Възможност за отказ на обаждане до близките след арест прие правната комисия
" Когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или с цел да се предотврати обстановка, при която наказателното произвеждане може да бъде съществено възпрепятствано, уведомяването във връзка с съответно лице може да се отсрочи за период до 48 часа. " Тази смяна в Наказателния кодекс беше призната от правна комисия в плана за изменение на Наказателен кодекс. Със 10 гласа " За " и 4 " срещу " измененията бяха признати на второ четене.
Тази корекция на процедура значи, че всеки арестуван може да остане в ареста за период от два дни, без да се постанова за ареста му да бъдат известени негови близки . Решението се взема от прокурора на досъдебното произвеждане, който се произнася с стимулирано разпореждане. Постановлението предстои на обжалване от обвинения или от неговия бранител пред съответния първоинстанционен съд.
Промените провокираха разгорещени разногласия в Комисията. Твърдо срещу се изрекоха депутатите от Българска социалистическа партия Крум Зарков и Валери Жаблянов, които показаха мнение, че настоящото законодателство на България планува повече права за арестантите. Според тях измененията се вършат само, с цел да се одобри европейска инструкция, макар че на процедура те понижават правата на жителите.
Опонентите им от ГЕРБ отвърнаха, че след измененията се уголемява обсега на опциите, тъй като към този момент ще е допустимо да се реализира позвъняване не както до момента само до семейство или шеф, само че и до всеки различен, посочен от задържаното лице. Освен това те подчертаха, че няма да се ограничи правото на адвокатска помощ, даже в първите часове след ареста.
В момента прокуратурата може да задържа до 72 часа, само че наложително би трябвало да бъдат известени фамилията и работодателят на арестувания (ако той иска), както и Министерството на външните работи, в случай че става въпрос за чужденец.
Авторите на законопроекта настояват, че става дума за отвод да се уведоми съответен човек, за който има подозрения, че е съизвършител или че може да укрие доказателства. Например на обвинения може да не се даде право да се обади на брачната половинка си, тъй като тя може да укрие откраднато от него. Отказът да бъде известен един не значи, че задържаният не може да уточни различен за връзка, настояват те. Според тях мярката е ориентирана най-много към членовете на проведени незаконни групи - при арест на един от бандата той да не може да предизвести някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство.
В същото време този текст развързва ръцете за принуда. Защото това значи, че арестуван може да желае да се обади на майка си, на другар, на дамата или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано. Текстът изрично дава опция на органите на досъдебното произвеждане да откажат на арестуваните контакт с всеки, посочен от тях. Не е конкретизирано и какъв брой пъти може да има подобен отвод и за какъв брой души. Освен това отводът може да се аргументира с понятия като " неотложна нужда ".
С плана в българското законодателство се вкарва Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.
Тази корекция на процедура значи, че всеки арестуван може да остане в ареста за период от два дни, без да се постанова за ареста му да бъдат известени негови близки . Решението се взема от прокурора на досъдебното произвеждане, който се произнася с стимулирано разпореждане. Постановлението предстои на обжалване от обвинения или от неговия бранител пред съответния първоинстанционен съд.
Промените провокираха разгорещени разногласия в Комисията. Твърдо срещу се изрекоха депутатите от Българска социалистическа партия Крум Зарков и Валери Жаблянов, които показаха мнение, че настоящото законодателство на България планува повече права за арестантите. Според тях измененията се вършат само, с цел да се одобри европейска инструкция, макар че на процедура те понижават правата на жителите.
Опонентите им от ГЕРБ отвърнаха, че след измененията се уголемява обсега на опциите, тъй като към този момент ще е допустимо да се реализира позвъняване не както до момента само до семейство или шеф, само че и до всеки различен, посочен от задържаното лице. Освен това те подчертаха, че няма да се ограничи правото на адвокатска помощ, даже в първите часове след ареста.
В момента прокуратурата може да задържа до 72 часа, само че наложително би трябвало да бъдат известени фамилията и работодателят на арестувания (ако той иска), както и Министерството на външните работи, в случай че става въпрос за чужденец.
Авторите на законопроекта настояват, че става дума за отвод да се уведоми съответен човек, за който има подозрения, че е съизвършител или че може да укрие доказателства. Например на обвинения може да не се даде право да се обади на брачната половинка си, тъй като тя може да укрие откраднато от него. Отказът да бъде известен един не значи, че задържаният не може да уточни различен за връзка, настояват те. Според тях мярката е ориентирана най-много към членовете на проведени незаконни групи - при арест на един от бандата той да не може да предизвести някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство.
В същото време този текст развързва ръцете за принуда. Защото това значи, че арестуван може да желае да се обади на майка си, на другар, на дамата или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано. Текстът изрично дава опция на органите на досъдебното произвеждане да откажат на арестуваните контакт с всеки, посочен от тях. Не е конкретизирано и какъв брой пъти може да има подобен отвод и за какъв брой души. Освен това отводът може да се аргументира с понятия като " неотложна нужда ".
С плана в българското законодателство се вкарва Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ