно ясно, че който и да е добър сюжет изисква да бъде показан на филмовата аудитория от кореспондиращо положителни артисти, с цел да проличат същински достолепията му. В случая на „ Менюто “ изпълнителите пред камерата са повече от положителни. Начело им застава двукратно номинираният за „ Оскар “ артист Ралф Файнс в ролята на началник Джулиян Слоуик, готвач на звезди и звезда самичък по себе си.
Файнс командва зрителското внимание като че ли без капчица изпитание. Всеки негов монолог е поднесен със смазваща доза харизма – човек е некадърен да отклони взор от него, каквото е и държанието на останалите екранни лица, с които дели сцените си. Героят редува моменти на мъртвешка съвестност с такива на хапеща подигравка, които артистът пресъздава със стряскаща меродавност, наблягайки несъгласията в мисленето на персонажа, граничещи с полуда.
Каквито и да е по-нататъшни детайлности по отношение на философията на началник Слоуик биха конституирали непростителен спойлер по отношение на сюжетното деяние, което би било грехота в ревю на толкоз добър филм като „ Менюто “. Затова е и редно просто да преминем към контрапункта на звездния готвач, взаимоотношенията му с който карат и двата персонажа да изпъкнат още повече, да оживеят още по-ярко като персони. Това, несъмнено, е Марго на Аня Тейлър-Джой.
Младата звезда на известния сериал „ Дамски гамбит “ и на тазгодишния шлагер „ Викингът “ се изправя в кадър против Файнс безпределно ефикасно. На неговите метафори тя опълчва своя банален реализъм; на неговите дълги монолози тя дава къси и ударни отговори; на неговите закани тя отвръща с равни дози нерешителност и непокорство. Тейлър-Джой е съвършено подбрана за ролята и прибавя „ Менюто “ към възходящия брой страхотни попадения във филмографията си.
Фактът, че на 26 години тя противостои като равна на Ралф Файнс в игрален филм приказва красноречиво за качествата ѝ. Нейната героиня е и ключът към разбирането на сюжета от фена, защото виждаме действието през нейните очи: тя посещава извънредната вечеря на началник Слоуик, без да знае нищо за събитието авансово, и респективно възприема всичко протичащо се със същото движение като всеки един от нас.
Поддържащият състав е допълнен от способени реализатори като Никълъс Холт, Джон Легуизиамо и Хонг Чау, всеки от които добавя палитрата от облици на екрана с добавени дози нюанс. Поднесените ястия, от безпределно комплицираните блюда при започване на вечерята до фантастичния обичаен чийзбургер в заключението, са настоящи лица не по-малко от актьорите: метафоричната им функционалност в сюжета е елементарно разбираема, изрично годна и показана с добър усет и черен комизъм.
„ Менюто “ запленява със страхотния си книжовен, кино и кулинарен език, както и с актьорските си осъществявания, и се нарежда като несъмнено най-хубавата алтернатива за възрастни фенове в киносалона, търсещи освен това от филми за супергерои с съвсем еднакъв брой преимущества и дефекти. Гледайте го!
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ