Карл Кокс за 40-годишната си кариера и трудните моменти
Когато е зад пулта, от него струи благополучие. Той умее с наличие и малко музика да накара всеки да затанцува. Повече от 40 години английският диджей Карл Кокс обикаля света със своите празненства. Те за него са метод на изложение. Място, на което за хората няма никакво значение какъв си и от къде идваш. Безопасен кей за другите и свободните.
Мисля, че с цел да схванат хората какво върша, би трябвало да знаят, че аз съм от Карибите. Моето семейство е от Барбадос. Това е дребен остров и музиката, която се слуша там, прави хората щастливи. Местните споделят с всички това чувство за обич и това се е загнездило надълбоко в мен. Така че методът, по който аз пущам, е - обичам музиката и желая да я споделя с вас. Независимо дали ще е техно, хаус, ъндърграунд, наречете я както желаете – аз виждам на музиката като на подарък. Подарък за хората ", споделя Кокс.
Той стартира да се занимава с музика едвам 15-годишен. Спомня си, че до момента в който другите деца играели на открито, стоял у дома и играел с грамофона. И неслучайно точно този предмет му носи международна популярност. През 88-а Карл Кокс става първият диджей в света, който включва в сета си трети грамофон.
" Едно от първите ми клубни участия беше през 1985 година в лондонски клуб. Беше сряда вечер и аз бях доста млад, едвам на 17. Беше толкоз вълнуващо - трябваше да взема плочите от моята стая и да отида в Лондон, да ги занеса в клуба, а аз даже не бях задоволително огромен, с цел да вървя по клубове. Нямах 18 години. Добре, че изглеждах по-голям, хората харесаха музиката ми и беше отлично ", споделя Кокс.
Спомняте ли си по кое време осъзнахте, че сте фактор в музиката, че сте прочут?
- Да, беше през 88-а, когато за първи път свирих на три грамофона, празненството беше навън в Оксфорд, в Лондон, споделяше се " Мидсъмър найт дрийм ". Тогава за първи път хората чуха какво върша на трите грамофона и желаеха да схванат кой е този диджей – това бях аз, Карл Кокс. От тогава нещата за мен се трансформираха.
Колко огромна е най-голямата аудитория, пред която сте пускали?
- Най-голямата аудитория, пред която съм бил, беше в Берлин. Парадът на любовта, милион и половина пред Бранденбургската врата – беше необикновено.
Повлия ли ви известността? Променихте ли се през годините?
- Не, въобще. Ако ме познавахте от 25 години, щяхте да видите, че съм си все същият. Моето семейство ме уравновесява. Те са ме научили на почитание, да бъда себе си и да усещам позицията си като отговорност. Хората идват да ме слушат - аз нямам право да се напия или да взема опиати или да си пущам каквото ми харесва на мен. Никога не съм го правил, в никакъв случай няма да го направя и почтено казано за тези 40 години, в случай че го бях направил, нямаше да съм тук през днешния ден.
И точно неговата непрестореност му носи уважението на сътрудници и милиони почитатели по света. Колегата му Свен Вет го назовава Шоколадовият Буда, а за всички останали е просто най-усмихнатият диджей в света. Но не всеки път нещата са били по този начин лесни.
" Определено най-трудният миг в кариерата ми беше, когато във Венецуела гръмнаха четирима души на дансинга. Това се случи в Каракас. Мисля, че за множеството хора това е най-страшната панорама. А за мен - един толкоз ухилен и радостен човек, който радва хората, тази обстановка беше ужасяваща, не бях виждал сходно нещо. Беше ми доста мъчно да продължа напред. Моето семейство ми оказа помощ доста, Барбадос е доста покрай Венецуела и аз отлетях незабавно при тях. По това време пресата стартира да ме следи на всички места, телефонът не спираше да звъни, представяте ли си? Хората не знаеха дали стрелбата е обвързвана с мен, или не. Аз трябваше да изяснявам на хора от целия свят каква е ситуацията във Венецуела, а там даже през днешния ден не е умерено. Но отново споделям, тази пукотевица нямаше нищо общо с мен ", споделя Карл Кокс.
Повлия ли тази преживелица на музиката ви?
- Не, музиката ме превежда през всичко. По това време бях на турне в Латинска Америка и по-късно празненство имах да направя още 5-6. Можете ли да си визиите първото празненство по-късно във Венецуела? Сигурен съм, че хората не биха ме упрекнали, в случай че го бях отменил, само че аз не го направих. За мен хората са преди всичко, подтиснах страстите си поради тях.
Карл Кокс признава, че след 40 години темпото, с което работи, е позабавено, само че даже не си помисля за отдръпване от сцената.
След 10 години към момента ли ще вършиме това?
- О, след 10 години отново ще си приказваме тук, ще е супер! Никога не споделям в никакъв случай. За мен възрастта е единствено число. Разбира се, че съм забавил темпото, предпочитам участията си доста деликатно и върша единствено празненствата, които желая и одобрявам, а не тези, които би трябвало. Това, което ме държи са хората, любовта към музиката, методът, по който се усещам, откривайки нова музика и пускайки я на хората в другите страни. Чувствам се блажен и за мен е чест да върша това.
Мисля, че с цел да схванат хората какво върша, би трябвало да знаят, че аз съм от Карибите. Моето семейство е от Барбадос. Това е дребен остров и музиката, която се слуша там, прави хората щастливи. Местните споделят с всички това чувство за обич и това се е загнездило надълбоко в мен. Така че методът, по който аз пущам, е - обичам музиката и желая да я споделя с вас. Независимо дали ще е техно, хаус, ъндърграунд, наречете я както желаете – аз виждам на музиката като на подарък. Подарък за хората ", споделя Кокс.
Той стартира да се занимава с музика едвам 15-годишен. Спомня си, че до момента в който другите деца играели на открито, стоял у дома и играел с грамофона. И неслучайно точно този предмет му носи международна популярност. През 88-а Карл Кокс става първият диджей в света, който включва в сета си трети грамофон.
" Едно от първите ми клубни участия беше през 1985 година в лондонски клуб. Беше сряда вечер и аз бях доста млад, едвам на 17. Беше толкоз вълнуващо - трябваше да взема плочите от моята стая и да отида в Лондон, да ги занеса в клуба, а аз даже не бях задоволително огромен, с цел да вървя по клубове. Нямах 18 години. Добре, че изглеждах по-голям, хората харесаха музиката ми и беше отлично ", споделя Кокс.
Спомняте ли си по кое време осъзнахте, че сте фактор в музиката, че сте прочут?
- Да, беше през 88-а, когато за първи път свирих на три грамофона, празненството беше навън в Оксфорд, в Лондон, споделяше се " Мидсъмър найт дрийм ". Тогава за първи път хората чуха какво върша на трите грамофона и желаеха да схванат кой е този диджей – това бях аз, Карл Кокс. От тогава нещата за мен се трансформираха.
Колко огромна е най-голямата аудитория, пред която сте пускали?
- Най-голямата аудитория, пред която съм бил, беше в Берлин. Парадът на любовта, милион и половина пред Бранденбургската врата – беше необикновено.
Повлия ли ви известността? Променихте ли се през годините?
- Не, въобще. Ако ме познавахте от 25 години, щяхте да видите, че съм си все същият. Моето семейство ме уравновесява. Те са ме научили на почитание, да бъда себе си и да усещам позицията си като отговорност. Хората идват да ме слушат - аз нямам право да се напия или да взема опиати или да си пущам каквото ми харесва на мен. Никога не съм го правил, в никакъв случай няма да го направя и почтено казано за тези 40 години, в случай че го бях направил, нямаше да съм тук през днешния ден.
И точно неговата непрестореност му носи уважението на сътрудници и милиони почитатели по света. Колегата му Свен Вет го назовава Шоколадовият Буда, а за всички останали е просто най-усмихнатият диджей в света. Но не всеки път нещата са били по този начин лесни.
" Определено най-трудният миг в кариерата ми беше, когато във Венецуела гръмнаха четирима души на дансинга. Това се случи в Каракас. Мисля, че за множеството хора това е най-страшната панорама. А за мен - един толкоз ухилен и радостен човек, който радва хората, тази обстановка беше ужасяваща, не бях виждал сходно нещо. Беше ми доста мъчно да продължа напред. Моето семейство ми оказа помощ доста, Барбадос е доста покрай Венецуела и аз отлетях незабавно при тях. По това време пресата стартира да ме следи на всички места, телефонът не спираше да звъни, представяте ли си? Хората не знаеха дали стрелбата е обвързвана с мен, или не. Аз трябваше да изяснявам на хора от целия свят каква е ситуацията във Венецуела, а там даже през днешния ден не е умерено. Но отново споделям, тази пукотевица нямаше нищо общо с мен ", споделя Карл Кокс.
Повлия ли тази преживелица на музиката ви?
- Не, музиката ме превежда през всичко. По това време бях на турне в Латинска Америка и по-късно празненство имах да направя още 5-6. Можете ли да си визиите първото празненство по-късно във Венецуела? Сигурен съм, че хората не биха ме упрекнали, в случай че го бях отменил, само че аз не го направих. За мен хората са преди всичко, подтиснах страстите си поради тях.
Карл Кокс признава, че след 40 години темпото, с което работи, е позабавено, само че даже не си помисля за отдръпване от сцената.
След 10 години към момента ли ще вършиме това?
- О, след 10 години отново ще си приказваме тук, ще е супер! Никога не споделям в никакъв случай. За мен възрастта е единствено число. Разбира се, че съм забавил темпото, предпочитам участията си доста деликатно и върша единствено празненствата, които желая и одобрявам, а не тези, които би трябвало. Това, което ме държи са хората, любовта към музиката, методът, по който се усещам, откривайки нова музика и пускайки я на хората в другите страни. Чувствам се блажен и за мен е чест да върша това.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ