Когато е необходимо, Русия може много бързо – по-бързо от

Когато е належащо, Русия може доста бързо – по-бързо от всяка европейска администрация, да активизира нужното му икономическо и политическо въздействие за реализиране на съответна цел

В Държави като България, Сърбия, Черна гора, Холандия, Италия и други икономическият отпечатък на обвързваните с Русия капитали, образува основна част от стопанската система на страната, споделя пред Faktor.bg шефът в Центъра за проучване на Демокрацията

Тодор Галев е шеф по научната активност на Центъра за проучване на демокрацията. В момента работи по проучване на навлизане на съветски пари и съветска дезинформация в Източна Европа.

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Галев, в случай че може да се степенува, къде в една " ранглиста " на централизация на съветски пари се намира България?

- Трудно може да се каже в коя страна има най-голяма централизация, най-много тъй като приказваме за финансови преводи или потоци, които непрестанно са в придвижване. Ще ви дам образец – през 2021 година Газпром имаше над 5300 свързани компании в своята конструкция, от които над 4500 са в Европа. И това са единствено официално обвързваните – сигурно има още стотици, които са скрити посредством разнообразни механизми. Ако разгледате единствено техните пазари и активност, ще разберете за какви мащаби на финансови потоци, прекосяващи държавните граници, става дума. Умножете тези числа по десетки и даже стотици пъти и ще добиете визия за активността на съветските банки в Европа. Затова е доста мъчно да се оцени концентрацията, защото тя непрестанно се мени. Както демонстрираме в серията изявления озаглавена „ Кремълски справочник “, има страни, през които влизат съветските капитали в европейската финансова и корпоративна система – това са най-много Кипър, Холандия, Британските вирджински острови, Швейцария и Австрия. По-голямата част от тези финансови интервенции съставляват прекачване на личен капитал и дълг сред дъщерни сдружения, основани в Европа и техните сдружения майки в Русия. Например общата сума на директните задгранични вложения в Европа с генезис Русия, съгласно данни на Централната съветска банка, към края на 2019 год. са били съвсем 407 млрд евро, от които съвсем половината са в Кипър, следват от Нидерландия с над 34 млрд, Англия с към 19 млрд и Швейцария с съвсем 17 милиарда
Има и други страни като България, Сърбия, Черна гора, Холандия, Италия и други където икономическото наличие – или както ние го назоваваме – икономическият отпечатък на обвързваните с Русия капитали, образува основна част от стопанската система на страната. Например към края на 2018 година съвсем 10% от общия оборот в националната стопанска система на Нидерландия се образува от непосредствено или косвено свързани с Русия компании. Съответния дял за Италия е малко над 7%, а за Австрия – 5,6%. Към 2017 година този дял в Кипър доближава цели 20%. В Югоизточна Европа – България, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, към 2018 година този дял е приблизително към 5%, като е намалял два пъти спрямо 2014 година. За България делът на непосредствено или косвено обвързваните с Русия компании от общия оборот на националната стопанска система понижава от близо 8% през 2006 година до 4% през 2018 година

- На какво се дължи тази наклонност към понижаване?

- Трябва да се означи, че това понижаване на съветския стопански отпечатък в ЮИЕ значително се дължи на комбинацията от два фактора за интервала до края на 2019 година, т.е. преди Ковид пандемията – понижаващите се цени на петрола и на природния газ, които са определящи за приходите на огромните съветски енергийни компании в района и растежа на националните стопански системи. Важно е да се означи, че Северна Македония, Косово и Албания съставляват характерно изключение, защото при тях съвсем липсва наличие на свързани с Русия компании или финансови институции.
Така че, в случай че би трябвало да степенуваме, бих споделил че във връзка с концентрацията на непосредствено или косвено свързани с Русия пари, България се намира някъде към междинното за района, както и за тези западно-европейски страни, които не съставляват „ желан вход “ за съветски капитали в европейската стопанска система. Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл употребява за въздействие върху националните политики са доста по-ефективни в България, заради два фактора – мощни дефицити в ръководството, свързани с високи равнища на политическа корупция и наследени от предишното мрежи на въздействие, надълбоко вплетени в стопанската система, политиката, правораздавателната система и бранша за сигурност. Много от образците са известни, само че желая да загатна съответен – в един интервал от към 2 години, интернационалните корпоративни бази данни посочваха, че нашият максимален телеком – БТК е с краен притежател държавното управление на Руската федерация. По това време – доста повече в сравнение с сега, БТК осигуряваше съгласуваност на основни държавни институции. Всеки самичък може да реши дали това е представлявало накърнимост – и политическа и икономическа.

- В кои сфери се следи най-голяма централизация на съветски пари?

- Ако съветският стопански отпечатък в сраните от района и в тези от Западна Европа, не наподобява впечатляващ за някои, би трябвало да се има поради, че доста огромна част от него е съсредоточена в няколко основни браншове – енергетика, телекомуникации, банки и финанси, и металургия, което усилва неведнъж техния резултат върху съответната национална стопанска система – а оттова и върху националните политики. Стратегическите партньорства, които огромните съветски компании развиват в тези браншове, „ заключват “ най-големите национални или даже мултинационални компании в състояние на взаимозависимост и ги активизират да оказват поддръжка на съветските гео-политически ползи. Примерите със Северен поток 2, или с Турски/Балкански поток са показателни в това отношение. Така някои от най-големите компании на Чехия, Австрия, Германия, Холандия и Италия, измежду които Сименс, Шел, ОМВ, ЕНИ, имат сходни стратегически партньорства, което ги прави уязвими за съветско въздействие. Същото важи и за някои от европейските банки – например през 2017 година австрийската Райфайзенбанк образува към 36% от цялата си облага на съветския пазар, където има активи за близо 12 млрд евро, или Уникредит Австрия банк, която образува към 5% от облагата си в Русия, само че има над 17 млрд в активи там.

- За какъв вид пари става дума - " чисти " или " мръсни ", пари на мафията, пари на съветската страна, пари на олигарси?

- В доста огромна степен става дума за „ чисти пари “ във формалния смисъл. Или най-малко нашите проучвания са ориентирани към разбор на легалните, т.е. законосъобразни финансови потоци и активи. Вероятно има някаква част от тях, които имат подозрителен генезис, само че даже със самото им влизане в легалната стопанска система, те към този момент са „ изпрани “. Но не би трябвало да се не помни, че една – от време на време основна част от тези пари, служи за нелегитимни и постоянно незаконни цели. Както загатнах и нагоре, корупцията – в необятен смисъл, а освен като предоставяне на рушвет, е измежду нормалните принадлежности, които Кремъл употребява за реализиране на личните си политико-икономически цели. Във всички корупционни кавги в България са забъркани съветски бизнес ползи, въпреки да не се сещам за нито един, който да е същински разследван, което пък от своя страна е различен основен проблем на непознатото въздействие у нас. Напр. съветската компания, подизпълнител за удълбочаването на Варненския канал работи в нарушаване на разпоредбите за публични поръчки, белоруските и съветски компании, участващи по неразбираеми правила в градежа на Турски/Балкански поток в България, настоящото към момента следствие против отравянето на Емилиян Гебрев с оповестената въпреки всичко от прокуратурата съветска диря, и доста други.

- Възможно ли е да се наблюдава и дефинира въздействието на тези пари в стопанската система, финансовата сфера, медиите, политиката, държавните решения?

- Една от особеностите на съветското икономическо и политическо въздействие в Европа, която най-малко европейските институции до неотдавна подценяваха съществено, е фактът, че Кремъл управлява и употребява освен държавните компании и финанси, само че в доста огромна степен и икономическата мощност на частни компании, притежавани от олигархичните кръгове, близки до Кремъл. И това, което виждаме е, че когато е належащо, Кремъл може доста бързо – по-бързо от всяка европейска администрация, да не приказваме за груповите решения на институциите на Европейски Съюз, да активизира нужното му икономическо и политическо въздействие за реализиране на съответна цел.
Понякога въздействието на тези пари може да има ясно забележими резултати, въпреки да е допустимо да се оспори каузалната връзка сред причина и разследване или да се търсят други аргументи. Дали да вземем за пример изхарчените пари за поддръжка на руски вид бойни самолети, които за интервала откогато сме член на НАТО са повече от инвестицията за придобиване на „ натовски “ аероплан, са резултат от непознато въздействие в политиката? Или въпроса за ценообразуването на горивата на Лукойл и „ изнасянето “ на облагата към компанията майка? Категорично обаче може да се каже, че следенето и определянето на въздействието на тези пари е осъществимо. И това е, което Центъра за проучване на демокрацията прави с поредицата си „ Кремълски справочник “, само че освен. Това, което мен ме изненадва непрекъснато през последните 10 години, откогато започнахме да се занимаваме с тематиката за съветското икономическо въздействие в Европа, е какъв брой малко е направено в тази посока - както от държавни, по този начин и от интернационалните организации. Дори след окупацията на Крим през 2014 година към момента доста държавни управления и институции в Европа не желаеха даже да чуят данните, а те бяха налични. Едва през последната година и изключително след нахлуването на Русия в Украйна, европейски и национални институции „ прогледнаха “ за тези благоприятни условия.

Специфичен интерес през последните пет години за нас съставлява да вземем за пример медийният бранш и по-точно какви са взаимовръзките сред (про)руската дезинформация и агитация в медиите и инструментите за надзор върху публицистичните политики. Тук в доста по-малка степен, в сравнение с при другите стопански браншове, става дума за благосъстоятелност. Много по-често това са други принадлежности и механизми, които се наблюдават по-трудно. Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, по този начин и от държавни институции, които „ възнаграждават “ избрани публицистични политики с обществени средства. Или договорите за препредаване и посланичество на съветски медии. За тях още през 2018 година описахме в един от отчетите ни, по какъв начин правата за лъчение на три съветски канала се държат от компании, които съгласно личните им финансови доклади би трябвало да са в механически банкрут от години, тъй като нямат никакви декларирани приходи, само че все пак не престават да съществуват на пазара. Така че може да се търси както следене, по този начин и установяване на степента на въздействие, даже и разчитайки единствено на обществено налични данни и информация. А в доста по-голяма степен това важи при вероятно следствие и разбор със средствата на съответните държавни институции.

- Проследява ли се връзката руско-финансиране-заемане на избрани позиции от съответни субекти или персони?

- Това е един от въпросите, на които се натъкваме непрекъснато в анализите, които вършим. Такива връзки съществуват или най-малко може да се твърди, че съществуват голям брой сигнали или знаци, показващи тази връзка. Но доста рядко – да не кажа в никакъв случай, тази връзка може да бъде потвърдена без официално следствие от съответната виновна институция. Това, което ние можем да покажем, са имено присъщите видове сигнали или знаци, които насочват вниманието към избрани механизми и процеси. И отговорност на правоприлагащите институции е да поемат самодейността за съответното следствие.

- Проследявана ли е в миналото връзка съветски пари-дестабилизация на обстановката в дадена страна, съответно България?

- Да и то неведнъж. Най-вече във връзка с най-сериозния риск за енергийната сигурност на страната – а точно зависимостта ни от Русия във връзка с вноса на нефт, газ, нуклеарно гориво и нуклеарни технологии. За страдание нищо или доста малко, беше направено, с цел да се преодолеят тези опасности. Както в този момент всички усетиха през високите цени на енергийните запаси, това може да бъде даже фактор за дестабилизация на стопанската система. Руската дезинформация и агитация, популяризирана необятно в българските медии, се ускорява с всяка последваща година. Това води след себе си увеличени опасности от политическа дестабилизация. Хибридните офанзиви или война, които Русия води против Европейски Съюз, НАТО и демократичните институции доста постоянно употребяват съветските пари и стоящите зад тях мрежи, с цел да реализиран задачата си.

- Може ли да бъде посочен образец за блокиране на съветски активи, за които е ясно, че имат за цел пробутване на съветски ползи?

- Всички стопански наказания, които бяха наложени през последните седмици против Русия, са тъкмо това. Някои от тях засягат и опериращи в България съветски бизнеси. Например глобите против съветски банки, в това число ВТБ, която има клон и в България. В интернационален проект такива образци има също доста – например блокирането на лицензирането на Северен поток 2 или излязлата преди десетина дни вест, че белгийското държавно управление е блокирало над 196 млрд евро съветски финансови преводи – главно свързани с пазара на скъпи бумаги.

- Има ли сега в България активи на банки, компании или персони, които са под наказания? Каква е реакцията на българските управляващи?

- За момента най-малко на мен не ми е известна доказана информация за някакви активи или лица, които са обект на наказания.