Когато Джон Ленън пееше Imagine, в която караше цели поколения

Когато Джон Ленън пееше " Imagine ", в която караше цели генерации да си показват свят без страни, политика, международни водачи, бомби и войни, изглеждаше като неосъществим хипарски позив, който ще остане единствено в категорията на празното мечтание, а нещата ще си останат както постоянно - власт, свирепост и войни, чинно повели смъртоносния си танц след мощни парични потоци.
Сега обаче сходни ленънски претекстове са единственото, което имат значение. Това, което направи Доналд Тръмп, обявявайки, че " Русия би трябвало да се готви, тъй като нови и умни ракети ще полетят към Сирия ", лъсна цялата злокобна картина на съвремието. В заканата му има нещо напълно безумно - позив за война, разгласен през статусче в Twitter. Лекотата, с която технологиите могат да обслужат огромните геополитически въпроси, е изумителна: живеем в свят, в който Великите сили могат да афишират офанзивите си със статуси едни към други, и всеки пет редчета в обществените мрежи вещаят смъртоносни бомбардировки и опустошения на цели страни. Във всяка опиянена от власт глава, без значение дали цари на Запад или на Изток, концепцията за някакво групово благополучие, мир, взаимност и прочие звучат като някакви изцяло нереални, безумни небивалици, които работят като строшен ключ на осветяване - думата щраква, само че нищо не светва. В геополитическото пространство последователно се е разстелил мрак, в който човешкият живот последователно е изгубил стойност.
Дипломатическите игри към отравянето на Скрипал са едно, методичното опустошение и проява на военна мощност в Сирия напълно друго. Онези, които вещаеха Трета международна война, единствено преди няколко години изглеждаха като лековерни, плашливи апокилиптици, които имат пребогато въображение за политически ескалации. Това, което обаче показва Тръмп върви тъкмо по подобен модел. В груповото неосъзнато със злокобно скърцане се затваря вратата на нежното възприятие за мир. А това, което влиза на пръсти, е възприятието за групово злополучие.
Светът ще свърши със статус във Twitter. Всички ще са забили очи в смарт телефона и ще го наблюдават от livestream. Някой ще вдигне последния палец за лайк и ще го приземи върху екрана във същия миг, в който пада ракета.