Как би се отразила на България европейска минимална заплата?
Когато една концепция е нездравословна, само че популистка, то с времето тя се приема от разумно мислещите като нужното зло. Става, обаче, по-лошо, когато същата нездравословна концепция, още веднъж по популистки аргументи, стартира да се „ усъвършенства “. Това се случва с минималната работна заплата сега на европейско равнище. Това се изводите в разбор на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.
На фона на пороя от обещания – от ограничение и пренасочване на мигрантите, през облагане на интернет колосите и по-агресивни климатични политики, до предоговаряне на главните съглашения на които е учреден Европейския съюз (ЕС), който засипа европейските гласоподаватели в хода на акцията за европейски парламент една новопредложена политика наподобява изключително рискова за източноевропейския пазар на труда и конкурентоспособността на новите страни-членки. Тук приказваме, несъмнено, за лансираната концепция за европейска минимална заплата, която откри поддръжка както измежду множеството леви партии и претенденти, по този начин и, по-неочаквано, от лидера на листата на ГЕРБ за европейските избори.
Предложението за въвеждане на общоевропейска минимална заплата съществува, най-общо, в три обособени форми. Първата допуска една и съща съразмерност на минималното възнаграждение по отношение на междинното за всички европейски страни, без значение от равнището на икономическото и обществено развиване. Например такава е концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който предлага това да бъде закрепено на 60% от медианната заплата. По-мекият вид на този метод е препоръчаният от френския президент Емануел Макрон, който се афишира в интерес на европейски механизъм за установяване на минималното възнаграждение, без да влиза в елементи за метода, по който той ще действа. Най-твърдият, който се поддържа най-вече от крайнолеви претенденти, постанова едно и също твърдо ниво на минималната заплата за целия блок. Изтъкваните от всички аргументи за въвеждането на европейска минимална заплата са в общи линии едни и същи – битка с неравенството в приходите, както сред европейските страни, по този начин и вътре в тях, обществена правдивост и коригиране на „ вредите от неолибералните политики “.
Разбира се, въвеждането на подобен метод към определянето на минималната заплата, изключително в най-крайния ѝ вид, няма да реши нито един от тези проблеми; назад, най-вероятно ще спомогне за задълбочаването им. Най-лесно може да бъде оценено най-конкурентното предложение, а точно фиксирането на минималната заплата на 60% от медианната за всяка от обособените страни[1]. За страдание, структурната статистика на заплатите и разноските за труд на Националния статистически институт се събира един път на четири години (последните налични данни са аз 2014 г.), а единствено тя включва медианното възнаграждение. От последните четири издания на това проучване обаче откриваме, че в България отношението сред междинната и медианната заплата е относително непрекъснато – сред 69-71%, което ни разрешава с относителна акуратност да изчислим медианната заплата въз основа на междинната такава. Предвид че междинната брутна месечна заплата през 2018 година е 1135 лв., то това слага медианната заплата за същата година на равнище от към 795 лв.. Следователно съгласно оферти метод за установяване на минималните заплати в Европейски Съюз, тази в България през 2018 година би следвало да е почти 475 лв..
Любопитното е, че по този начин изчислената минимална заплата е по-ниска от тази, която е в действие в България през 2018 година, от 510 лв.. С други думи, в случай че предлагането за европейска МРЗ се ползва като „ тъкмо 60% от медианната заплата “, а не „ най-малко 60% или повече “, то това значи, че минималното възнаграждение в България би трябвало да бъде понижено. Предвид, че отношението сред междинна и медианна заплата е много устойчиво през последните две десетилетия, на процедура фиксирането на МРЗ като дял от медианната заплата ще докара до задържане на растежа на МРЗ в България, и до нейното понижаване по отношение на днешните ѝ нива, обратно на тезите и предложенията на множеството профсъюзи и леви политици у нас.
На фона на пороя от обещания – от ограничение и пренасочване на мигрантите, през облагане на интернет колосите и по-агресивни климатични политики, до предоговаряне на главните съглашения на които е учреден Европейския съюз (ЕС), който засипа европейските гласоподаватели в хода на акцията за европейски парламент една новопредложена политика наподобява изключително рискова за източноевропейския пазар на труда и конкурентоспособността на новите страни-членки. Тук приказваме, несъмнено, за лансираната концепция за европейска минимална заплата, която откри поддръжка както измежду множеството леви партии и претенденти, по този начин и, по-неочаквано, от лидера на листата на ГЕРБ за европейските избори.
Предложението за въвеждане на общоевропейска минимална заплата съществува, най-общо, в три обособени форми. Първата допуска една и съща съразмерност на минималното възнаграждение по отношение на междинното за всички европейски страни, без значение от равнището на икономическото и обществено развиване. Например такава е концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който предлага това да бъде закрепено на 60% от медианната заплата. По-мекият вид на този метод е препоръчаният от френския президент Емануел Макрон, който се афишира в интерес на европейски механизъм за установяване на минималното възнаграждение, без да влиза в елементи за метода, по който той ще действа. Най-твърдият, който се поддържа най-вече от крайнолеви претенденти, постанова едно и също твърдо ниво на минималната заплата за целия блок. Изтъкваните от всички аргументи за въвеждането на европейска минимална заплата са в общи линии едни и същи – битка с неравенството в приходите, както сред европейските страни, по този начин и вътре в тях, обществена правдивост и коригиране на „ вредите от неолибералните политики “.
Разбира се, въвеждането на подобен метод към определянето на минималната заплата, изключително в най-крайния ѝ вид, няма да реши нито един от тези проблеми; назад, най-вероятно ще спомогне за задълбочаването им. Най-лесно може да бъде оценено най-конкурентното предложение, а точно фиксирането на минималната заплата на 60% от медианната за всяка от обособените страни[1]. За страдание, структурната статистика на заплатите и разноските за труд на Националния статистически институт се събира един път на четири години (последните налични данни са аз 2014 г.), а единствено тя включва медианното възнаграждение. От последните четири издания на това проучване обаче откриваме, че в България отношението сред междинната и медианната заплата е относително непрекъснато – сред 69-71%, което ни разрешава с относителна акуратност да изчислим медианната заплата въз основа на междинната такава. Предвид че междинната брутна месечна заплата през 2018 година е 1135 лв., то това слага медианната заплата за същата година на равнище от към 795 лв.. Следователно съгласно оферти метод за установяване на минималните заплати в Европейски Съюз, тази в България през 2018 година би следвало да е почти 475 лв..
Любопитното е, че по този начин изчислената минимална заплата е по-ниска от тази, която е в действие в България през 2018 година, от 510 лв.. С други думи, в случай че предлагането за европейска МРЗ се ползва като „ тъкмо 60% от медианната заплата “, а не „ най-малко 60% или повече “, то това значи, че минималното възнаграждение в България би трябвало да бъде понижено. Предвид, че отношението сред междинна и медианна заплата е много устойчиво през последните две десетилетия, на процедура фиксирането на МРЗ като дял от медианната заплата ще докара до задържане на растежа на МРЗ в България, и до нейното понижаване по отношение на днешните ѝ нива, обратно на тезите и предложенията на множеството профсъюзи и леви политици у нас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ